Лаура Ескивел: В семейството мъжът отстъпва първенството на жената

„Като гореща вода за шоколад“, „Законът на любовта“, „Малинче“ са трите книги на мексиканската писателка Лаура Ескивел, издадени на български език. Критиката определя стила й като „магически реализъм“. Но всъщност романите й са различни по жанр – имат елементи на историческия роман, на трилъра и фантастиката. Книгите й не са само за жени. Както писателката споделя, дори мъжете плачат, докато четат романите й. Между страниците на творбите й ще намерите актуални въпроси на днешното ни време – за новата роля на мъжете в семейството, за реализацията на жената в обществото, но и на вечните теми за любовта, греха и прошката. През април тази година писателката гостува в България. Тя беше така любезна да даде това интервю специално за читателките на Az-jenata.bg.

Имат ли общо послание книгите Ви?
Да, смятам, че всички са свързани с любовта между човешките същества и проблемите, които възникват във връзката и как да бъдат преодолени.

В книгите героите Ви търсят смисъла на живота. Вие за себе си открихте ли го?
Да, така мисля. Той е свързан с дълго търсене на духовността, но това е тема на друг разговор.

Кой е най-големият грях на съвременния човек?
Най-големият грях на съвременния човек е, че вярва в греха. Днешното общество е белязано от юдео-християнското мислене, което е базирано на идеята на греха, вината и наказанието. Веднъж вкаран този постулат в главата му, човек подсъзнателно започва да търси собственото си наказание. Все едно влачим със себе си много тежък багаж. Това се отнася особено много за жените във връзка с абсурдната идея за първородния грях и жената като подбудител на този грях.

Имате ли обратна връзка с читатели? Разплакват ли книгите Ви?
Трима издатели – испанец, германец и италианец ми писаха, че „Със скоростта на желанието“ ги е разплакала. Признанието им много ме изненада, защото обикновено с издателите си пишем по делови въпроси, не по лични. В Мексико имам приятели-артисти, които ми признават, че затварят книгите ми и започват да плачат.
Трогателно е, защото в днешно време мъжете имат един голям проблем – промененото им място в обществото. Отнета им е традиционната роля на основни фигури в семейството, на поддържащи домакинството, защото понякога жените печелят повече от мъжете. Мъжете трябва да полагат големи усилия да се адаптират и да възприемат роли, които преди не им се е налагало да играят. Например ролята на жената. Младежите, младите мъже се приспособяват по-добре към новото си амплоа, защото са възпитани по друг начин. В семейството на дъщеря ми и зет ми, например, има стройна организация – кой гледа детето, кой готви, кой помага в домакинството. Те нямат никакви проблеми в това отношение. В същото време има мъже от по-старото поколение, на които това им струва много. В този смисъл романът „Със скоростта на желанието“ разкрива една нова страна от природата на мъжете, която те притежават. Например при Хулио и Луча парите винаги са били мотив за раздяла. Изведнъж Луча получава възможността да осигури семейството материално. След това въпросът за комуникацията става много болезнен. Аз нямам проблем с мъжкия свят, като цяло, защото имах възможно най-добрия баща. Много добре говоря с мъжете и се надявам това отношение да се чувства в романа „Със скоростта на желанието“.

Кое качество е най-важно днес за съвременната жена?
Жената днес трябва да притежава голяма вътрешна сила, за да може да възстанови връзката си със свещеното женско начало. Така ще може да реши кое е важно и маловажно и как иска да функционира в този свят.

Защо главните Ви герои са само жени?
Пиша за жените, защото ги познавам добре. Но имам и един главен герой мъж – Хулио от „Със скоростта на желанието“. Тази книга написах в чест на баща ми, въпреки, че не е неговата биография.

Какви са впечатленията Ви от българските жени?
Трудно мога да говоря за една страна, която познавам само от два дни. Въпреки това, усещането ми от контактите, които съм имала досега е, че българските жени са големи бойци, имат голяма вътрешна сила, като същевременно са много женствени.