Хленченето е един от най-дразнещите навици при децата. Според психолозите то достига кулминационната си точка, когато детето е на около 4 г., но би могло да продължи и в училищните години. Детето ви се е научило да хленчи, но хубавото е, че можете да го отучите. Направете план от 4 стъпки:
Стъпка №1: Нулева толерантност към хленченето
Най-добрият начин да прекъснете това поведение е да откажете да слушате досадните искания, освен ако не са изказани с учтив тон. Така че още когато усетите първите нотки на задаващото се мрънкане и рев, кажете твърдо: „Спри! Не разбирам, когато хленчиш. Моля те, кажи какво искаш спокойно и ясно.“ После се обърнете и се опитайте за кратко да игнорирате детето, докато не заговори по приемлив начин. Хленченето е метод за получаване на внимание, така че решението е да не изглеждате раздразнена или реагираща по някакъв начин на него. Внимавайте, тъй като понякога езикът на тялото може да ви издаде – повдигната вежда, стиснати устни или фалшива усмивка. Обърнете се, когато хленченето спре, дори и за няколко секунди и кажете: „Мога да чуя, когато си спокойна и мил/а. Кажи, какво има?“ Трябва да накарате детето да разбере, че от сега нататък автоматично ще чува не, щом започне да мрънка. Обикновено хленченето престава, когато детето разбере, че то не води до никъде.
Стъпка №2: Покажете правилния начин на говорене
Изберете момент, в който детето ви е спокойно и му обяснете защо хленченето е неприемливо. Важното е детето да разбере разликата между хленчещия глас и нормалния тон. Покажете му с пример – как звучи вашият глас в единия случай и в другия.
Стъпка №3: Бъдете признателни за неговите усилия да се изказва ясно и спокойно
Промяната не е лесно нещо, особено за дете с този дразнещ навик. Най-добрата награда за всеки винаги е специална и заслужена, така че покажете благодарност, когато детето ви се старае да говори учтиво.
Стъпка №4: Какво да правите, ако хленченето не спре до няколко дни
В случай, че нещата продължават по старому, направете списък с това какво да правите, когато детето хленчи у дома или на публично място, за да може да реагирате още при първите признаци за идваща буря. например докато шофирате, отбийте в страни от пътя и изчакайте докато заговори по правилния начин – слушайте радио или четете докато чакате, на детето ще му стане ясно какво чакате. На обществено място, например в мола, или в киното – незабавно излезте заедно с детето, когато хленченето започне. Не чакайте да се скарате, когато се приберете у дома. Където и да се появи хленченето, трябва да има последствия. Запазете хладнокръвие и спокойно кажете: „Това е хленчене, знаеш правилото. Тръгваме си.“
Трябва обаче да знаете, че всичко това работи, само ако го правите абсолютно всеки път, когато детето започне да хленчи. Не се поддавайте на емоциите – не поучавайте детето, не се показвайте ядосани или раздразнени. Не прекъсвайте плана за преустановяване на хленченето, не се предавайте и бъдете последователни. Едновременно с това обръщайте достатъчно внимание на детето си – все пак хленченето е именно за това. Показвайте му, че ви е грижа за неговите нужди и го обичате, но че има граници, които не бива да преминава.
Прочетете още: