Семейство

Глупави ли са децата с дислексия?

14.07.2011г. / 16 58ч.
Вергиния Генова
Глупави ли са децата с дислексия?

В поредица от статии предлагам да се запознаем и да подискутираме относно дислексията, защото е видно, че нашето общество не знае какво точно представлява тя. Дали дислексията е болест, умствено изоставане или мързел? Важно е да се знае, че не е нито едно от трите. Бях потресена, когато научих, че учителка с над 40 години трудов стаж не знае какво е това. Със сигурност през годините й се е налагало да обучава деца с дислексия, но никога не е разбрала. За нея въпросните деца са били просто мързеливи, глупави и немирни, но дори и през ум не й е минавало, че те може да виждат света по малко по-различен начин. И това да е причината да не могат пълноценно да усвояват общия учебен материал. Питам се колко още учители са като нея в нашата страна? И колко деца имат по-тежка или по-лека форма на дислексия? По последни данни процентът на дислектиците се увеличава и най-вероятно във всеки клас има по едно две деца с дислексия, на която никой не обръща внимание. Те са глупаците на класа и малко по малко ги превръщат в черните овце – бунтарите или самотниците. А когато отритнеш някого още в детството му, знаем че може да се очакват проблеми от всякакъв род. Ако се направи проучване може да се окаже, че голяма част от наркоманите или бандитите просто в училище са имали една или друга потребност, която училищната система е задушила.

Не всеки родител е дотолкова информиран, че да може да открие сам дислексията на детето си, но всеки учител, особено началните учители трябва да е бил обучаван и да е наясно с този проблем. Да знае как адекватно да реагира когато срещне дете с дислексия, как да комуникира с него, как да обясни ситуацията на родителите и да ги насочи към логопед или ресурсен учител и не по-малко важното как да интегрира детето всред другите деца.

Децата с дислексия не са тъпи, не са бавноразвиващи се, те просто виждат нещата в една или друга степен по-иначе и имат много други дарби и таланти, които могат да бъдат открити и насърчени, така че да могат да се обучават заедно с другите деца. Дислексията е различен начин на възприятие и мислене и проблемите с нея идват от уравниловката, която се стремим да наложим в училищата. На никой съвременник на Леонардо да Винчи не му е хрумвало да го нарече глупак, а напротив, още тогава са го смятали за гении и са се надпреварвали и са наддавали, за да имат честта да работи за тях или да притежават нещо излязло изпод неговата гениална ръка.
Защо днес ние търсим проблеми и недъзи в хората с дислексия? Защото обществото ни е болно, преди всичко от желание да уеднакви всички, да сложи на всяко нещо етикет и всеки, който по някакъв начин е различен да бъде определен като проблемен. В поредна статия ще споменем какви са признаците на дислексия и какво да правим, ако детето ни има дислексия, сега само бих искала да изброя още няколко имена на известни личности, за които явно са събрани доказателства, че са имали дислексия, за да може когато се запознаем с дислектик да имаме предвид, че той има потенциал, дори може би много по-голям от нашия и да не го подценяваме, а ако някак ограниченият ни балкански манталитет ни позволи, вместо да го натопим по надълбоко с вилата в казана, да го издигнем и да потърсим силните му страни и да го насърчим. Всеки човек има дарби и таланти, проблемът е, че остават заровени дълбоко и затова ставаме огорчени, нещастни и работим, както е казал поетът „кой каквото хване... работиме като добитък“, а не според вътрешната си нагласа и дарба.
Споменавам само някои от имената на известни хора, за които се знае, че са имали дислексия: Албърт Айнщайн, Александър Бел, Ханс Кристиян Андерсен, Уолт Дисни, Нелсън Рокфелер, Куентин Тарантино... тези имена може би са достатъчни, за да ни хване срам и да се опитаме да сме по-толерантни към различните. Човечеството никога не е разбирало гениите, но с удоволствие се е ползвало от техните достижения.

Прочетете още:

Коментирай
1 rate up comment 1 rate down comment
Теодора ( преди 11 години )
В САЩ децата с проблеми учат заедно с целия клас, но към тях има прикрепен специален учител, който стои до тях на ина и им помага, когато имат нужда. При нас това го няма, но може учителката да сложи детето с дислексия на първия чин и да му хвърля по едно око. Освен това има и консултации - нещо, което много учители си спестяват. Разговорите с детето и родителите от старана на учителката също помагат, детето да се окуражава и да бъде мотивирано да върви с другите, доколкото може.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 1 rate down comment
лейди ( преди 11 години )
Интересно, какво би могла да направи учителката, и коя роля първо да изиграе-на учител-да изпита децата, да провери домашните, да предаде урока, или на психолог-да направи всичко това по специален начин, само за едно-две деца, или на звероукротител-докато останалите 24 обръщат стаята в лудница, или на психоаналитик-а през това време я чакат отвън две майки и още трима дядовци, за да и обяснят защо децата им днес закъсняват, или на администратор-директорът, или счетоводителката я викат по спешен въпрос, току-що качен на сайта на министерството, през това време някое дете е наранило/обидило/закачало друго...влезте вие в класната стая за 45 минути, после изисквайте. Родителят първо да си свърши работата!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 1 rate down comment
майка ( преди 11 години )
При мен е обратното. Аз ходя по класната на детето и не може да се разберем. Според мен не обръщат внимание учителите. Защото за 3 години учителката не си мръдна пръста да направи нещо за детето. Просто нямам думи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2 rate up comment 0 rate down comment
Таня ( преди 11 години )
Ами образователната система ни е скапана, учителите не всички са за това, което работят - гледат да отбият номера - родителите вятър ги вее, после що децата били неграмотни, арогантни и гамени.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 0 rate down comment
Рени ( преди 11 години )
То си е до манталитет. Повечето родители смятат, че е нещо срамно, а за някои учители е по-лесно да кажат, че децата са непослушни и мързеливи. Затова трябва да се говори, говори, говори - от учители, родители, от всички, които поне малко разбират.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10 rate up comment 0 rate down comment
лейди ( преди 11 години )
Глупави и безотговорни са родителите на онези деца,които имат дислеския,понякога много по-сериозни проблеми,и които не искат да признаят проблема и да потърсят помощ.Много деца в класната ми стая имат`специфични образователни потребности`,но когато обърна внимание,родителите на мен не ми обръщат внимание.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар