IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Megavselena.bg Boec Posoka

„Мъдростта на сърцето“ – Ръсел Фейнголд

19.07.2011г. / 17 52ч.

Аз жената

Понякога решенията на житейските дилеми са на разстояние един удар на сърцето!

Как да направя живота си по-смислен и по-вълнуващ?
Как да взимам правилни решения?
Какво да правя, когато съм объркан или разстроен?
Как да се справя с всекидневното напрежение?
Как да преодолея вътрешните блокажи, които ми пречат да осъществя мечтите си?

Преди години Ръсел Фейнголд сам се убеждава, че отговорите на тези и други подобни въпроси не могат да бъдат получени чрез ума и разума, защото моделите на ума и нашите мисли са отзвук от минали преживявания. Истинските отговори за настоящето, прозира той, извират от една по-дълбока част вътре в нас, от един извор на истина, който нарича мъдростта на сърцето. Като използва своите знания за дихателните практики, медитацията и визуализацията, както и опита си на лечител и консултант по личностно развитие, Ръсел Фейнголд създава система от 9 ключа – практики, които ни учат как да достигнем отвъд постоянния брътвеж на ума и да се свържем с вътрешния си свят. Целта на тези практики е да помогнат на човек да се освободи от собствените си мисловни бариери, от страховете, които му пречат да върви напред и управляват живота му от най-крехка възраст.

Авторът обяснява, че много често болестите – както физическите, така и тези на душата, са причинени от потиснати негативни емоции (т. нар. контракции). Сред най-често срещаните причини да не изразяваме емоциите си са страхът да не се почувстваме уязвими, желанието да се харесаме на другите и притеснението как ще реагират те на нашата собствена истина. Според Фейнголд обаче емоциите са енергия – колкото повече ги заключваме в себе си, толкова повече вреди могат да ни нанесат. Ето защо той предлага практически техники как човек може да открие къде в тялото му са натрупани тези емоции, да стигне до корените им и да се освободи от тях.

Това преживяване създава чувство на релаксация и състояние на емоционална откритост. Тогава съмненията и пречките пред нас изчезват, раните заздравяват и пред нас се открива пътят, който ни е отредено да следваме.

9-те ключа за връзка с мъдростта на сърцето са:

1. Научете се как да успокоявате ума си.
2. Осъзнайте как търсите и намирате удовлетворение.
3. Използвайте дъха си, за да насочите вниманието си навътре.
4. Осъзнайте контракциите в тялото си.
5. Научете се как да освобождавате блокирани емоции.
6. Намерете сили да простите.
7. Свържете се с любовта, която мислите, че сте изгубили.
8. Превърнете мъдростта на сърцето в част от тялото и живота си.
9. Изживявайте своята мъдрост на сърцето всеки ден.

Достъпът до мъдростта на сърцето е не само начин да открием кои сме, но и да подобрим всекидневния си живот – да неутрализираме по-лесно стреса, да намираме решения на проблемите и да се радваме на по-хармонични отношения с хората около нас.

Ръсел Фейнголд е роден с необикновена сензитивност. Когато е на 20 години, едно мистично преживяване го пробужда за реалност, за която той не е предполагал, че съществува – свят на красота, любов и истина. Тази връзка променя живота му завинаги. Оттогава вече 15 години учи хората как сами да лекуват своите физически и душевни болки и как да черпят сила от мъдростта на сърцето си.

Съдържание
От автора
Пролог
Глава 1 Успокояване на ума
Глава 2 Как търсим и получаваме удовлетворение
Глава 3 Когато вътрешният и външният свят се сблъскат: обръщане на фокуса навътре
Глава 4 От свиване към разширяване
Глава 5 Освобождаване от негативните емоции
Глава 6 Да ангажираме и сърцето
Глава 7 Интегриране на мъдростта на сърцето
Глава 8 Единство Как да останете свързани със сърцето си

Глава 1
Успокояване на ума

Умът е лош господар, но добър слуга.
Вивекананда

Ако четете тази книга, то несъмнено е защото искате да създадете промяна в своя живот. Но за да го направите, трябва да си изясните какво точно искате да промените и какво желаете да привлечете на негово място. Както обяснява световноизвестният учител по личностно развитие Т. Харв Екер, повечето хора не получават това, което искат, защото не знаят какво искат. Ясната представа е първата стъпка към трансформацията. Важно е да разберете, че ако не знаете точно какво искате, в повечето случаи ще продължавате да получавате онова, което не искате. Това става, защото живеете ръководени от разума, а не от сърцето. А умът не може да знае какво иска душата, без да попита сърцето.
Неспокойният ум
Основната роля на ума е да приема и обработва информация, информация, която вече съществува. Ето защо умът по природа е ориентиран към миналото. Той обаче съществува и като чист потенциал. Когато е здрав и свързан със сърцето и неговата мъдрост, умът може да бъде програмиран да служи на нашите потребности, да анализира информацията, която всекидневните ситуации ни предоставят. Когато обаче е гнездрав и не е свързан със сърцето и мъдростта му, той смята, че е център на внимание и вместо ние да го използваме в наша полза, той ръководи нас.
Един от любимите ми надписи върху чаши гласи: „Не вярвай на всичко, което мислиш“. Много хора се лъжат, че всичко, което се ражда в ума им, е реално и следователно изисква действие! Те не отделят време и място за пауза от мисленето, не медитират и не позволяват на чистата истина на вътрешния си глас да достигне до тях. Неспокойният ум е претоварен с послания, продиктувани от силни емоции, и преди да се усетите, вече правите нещо, което не е правилно. Ако не си осигурим тихо местенце от менталния шум, не можем да различим кое е реално, кое ни дава сили и кое трябва да избягваме. По-скоро реагираме, а не отговаряме адекватно на ситуацията.
За съжаление западната култура се е развила по начин, който ни обрича да фокусираме вниманието си върху ума. Цялата ни образователна система е създадена така, че да се обучаваме на ниво разум, като поставя акцента върху конвергентното мислене*, (* Мислене, което дава един верен отговор или решение. Авторът има предвид практиката, при която, щом детето даде верен отговор, то получава похвала. Тогава то ще използва същата мисловна схема и следващия път, което води до създаване на шаблон. – Бел. ред.) даването на верен отговор и правотата. Тъжното е, че като отдаваме такова голямо значение на това да сме прави на всяка цена, ние започваме да се стремим именно към това. Превърнали сме се в общество, фокусирано върху ума, и сме развили модели на поведение, които отразяват съществуване, също управлявано от ума.
Един от негативните резултати от този вид мислене е, че умът ни е неспокоен и срещаме затруднения да го укротим. За повечето хора това е нормалното им състояние. При други умът се претоварва, когато са нервни или стресирани. Мислите, идеите и разговорите се въртят в ума ни отново и отново, като куче, което гони опашката си. Човешкият ум притежава свойството да се лепва към определени проблеми или грижи. Мисли, че работата му е да ни пази и прави това, като ни връща отново и отново към познати неща, които вече са се случили. Ето защо ние обикновено не правим грандиозни планове и не поемаме рискове за бъдещето. Умът ни често ни разубеждава да предприемаме големи промени в живота си. Гласът, който чувате в главата си и който е различен от т. нар. вътрешен глас, може да ви каже, че е прекалено трудно, че нищо няма да излезе, че е твърде късно. Ще ви даде хиляди причини само и само да ви държи приковани към статуквото.
Умът се мисли за център на вниманието. Това е капанът, който ви държи затворени в гглавата ви.
Умът е извор на егоизъм и високомерие, пълна противоположност на любовта, състраданието и разбирането. Когато изхождате от него, връзката ви със света се развива според това какво мислите. Вие възприемате хората и преживяванията от гледна точка на ума и следователно привличате хора и събития, които са отражение на тази егоцентрична и ограничена нагласа.
Тъй като искаме да се чувстваме в безопасност, ние оставяме ума да ни контролира. Но това всъщност изобщо не е безопасно. То пречи на израстването и на жизнеността ни. Възпрепятства развитието ни, като ни държи заключени в миналото, в непродуктивни модели на мислене и реакции. Например, когато изпитвате страх, ако умът ви е устроен така, че да ви кара да се затваряте в себе си или да бягате, вие винаги ще реагирате по този начин и никога няма да се справите със самия страх.
Когато живеем, контролирани от ума си, ние зацикляме на едно място. Така никога няма да осъществим мечтите си и да постигнем удовлетворението, което толкова желаем. Това не е изненадващо предвид факта, че човешкият ум е, най-меко казано, неблагонадежден.
Да живееш в ума си е като да си в торнадо. Умът ни „превърта“ едни и същи мисли и се оказваме в омагьосан кръг, който действията ни следват. Правим още и още, но никога не стигаме до място, където да се чувстваме удовлетворени. Създаваме допълнителни ограничения в живота си, като поемаме повече проекти и отговорности, за да запълним календара си, но всичко изглежда недовършено. Мислим си, че някой ден, когато спечелим достатъчно пари, свършим достатъчно работа или каквото там друго решим, тогава ще бъдем щастливи, доволни, спокойни и т. н. Работим толкова много, а сякаш колкото повече неща правим, толкова повече остават и някой ден всичко това ще излезе извън контрол. Този начин на живот ще ви доведе до главоболие! Вероятно ще се преуморите и изобщо няма да постигнете спокойствие, удоволствие и удовлетворение. Вместо това ще живеете като в лудница (или най-малкото в тихо отчаяние), а такъв живот няма нищо общо със свободата и удовлетворението, които всички ние така жадуваме.
Друг проблем, свързан с този начин на живот, е, че онова, което непрекъснато занимава ума, ни пречи да живеем напълно в настоящия момент и ни отдалечава от мъдростта на сърцето. Информацията, която не е била обработена и която се носи свободно в съзнанието ни, поглъща цялото ни внимание и изцежда силите ни. Както Дейвид Алън, авторът на „Да свършим всичко“, кратко и ясно казва: „Онова, което занимава ума ни, отнема от психическата ни енергия“. И наистина, умът иска да опознае себе си и го прави, като привлича вниманието ни. Но той не би могъл да опознае себе си от своя собствена перспектива; за това е нужна известна дистанция. А за да се постигне дистанция, вие трябва да отидете на място, от което да можете да го наблюдавате.
Ако искате да освободите ума си, трябва да стигнете отвъд него. За да видите неговата истина, трябва да се освободите от него. В противен случай би било все едно да се опитвате да видите отражението си, без да се гледате в огледало. Умът е чудесен център за творчество и обработка на информация, но е ужасен склад за умствен багаж. Онова, което остава непреработено, поглъща енергията ни, като постоянно ни тормози на съзнателно и подсъзнателно ниво – в зависимост от това къде е „складирана“ случката или нагласата.
Идеята на Алън е и основополагащ принцип в източните бойни изкуства, наречен „Ум, тих като вода“. С негова помощ показват на учениците как да поддържат такова състояние на съзнанието, че всичко ненужно да излезе от него, умът да е отворен и енергията да тече свободно.
По своята същност умът е организиран интелект. Той сам по себе си не е първоизточник, въпреки че повечето хора го възприемат именно така. Вниманието им е насочено към ума вместо към сърцето. Те създават реалността си от гледна точка на ума и се чудят защо се чувстват неудовлетворени.
Удовлетворението е качествена характеристика. Умът не е качествено изживяване, а функция. Ако живеете в ума си, никога няма да създадете реалност, която да задоволи нуждите на сърцето ви.
Когато се освободите от ума си и навлезете в сърцето си, съзнанието ви се преориентира. Взаимовръзката се променя и умът се превръща в мощен източник на анализ и изпълнение, където той не контролира и не е нужно да контролира нищо.
По-висш интелект управлява всичко и той идва от мъдростта на сърцето.
Животът, живян по този начин, крие неизмеримо много преимущества не само за тялото ви, но и за цялостната ви същност. Настъпва пълно освобождаване и тялото се отваря към мир и покой. Когато енергията на живота се слее с физическото тяло, може да се осъществи незабавна трансформация. Това е пътят към истинското удовлетворение, към просветлението, към живот, пълен с любов и радост.
Защо не живеем истински?
И така, какво ни спира да излезем от ума си и да черпим от безграничната мъдрост на сърцето си? Много често причината е страхът, страхът от това да бъдем себе си, страхът да не ни видят, страхът от провал. Този страх идва от нашите ограничаващи убеждения, негативен вътрешен глас и прекалено силни емоции, които ни пречат да се изразяваме свободно такива, каквито сме. Всичко започва, когато умът ни успее да ни убеди, че ние не знаем дали нещо ще се получи (ето защо е по-добре да не опитваме) или ни накара да вярваме, че е невъзможно да станем такива, каквито искаме да сме. Друг път се случва нещо, ситуация или обстоятелство, което веднага провокира поява на негативна емоционална реакция. Страх, тъга, притеснение или гняв – всяка една от тези мощни, парализиращи емоции кара сърцето ви да бие лудо и не ви позволява да направите онова, което наистина искате със сърцето си.
И така, вместо да живеете щастливо своя истински живот, вие продължавате да гоните опашката си като куче, позволявайки на своя неспокоен ум и емоции да всяват страх в сърцето ви. По този начин слагате бариери пред мъдростта, която така упорито се опитва да си намери път към вас. Резултатът е, че се оказвате притиснати в един изнервен или неудовлетворителен живот и взимате прибързани решения, основани на ограниченията на ума, убежденията и емоциите си.
Забелязвали ли сте онези хора, които вечно са в движение и са на върха? Те със сигурност не живеят от мъдростта на сърцето. Реалността на тези хора е по-скоро изкуствено направлявана от мислите в ума им и интензивните им емоции. Толкова са откъснати от сърцата си, че компенсират това, като задоволяват всяка своя моментна потребност. Такива хора може и да изглеждат доволни, но това е само външно.
Необходимостта да удовлетворяваме себе си по подобен начин е предизвикана от вътрешната ни потребност да доказваме нещо или да се представяме добре. Умът е поставен в дадена ситуация и той си казва: „Не сме достатъчно добри. Трябва да докажем нещо. Хайде да го направим“! Тогава от органите се изстрелва енергия на име адреналин и настъпва адреналинова треска. Това води до желания ефект човекът да се почувства отлично, но само временно. Накрая подобна неефективна стратегия на живот води до преизтощение, нещастие и неудовлетвореност.
Този стресиращ начин на живот само ви разсейва от мъдростта на сърцето и къса нишката между вас и истинската ви същност. Той ви лишава от талантите, които можете да предложите на света. Започвате да правите нещо единствено заради целта да го приключите, вместо да го вършите, за да споделите талантите си със света и да разберете какво ви прави щастливи.
Ако постоянно работите и си поставяте все повече и повече задачи, ще ви бъде трудно да различите дали го правите от вдъхновение и със страст, или просто сте заредени с адреналин. Дори когато решаваме да променим живота си, ние пак използваме този стресиращ подход. Затрупваме се с какво ли не, за да започнем желаната промяна – книги, програми, семинари, диети, упражнения, а накрая се оказва, че трябва да работим повече, за да можем да си позволим всичко това. За щастие целта на моята книга не е да ви накара да работите до изтощение или да преобърне живота ви с краката нагоре, за да внесе желаната промяна. Не става дума за това да придобиете нещо или да „намерите себе си“. Тя ще ви помогне да осъзнаете истината. Вие вече сте онова, което търсите. Просто сте го забравили.
Когато сте свързани с вътрешния си глас и между сърцето и ума ви цари хармония, енергията ви тече нормално. Не е необходимо да се напрягате, за да доказвате нещо на света. Вместо това ще внесете в живота си яснота, ще положите основите на нова връзка с останалите хора и ще изпитате дълбоко чувство на удовлетворение, защото ще живеете истински и ще следвате пътя, който избира душата ви.
Когато привикнем към това да се отклоняваме от пътя по начините, които току-що описах, ние изграждаме масивни бариери пред способността си да се свързваме с мъдростта на сърцето. Просто не се разкриваме пред себе си и пред другите хора.
Резултатът е ужасното чувство на неудовлетвореност, разочарование, незавършеност и измама.
Аз живеех точно така преди момента на осъзнаване в Пюн. Създавах своята реалност според това, което мислех, и се фокусирах върху външни източници на удовлетворение. Творях живота си отвън навътре, ако мога да го обясня така. Способността ми да изразявам свободно себе си бе много затруднена. Прекарвах дълги часове в размисли, слушайки ума си, който ми казваше какво да правя и ми изтъкваше илюзорни причини, вместо да правя нещата, които душата ми желае.
Не беше нужно да пропътувам хиляди километри, за да открия, че мога да спра болката и страданието, които този начин на живот ми беше причинил. Вие също не е нужно да го правите.
Можете да се освободите от ограниченията, които ви спират да живеете от сърцето си, и да следвате истинската си същност от мястото, на което се намирате в момента.
Проверка
Преди да продължа, искам да ви помоля да проверите дали все още четете със сърцето си, или вниманието ви се е върнало към ума. Ако отново сте станали затворници на ума си, отделете няколко минути, за да насочите вниманието си към сърцето, като направите дихателното упражнение, което можете да намерите в края на пролога.
Когато енергията ви е чиста, а умът прояснен, когато сърцето ви е отворено и сте свързани с вътрешната си мъдрост, вие позволявате на един по-висш интелект да функционира в живота ви. Това е все едно да карате кола с два цилиндъра и такава с осем! Определено има разлика, нали?
Ако не сте свързани със сърцето си, няма начин да направлявате живота си, няма начин да разберете кои сте всъщност, откъде идвате и какво правите на това място; ще си останете в заблуда относно това каква е вашата цел. И обратно, когато живеете, водени от сърцето си, вие винаги ще бъдете потопени в Извора. Ще се носите по течението му, ще бъдете свързани с истинската си същност и ще бъдете едно с висшия си аз. Няма от какво да се страхувате и няма нужда да се напрягате, защото всичко, което искате или от което се нуждаете, ще идва безпрепятствено към вас, като железни стърготини, привлечени от магнит.
Според Калифорнийския институт за изследване на сърцето, който изучава връзката между сърцето на човека и магнитните полета на Земята, има доказателства, че когато живеем в настоящето с фокус върху сърцето, всяка система в тялото ни работи в хармония с него. Хубавото е, че разполагаме с кабел, за да осъществим този контакт. Само трябва да знаем как да го свържем на правилното място, за да се слеем с всичко живо и с безкрайните възможности на живота.
Деветте ключа, описани в тази книга, са създадени така, че да ви отведат на пътуване от ума към сърцето ви, където ще изживеете истинското си и безгранично аз.
Свързвайки се с мъдростта на сърцето си, ще стигнете до своята истинска същност и ще получите достъп до силата, която ще ви помогне да създадете мечтания от вас живот. След това ще научите какво наистина иска душата ви. Единствено по този начин ще се почувствате удовлетворени.
Деветте ключа
Оттук до края на книгата ще научите как точно да направите това, като използвате деветте ключа от Практиката на мъдростта на сърцето. Изведох тези девет принципа специално за вас, за да намерите радостта, любовта и изобилието, които ви се полагат по право. В края на всяка глава ще откриете практическо упражнение, свързано с един или повече от деветте ключа, за да навлезете в мъдростта на сърцето си.
Деветте ключа за достъп до мъдростта на сърцето са:
1. Научете се как да успокоявате ума си.
2. Осъзнайте как търсите и намирате удовлетворение.
3. Използвайте дъха си, за да насочите вниманието си навътре.
4. Осъзнайте контракциите в тялото си.
5. Научете се как да освобождавате блокирани емоции.
6. Намерете сили да простите.
7. Свържете се с любовта, която мислите, че сте изгубили.
8. Превърнете мъдростта на сърцето в част от тялото и живота си.
9. Изживейте своята мъдрост на сърцето и се слейте с всичко около вас и с Вселената.
Тези девет принципа ще ви помогнат да премахнете всички пречки и ограничения, които стоят на пътя ви. Щом започнете да ги прилагате, ще се изненадате колко бързо ще се научите да успокоявате ума си, да го направлявате и да живеете напълно в настоящето. Когато се отворите за божествените напътствия на мъдростта на сърцето си, ще виждате света напълно различно.
Промените ли нагласата си към света, и светът ще започне да се променя. Ще се освободите от стреса, тревожността и объркването, а така ще се свържете отново с яснотата, любовта и радостта, които винаги са били вътре във вас.
Но преди да направите всичко това, първо трябва да разберете как търсите и получавате удовлетворение в момента. Отговорът е важен. Не само защото ще ви помогне да опознаете себе си малко по-добре, но и защото ще ви даде възможност да разберете защо и как останалите практики ще ви повлияят. Всички ние търсим удовлетворение. Имам предвид търсенето на онова нещо, което ще запълни дупката вътре във вас и което е най-голямата ви благословия или най-лошото ви проклятие.
Изпълнението на следващите упражнения ще ви разкрие много за това как по навик търсите и намирате удовлетворение, а практиките по-нататък в книгата ще ви научат да го откривате по нови, по-добри начини. Сега е времето да съберете кураж, да изследвате моделите си на поведение със състрадателен, но реалистичен подход и да се подготвите да откриете истинско удовлетворение, като използвате мъдростта на сърцето.

Издателство „AMG Publishing“
Дата на излизане: 15 юли 2011 г.
ISBN: 978-954-9696-34-9
Формат: 14,5 x 21 см
Обем: 160 стр.
Корица: мека
Корична цена: 10 лв.

Прочетете още: