Винаги когато се срещнем с познати, които са с непознати, трябва да се запознаем.

Когато представяме:

– при дамите изричаме първо името на мъжа;

– при по-възрастни изричаме името на по-младия;

– домакините представят и запознават гостите, които не се познават;

– произнасяме имената ясно и разбираемо;

– за да име отправна точка за разговор, добре е при запознаването да споменем титла, професия или някаква родствена връзка;

– при по-млади хора можем да споменем само малкото име;

– ако младите хора са поизраснали, слагаме пред името им “господин” или “госпожица”;

– при запознаване на семейни двойки най-напред се казва името, а след това се прибавя малко допълнителна информация;

– ако не сте чули името, питайте веднага;

– при запознаване на гости, които вече са насядали, и гости, които сега влизат, мъжете стават, независимо дали новодошлите са мъж, жена или двойка. Остават седнали само дамите и много възрастните хора.

Когато се представя сам, мъжът…

– казва името си – или само фамилията, или само малкото си име. За учтивост може да добави “Позволете да се представя”, но не е задължително;

– никога не слага пред името си “господин”.

Когато се представя сама, жената…

– може да се представи с уводна формула;

– може да се представи само с името или презимето си;

– и в двете версии може да прибави “госпожа”.

При семейна двойка…

– Единият поема представянето, като първо се представя сам, а след това добавя: а това е съпругата/ съпругът ми;

– При несемейна двойка те сами трябва да решат дали ще се представят като постоянна двойка, като мъжът казва: “Това е приятелката ми, госпожа…”, а след това казва собственото си име.

Следва: Езикът на тялото