Сара Синклер: Жените трябва да правят това, което им харесва

Сара Синклер е от Единбърг, Шотландия. Занимава се с проекти в различни области на изкуството. Запознах се с нея на фестивала „Водна кула“ в София, който се проведе в края на юни тази година и където тя участваше с проекта си, посветен на усмивките.

Разкажете, моля, повече за проекта си.
Проектът се казва „Да се срещнем при Водната кула или на други места“ (където излагам проекта си). Представлява множество снимки на усмивки на хора от Шотландия, които прожектирам една след друга на монитор. Повечето от хората са от моето семейство и мои приятели. Между снимките се появявам и аз, като казвам няколко думи на български. Идеята ми е, че усмивката дава усещане за топлина, общуване и свързаност между хората. Прожектирам снимките във водната кула в квартал "Лозенец", защото животът ни зависи както от водата, така и от усмивките и социалните контакти, които хората правят помежду си. И двете неща представляват основата на живота и като човешки същества от тях се нуждаем най-много. Усмивките правят живота ни забавен. Мисля, че моите снимки като че ли осветляват водната кула и когато аз и проектът ми си тръгнем, всичко отново ще се върне към тъмнината.

Лесно ли се усмихват хората?
Не, срам ги е. Аз също съм много стеснителна. Докато ги снимам, се кикотя, (не нарочно) което ги предразполага. Не съм професионален фотограф, просто щраквам набързо усмихнатите лица. Никого не насилвам, снимам само тези, които искат. Повечето хора ми се усмихват още докато се запознаваме.

Снимахте ли български усмивки?
Да, вече снимах няколко. Приятно ми е да се запознавам с българи, да науча повече за тях и да снимам техните усмивки. Смятам да ги прибавя към останалите. Колекцията ми от усмивки става все по-голяма. В момента презентацията ми е около 10 минути, но не може да расте много, защото не е замислена да се гледа дълго време. Човек е свикнал да гледа усмивки и мисля, че всеки, който се спре, ще види само 3-4 усмивки и ще си тръгне, защото сигурно ще се отегчи. Но това е напълно достатъчно.

За първи път ли сте в България?
Не, идвала съм вече 3-4 пъти. Леля ми има къща тук и аз и семейството ми й идвахме на гости. Сега и ние си купихме къща в България, в едно село до Кюстендил. Усещането да притежаваш дом на чуждо място е странно. Имахме някакви спестявания, които вложихме в ремонта, за да направим дома си по-уютен. Първоначално се опитахме да ремонтираме сами, но после наехме майстори. Те ни приеха в дома си и ни показаха българския начин на живот. Ние сторихме същото и така се получи обмен между двете култури. Надявам се да ни дойдат на гости в Шотландия. Въпреки, че при нас времето е студено, шотландците са топли хора.
Със съпруга ми и семейството ми много често идваме тук. Искаме да усетим България. Намираме хората за много приятелски настроени, сърдечни и щедри.

Всяка година ли идвате в България?
Веднъж или два пъти в годината. Съпругът ми идва по-често, защото работата ми е свързана с много пътувания, а и трябва да се грижа за децата ни. Много бих искала и други чужденци – хора на изкуството – да открият България. Знам че ще им хареса тук.

Има ли общи черти между българските и шотландските жени?
Да, мисля, че има много общо. Зависи от мястото, където живеят – дали е голям град или малък, но и тук е така. Има жени, които са независими, печелят сами парите си и могат сами да се грижат за себе си. Други стоят вкъщи и се грижат за децата си. Що се отнася до мен, аз съм приключенска натура. Обичам да правя различни неща. Хубаво е, че съпругът ми ме разбира и не ме спира, но знам, че не всички мъже са такива. За мен като човек на изкуството е много важно равенството между половете. За жалост то не е ясно изявено в Шотландия.

Какво ще пожелаете на българските жени?
Пожелавам им да бъдат по-свободни, да постигнат еднакви права с мъжете, да правят това, което им харесва. Това е важно за всички жени по света. Макар че Великобритания е много напреднала държава във всички отношения, жените все още получават по-ниски заплати от мъжете.
Пожелавам на всички жени по света да живеят живота, който искат – да стоят вкъщи и да се грижат за децата или да ходят на работа и да издържат семейството си, да бъдат подкрепяни, ценени и щастливи.

И може би да се усмихват всеки ден?
Да, задължително, когато могат, защото животът е низ от върхове и спадове.

Вижте и видеопогледа със Сара Синклер