Мързелуват ли децата лятото?

Уплътнили ли сте времето на децата през лятната ваканция? Записали сте ги на летни училища, школи по изкуства, английски език, спортове, лагери, занимални и сте доволни?
Или пък по стечение на обстоятелствата и на възможностите сте ги оставили сами на своя отговорност у дома?
Притеснявате се, че мързелуват, бездействат и скучаят? От родителска гледна точка зомбирането пред телевизора или нета си е чиста загуба на време, а скитането с колелото и приятели е лентяйство.
От детска гледна точка обаче не е така. За тях това е времето на свободата. Не мечтаете ли и вие за малко време, в което нищо да не правите?

Колко е хубаво когато можеш:

Да се наспиш без стрес.
Да хапнеш домашна храна. /не нещо от училищната лавка/.
Да си откъснеш от градината слива или пък да хапнеш диня от пазара.
Да четеш когато искаш, а не защото трябва.
Да рисуваш, каквото искаш.
Да си мислиш – само твои си неща.
Да не бързаш за никъде.
Да не трябва постоянно да наваксваш с учебен материал.
Да не ти се карат постоянно.
Да не те питат какви оценки имаш днес.
Да караш колело на воля.
Да...
Да си себе си!

Да имаш цял ден само за теб и твоите неща. И когато вечерта те питат какво прави днес, да кажеш просто „нищо”. Честно казано завиждам на това безметежно време и безвремие.
Ще кажете - да ама после на тези деца ще им излезе през носа това бездействие - трябва да четат, да пишат, да учат. Не ги ли правим точно ние родителите добре смазани роботче, които винаги да изпълняват програма максимум, да надскачат себе си и другите, да се натискат да са първи, да са бележкарчета, да са натегачи... за да успяват. И имайки най-благородни помисли децата ни да постигнат повече, да се реализират по-добре от нас в живота, да могат и да знаят, всъщност, без да искаме ги превръщаме в онова, което мразим най-много.
Ще кажете времената го изискват, иначе няма да успее! Да, когато болшинството от родителите смята, че надбягването без правила е начина, ще възпитаме поредната армия от егоисти, които успяват на всяка цена; кариеристи, подмазвачи, емигранти или хора без истински ценности. А ако някой, случайно е възпитан, различно ще бъде аут от играта. В крайна сметка това, което ще се случи – утре, го възпитаваме – днес. Не правителството след 20 години, а ние днес сме отговорни дали тогава ще има насилия, грабежи, убийства, нови вълни емигранти или ще има умни, отговорни и загрижени за общото благо хора, които се радват да живеят заедно в България.

Прочетете още:

• Какво ще правят децата през лятото?
• Книги за лятната ваканция
• Детето и книжката
• Летни занимания за деца на двора
• Индианско детско парти
• Как да възпитаваме самостоятелни деца