Колко часа спортуваме дневно? А седмично? Тук изчакваме за отговор...
И продължаваме с проучването направено от „Евробарометър“ относно спорта и физическата активност сред 27-те държави в Европейския съюз. Има ли нужда от жокери, за да познаем, че България е на последно място?
Едва 3 % от гражданите на България са споделили, че спортуват в свободното си време. И тези 3 % са на възраст до 30 години. В рамките на ЕС средният процент на спортуващите е 65%.
В България никога не са спортували над 82 процента от населението. Но същите тези 82, че и повече процента, ако ги питате редовно са вземали лекарства, посещавали са лекарски кабинети и в крайна сметка почти са нямали свободно време. Ако се направи статистика може да се окаже, че голяма част от хората дават поне 200 лева годишно за лекарства и нито един лев за спорт, ако не се брои спортният тотализатор, разбира се.
За съжаление голяма част от ежедневието на масовия българин е борба за оцеляване: да се замъкне на работа (поради огромните разстояния и лошата инфраструктура в градовете – най-често с някакъв вид транспорт); да виси пред един компютър или някакъв друг уред, най-малко осем часа на ден, и така хубаво да се обездвижи; да хапне нещо мазничко и евтинко, че да не натоварва много семейния бюджет и вечерта да се затътри до къщи и да си пусне телевизора, за да види колко още са се скофтили нещата. Оправдание ли е това или начин на живот?
Всеобщите ни старания да откриваме бели лястовици сред дебелите тантурести пингвини е доста трудно занимание. Особено трудно е самите ние да се превърнем от пингвини в бели лястовици. Затова обаче освен време и пари е нужно и така нареченото физическо възпитание.
За нас българите словосъчетанието „физическо възпитание“ означава преди всичко наименование на някакъв училищен предмет, който не е важен – рита се топка и да присъстваш, и да не присъстваш е все тая.
Говоря за нацията като цяло, а не за отделните индивиди, защото в България има много хора, които не само живеят здравословно, но и спортуват активно. Народът обаче е казал, че – една птичка пролет не прави.
Жалко е, но е факт.
А когато на масовия българин му се случи да помисли за спорт, (не за спортния канал по телевизията или някое дерби), то тогава мисли за децата – „поне за тях да заделим някой лев, че нещо там детето да прави“.
Не ви ли се струва странно, че в страна, в която има над 80 процента неспортуващи, над 90 процента разбират от футбол или някакъв друг вид спорт? Лично мен тази взаимозависимост ме изумява! Хем за последен път през живота си някой си е ритал топка в 4 клас, обаче това хич не му пречи да е гол майстор и да крещи с цяло гърло и да дава акъл пред телевизора как точно се играе футбол.
Наистина сме невероятна нация!
Също така и обратната пропорционалност на зависимостите: неоспорим факт е, че сме най-бедни и най-големи песимисти, както и че сме най-мързеливи и неспортуващи? Кога колелото ще бъде завъртяно поне малко в обратна посока?
Кога фирмите и институциите ще започнат вместо да „отработват“ в кавички националните празници да стимулират служителите си да спортуват? Тези дни са идеални за сплотяване на колектива и общи спортни празници! В България обаче отдавна човекът не е незаменим фактор. Мисленето „ще използвам малкият човечец X докато има хляб в него и докато ми е потребен, като вземе, че се разболее, кучета го яли, ще намеря друг“ обаче е запазен български патент. Хубаво е, че все повече началници и фирми излизат от този стереотип.
И не ни оправдава, че се оставяме по течението машината да ни смели и да ни изплюе болни, бедни и нещастни. И да не забравя – все по-стари.
От някъде трябва да се започне. И понеже по-възрастните се възприемат като „бита карта“, надеждата остава да е в децата. Да възпитаме поне едно ново поколение, което наистина да има физическо възпитание и наистина да има отношение към спорта, към здравето и към тялото си и тогава може би ще видим масово спортуващи хора. Но пък родителите са личен пример за децата си – ако мама и тате не спортуват, защо ме карат да тичам в парка, нали е полезно? Е, за тичане в парка още не са почнали да искат пари. Може поне това да опитаме, заедно с децата си.
Прочетете още: