Венцислава Боро: Борете се за любовта и свободата си

Представям ви историята на Венцислава Боро – една българка, осмелила се да се влюби в чужденец, да се оженят и да си родят прекрасно момиченце, без да знае, че тръгва по абсурдния път на ограниченията на Закона за чужденците и на много български институции. Уморена от правни битки, младата жена вече държи в ръцете си почти цялата сума за самолетния билет, който, живот и здраве, ще отведе нея и едногодишната Тереза в Нигерия.

Ето съвсем накратко подробностите, взети от блога на Светла Енчева. През 2004 г. нигериецът Джони Боро влиза в България с идеята да стане бежанец. Среща Венцислава, влюбват се, оженват се. Междувременно се оказва, че да получи статут на бежанец е почти невъзможно. По-лесно изглежда да получи статут на временно пребиваващ чужденец посредством брака му с българка. Прекратява всички процедури с Агенцията за бежанците. През октомври 2006 изненадващо е арестуван и отведен в лагера за бежанци в Бусманци със заповед за депортация и 10-годишна забрана да влиза в България.

Венцислава се свързва с адвоката на Джони от времето на опитите му да получи бежански статут. През март 2007 г. е освободен в деня, в който излиза публикация по случая му в софийски ежедневник. Започват нови съдебни битки срещу 10-годишната му забрана за влизане в страната. Печели я на последна инстанция през пролетта на 2010 г. От отдел „Миграции“ го съветват да подаде отново молба за временно пребиваване, но първо трябва да вземе виза Д от Нигерия. Билетът до Нигерия е скъп, работи само тя, защото той няма право на легална работа. Със заеми на семейството на Венцислава (което я подкрепя, въпреки брака й с чернокож, което е рядкост в България), Джони заминава за Нигерия. Подава молба за виза в Българското посолство. Отказана му е с SMS. Отново започват съдебни битки.

Има вероятност семейство Боро да осъди държавата ни в Страсбург. За подобни случаи България е осъждана много пъти и е плащала хиляди долари обезщетение. Дотогава обаче Светла Енчева дава идея на Венцислава да отлети с Тереза при Джони в Нигерия. Започва благотворителната акция по събиране на пари за билета – още един положителен пример как фейсбук помага на една добра кауза.

Има ли невъзможна любов?
Щом има любов, всичко е възможно. Любовта може да преодолее всички пречки.

Вярвате ли в чудеса?
Чак в чудеса не, но вярвам, че човек може да постигне много.

Вярвате ли, че има добри хора?
Преди не вярвах. Сега вече знам, че в България има много добри хора.

Откъде дойде първата протегната ръка?
От Светла Енчева, на която никога няма да мога да се отблагодаря. Преди не съм си мислила, че е възможно толкова много време да сме разделени с Джони. Веднъж тя ми каза, че ако нещата се проточат, по-добре да се съберем в Нигерия. След няколко месеца аз се сетих какво ми беше казала и разбрах, че е много права. Прецених, че няма смисъл да продължава нашата драма. Решението беше взето, остана само да намеря парите за билет. Светла стана моторът на акцията за събирането на средства. Основно по банков път, а накрая – с благотворителното четене на 8 септември.

Как съжителстват заедно двама души от различни култури?
Интересно. Петте години, в които живеехме заедно бяха най-хубавите от живота ми, въпреки пречките покрай отказът на българските власти да издадат документи на Джони. Преди да се запозная с него не говорех английски, поназнайвах съвсем малко, колкото бях научила в училище. Благодарение на него вече го говоря свободно. През първата година, обаче, сме имали много смешни ситуации. Надявам се тепърва да ни предстоят още много хубави години заедно.

На какво Ви научи това изпитание?
Да не се предаваш. Да нямаш големи очаквания от законите. Ако една държава не желае чужденци, тя създава законите си точно така. Остава ти да се бориш. Има страни, в които чужденците се уважават и законите ги защитават.

След тази безумна история, загубихте ли доверие към институциите в България?
Обичам България, но вече не вярвам на институциите. Става дума за това, че в българските институции и правителствата, които ни управляват, след като падна комунизма, не бързат или може би не желаят да променят много нещата в демократична насока.

Познавате ли други двойки в сходно положение на Вашето? Те как се борят да решат проблемите си?
Българските жени в подобна на моята ситуация се страхуват да си търсят правата. Не знам защо, не си го обяснявам и не го подкрепям. Според мен човек с всякакви средства трябва да се бори и да си търси правата, независимо за какво става въпрос, за да може да живее пълноценно и свободно. Иначе винаги ще се чувства по някакъв начин похлупен, потиснат и недотам свободен. А свободата се полага на всички – независимо къде са родени и къде живеят.

Участвате с разказ в книгата „Възможните майки“. От него личи, че имате литературна дарба.
О, нямам опит в писането. Радвам се, че се е получило добре.

Какво бихте казали на българските жени, които имат пречки в любовта, макар и не толкова сериозни като Вашите?
Ако наистина обичат, няма нужда аз да им казвам нещо. Те знаят какво да направят.

Когато се чувате по скайп с Джони, Вие ли го окуражавате повече или той Вас?
Повече той ме успокоява и окуражава. Понеже аз тук се блъскам и боря с всичко, той разбира какво става от моите разкази. Постоянно му се оплаквам, а той ми дава кураж и ми казва да не се предавам. И двамата знаем, че независимо кой е срещу теб справедливостта и истината винаги ще възтържествуват, ако се бориш за тях.

Бел. автора: Какво ще стане по-натам, когато се съберат в Нигерия? Дали ще останат да живеят там или ще успеят да се върнат в България, ако на Джони му дадат виза и съберат пари за билет за тримата. Бъдещето ще покаже. Както се казваше някъде, ако започнеш да мислиш какво има в бездната, никога няма да скочиш. Животът се живее постепенно, с малки крачки, докато стигнеш до големия успех. Трябват много търпение, вяра, борбеност, действия и любов – а Венцислава и Джони ги имат в огромни количества.

Прочетете още:

• Любовта на Венцислава Боро победи – фотопоглед
  
• Асма Буржи – една бежанка, намерила пристан в България