Години наред недоумявам защо продължават поколение след поколение да тормозят с оценки децата дори по такива предмети като рисуване, физическо възпитание и музика.
За да си добър и отличник в една от тези сфери трябва да имаш ярко изявен талант. Но какво правят онези, които за беда нямат талант в конкретната област – свиват се по чиновете да не ги накарат да пеят и накрая получават такива комплекси, че когато пораснат никога не искат да отидат на караоке? Или които са по-пълни и колкото и да тичат не могат да покрият норматива по физическо възпитание?
Бях потресена, когато учителката по пеене в столично училище ми заяви, че можещите да пеят били в актовата зала за тържества, а на другите оценката по пеене се формирала и от поведението. Значи основно в клас пеят изявените, а когато на другите им доскучава да бъдат пренебрегвани получават двойки? Странен начин да се възпитава любов към музиката и да се формира някаква музикална култура!
После защо поколение след поколение българите нямат отношение към изкуството и спорта.
Не сте ли се замисляли, че голяма част от децата са отблъснати по някакъв начин в детството си. И тук не е важна само ролята на родителите. Важно е и отношението в училище, защото ако постоянно там насаждат комплекси за това как детето не може да рисува, не може да пее или да скача, естествено, че то ще избягва да се занимава с такива дейности, които му носят неприятни емоции.
Безумие е на дете в малките класове да поставиш за годината по такъв творчески предмет тройка или четворка. Но още по възмутителното е, че някои учители явно смятат това за педагогическа мярка, за нещо съвсем нормално, че даже и възпитателно.
В голяма част от училищата децата са осакатявани по тези така приятни и развиващи сетивата предмети, още повече, че учителите използват тези предмети, за да си допълват хонорара от часове и често този, който води физическото например може въобще да не е квалифициран за това. Смятам, че е крайно време това безумие да се спре и тези предмети да са без оценки (само със зачита се), а в по-големите класове дори и факултативни (по желание).
Безкрайно по-полезно ще бъде в часовете по музика да се канят различни педагози (китара, флейта, барабани), които да обяснят за инструментите, за това каква музика може да се свири с тях и как, да дадат на децата да опитат и защо не да запалят много от тях да посещават часове по този инструмент и може би да открият и някой велик талант.
Същото би могло да се направи и с различните спортни дисциплини или приложни изкуства.
Толкова много дарби има в училищата, а онова което ние като общество и в частност остарялата училищна система прави е да ругаем децата, да ги депресираме и отчайваме, затова към седми клас голяма част от тях не знаят защо са на този свят, нямат амбиции, смятат, че нямат никакви способности и таланти и започват да се чувстват аутсайдери.
Прочетете още: