Напоследък размишлявам над факта как да кажеш на родител да вземе мерки относно това, че отрочето му псува като хамалин (с извинение към хамалите). И то да го кажеш така, че от това да не произтече гражданска война или поне да не ти зашият два шамара.
Ясно е, че децата, които псуват, живеят с възрастни, които псуват. За да спрат децата да псуват, родителите трябва да спрат, а знаем, че възрастните не подлежат на превъзпитание.
Оттам дилемата става още по-голяма. Трябва ли да застрашаваш себе си и семейството си, влизайки в конфликт с подобни хора, за които извратеността на думите и силата, разрешава всеки конфликт.
Не си мислете, че това е проблем, който започва в тийнейджърските години. Можете да чуете хлапета, които все още не знаят значението на думите, но използват псувни, както и 9-10-годишни деца, които тепърва оформят етичния си кодекс.
И проблемът е как да оцелееш в този свят и как детето ти да не пострада и да не се приобщи към този вид речева култура. Ако псуващите бяха малцинство щеше да е по-лесно, но в действителност положението е доста по-различно.
И тук не говорим, че трябва да си ниско образован или беден, за да имаш такъв речник. Псуват в лъскави джипове, псуват в престижни фирми, хората повсеместно псуват. Псуват на улицата, псуват и в училище.
И дори ако в класа има само едно дете, което е свикнало с такъв речник, но баща му е с по-дебел врат, по-голям джип, по-голяма фирма, по-високо самочувствие и с нулево ниво на кооперативност и толерантност – какво правим?...
Мисля, мисля и за съжаление не виждам работещ вариант. И е тъжно, и е жалко в какво превърнахме нравствените ценности и българския език.
Не съм в позицията да давам акъл на никой родител да не се държи агресивно и да не псува, но за Бога, поне не го правете пред децата!
Прочетете още: