Разглезените деца могат да се отглезят

SOS!!! Разглезено дете! Как да го превъзпитаме – Ричард Бромфийлд

Детето хленчи, изисква и се оплаква непрестанно? Крещи в мола, избухва внезапно в ресторанта и спира да диша у дома, докато не посинее или не получи своето? При най-слабото раздразнение смъмря сърдито и иска да признаете колко сте лоши или че не го обичате?
Ако всичко това или част от него звучи познато, детето може би е разглезено. Родителите обаче не бива да изпадат в паника. В днешно време огромна част от майките и бащите разглезват децата си.
Някои любящи родители вероятно се опасяват, че е твърде късно да поправят нанесената вреда. Съвсем не е така! Не е късно!
Предвид повече от двадесет и петгодишния опит на автора Ричард Бромфийлд в работата с деца и техните родители, тази книга ще бъде пътеводител към успешното справяне с разглезеното дете („отглезването“). В книгата те ще намерят един обикновен, директен и изпълним план, който ще им позволи да се учат от опита и грешките както на другите родители, така и от своите.

За автора
Психологът д-р Ричард Бромфийлд е завършил колежа Бодуин и Севернокалифорнийския университет в Чапъл Хил. Член на факултета в Харвардското медицинско училище, той пише за деца, в областта на психотерапията и семейния живот в професионални и популярни периодични издания. Има частна практика в Бостън и Денвърс, Масачузетс.

Интервю с Ричард Бромфийлд

Д-р Бромфийлд, вие твърдите, че почти 95 % от родителите смятат, че децата им са прекалено разглезени. Това е стряскаща статистика! Кои са основните фактори, за да е така?
Наистина процентът е много висок. Родителите са продукт на своята култура и обществото. Тази епидемия на снизхождение (разглезване) не е доказателство, че дадени мъже и жени са лоши родители. Тя е белег на времето. В тази връзка мога да кажа, че на предишните поколения им е било по-лесно във възпитанието. В днешно време родителите и техните деца са погълнати от консуматорския поток. Компаниите хвърлят билиони – повтарям пак – билиони за реклама, като основната таргет група са именно децата. В наши дни родителите са изправени срещу настъпателните медии и срещат трудности, с които предните поколения никога не са се сблъсквали. Когато аз бях дете изборът беше лесен – бели или черни гуменки. Сега пазарът на предлагането е толкова богат и разнообразен... А децата искат ли, искат!
Родителите правят това, което са посъветвани да правят. За съжаление обаче съветите не винаги са ефективни! Влагат сили и искат да научат децата си да са радостни, щастливи, да не са ядосани на родителите си за това, че те са възрастните и заповядват...

В книгата си казвате, че за разглезването на детето са нужни двама родителя. Ами ако единият е по-виновен от другия?
Трудно е. Типично е единият родител да обвинява другия. Но единият ще глези с едно, а другият – с друго. Много неправилно е да си хвърлят вината един върху друг. Трябва да има разбирателство и единомислие, за да преосмислят и двамата родителя къде грешат и как разглезват детето си, за да се поправят.

Какви са признаците, че родителите може би разглезват децата си?
Признаците са ясни: когато трябва да умоляваш детето да свърши или обратното – да не върши нещо; когато осъзнаваш, че крайно не одобряваш неговото поведение или дори се срамуваш от държанието му спрямо теб или други хора на публично място; когато е неспособно да сподели или да изрази благодарност... Не е само до липсата на етикет да каже „благодаря“, „пак заповядай“ или „извинявай“... Разглезените деца въобще не оценяват това, което имат, и това, което се прави за тях.

Как да отгледаме щастливи и здрави деца, без да им угаждаме за всичко, което си поискат?
Трудно е за едно дете да се научи да бъде щастливо или доволно, когато е свикнало да иска още и още и да го получава незабавно. Ние системно насаждаме на нашите деца семената на недоволство. И най-лошото е, че те често се чувстват необичани, когато не стане тяхното.
Умения за живота, като свиренето на музикален инструмент или ученето на занаят, се придобиват с опита, „репетиции“ и повишаване на компетенциите. Когато родителите дадат на своите деца всичко, което са си поискали, или са помолили, те ги лишават от възможността да се научат да изчакват, да бъдат търпеливи, да се справят с безкрайното чувство на неудовлетвореност, което е част от живота на всеки. Жестокият парадокс е, че подаръците на родителите (разглезването) отнемат далеч по-ценните дарове, като това децата да се научат как да се справят с живота.

Между децата има голямо съревнование. Много често родителите се предават пред молбите им, защото искат и тяхното дете да има това, което има съседското дете. Какъв съвет бихте дали Вие?
Отново ще повторя, че когато аз бях дете, за родителите беше много по-лесно. Родителите ми много често казваха „не“, но те добре знаеха, че родителите на моите приятели от съседната врата или отсрещната улица вероятно са казали абсолютно същото! Напрежението за днешните родители е огромно. Да устоиш на това, както и на непрестанното влияние на рекламите по медиите, е ужасно трудно.
Моят съвет към родителите е колкото простичък, толкова и труден.
Съхранете ценностите, които вярвате, че са сърцевината на това да бъдеш добър родител. Правете това, което смятате, че е правилно, дори когато ви притискат да сторите именно обратното – нужен е кураж и убеденост.

Има ли определена възраст, от която започва разглезването?
Родителите не бива да се тревожат, че могат да разглезят своето бебе, защото бебетата имат нужда от обич, грижи, те трябва да се гушкат, хранят и да се задоволяват техните нужди. Друг е въпросът обаче с подрастващите – не трябва да се обръща внимание на всяко скимтене и мрънкане. В такива моменти детето единствено трябва да се успокои или да се научи как да си играе само. Детето няма да се почувства по-добре, ако командори майка си. То не трябва да се възприема като малък принц или принцеса, на който се изпълняват всички прищевки.

Може ли разглезването да се определи като продукт от липсата на дисциплина и поставяне на граници?
Да, определено – те са част от процеса. Твърде често родителите не осъзнават колко много глезят децата си, докато не си направят една дълбокомислена равносметка и сметка – от счетоводна гледна точка. Когато родителите седнат и пресметнат колко са похарчили за своите деца, понякога остават силно изненадани. И биха казали: „Е, не съм похарчил пари за нещо голямо!“, но междувременно са купили шоколад, снакс, книги и дрехи. Когато аз бях дете, трябваше да заслужа всичко това. Но голяма част от днешните родители слагат тези неща в категорията „необходими“.

Кои са нещата, които родителите веднага могат да направят, за да започнат скорострелно „отглезване“?
Първото нещо е да вземете лист и химикал и да запишете всичко, което сте направили с детето през изминалата седмица – абсолютно всичко: времето, прекарано в шофиране, похарчените пари... Второто нещо е да спрете да се пазарите с детето за това какво искате вие и какво иска то. Вие не уреждате сделка с Microsoft – просто искате да накарате детето ви да си измие зъбите! Трето, преосмислете вашите приоритети относно какво искате за вашето дете в срокове от време – за неговото развитие и характер. И вижте дали като родител се движите в същата посока.

Лесно е да се каже да бъдеш безкомпромисен родител, но е по-трудно изпълнимо... Имате ли някакви съвети за това как да кажем „не“ и наистина да го мислим?
Ако наистина знаеш какво искаш, да отстояваш принципите си се превръща в твоя втора природа. На първо място трябва да се подготвиш психически и да си твърд пред изискванията и настояването на детето. Ясно ми е, че за родител, чиито деца са малки, е много трудно. Запомнете едно обаче – децата наблюдават и се учат много повече от действията на родителите си, отколкото от думите. Пуснете своя план в действие и много скоро ще забележите, че действа.

Дата на отпечатване: 29 септември 2011 г., мека корица, формат 13 x 20 см, стр. 144
Издателство „Слънце“, поредица „Книги за родители“
Корична цена: 10 лв.

Прочетете още:

• Как детето да ни чуе, без да повтаряме?
• Не ядосвайте мама!
• Как да отучим детето от хленченето