Възкресение Христово...

... ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата

Възкресение Христово се празнува главно по две причини. Първата е историческа – затова, че на този ден преди 2000 години Господ Иисус Христос, след като се е родил на земята, след като е живял, проповядвал и извършил много чудеса, с които е доказал, че е бог, а не обикновен човек, накрая се е оставил сам да бъде изтезаван и мъчен. Приел е кръстна смърт и на третия ден е възкръснал заедно с тялото си. С това е удостоверил и на съмняващите се, че той е Божият син, второто лице на Светата троица и че всичко, на което е учил хората и своите ученици, е пълната истина. Възкресението на Христос е най-великото доказателство за истинността на учението му и за това, че той е истинският бог, дошъл да подири и спаси погиналия човешки род. И още: да даде възможност на хората да получат прошка за своите грехове, за да бъдат духовно озарени, преобразени и изменени. Втората основна причина да празнуваме Възкресение Христово е, че човек през цялата година и особено на Великите великденски пости се подвизава телесно и духовно, бори се със своите грехове и немощи. На самия празник човек духовно възкръсва. Господ му дава, съобразно това, колко се е потрудил по време на постите, благодатна сила. Човек се чувства в душата си като възкръснал и в него се отразява радостта на Христа и на апостолите. Всички хора на този свят са чада Божии. Господ ги е сътворил и дарил със закона за размножението. Бог желае всеки човек рано или късно да намери истината, да получи прошка на греховете си и да му се дарува духовен мир и благодат. Поради това Христовото възкресение всяка година е един призив към всички хора да потърсят истината и да бъдат по-добри.

Един от най-големите християнски празници е Великден – Възкресение. Евангелието разказва, че Исус е дошъл на земята, за да спаси хората от греховете им. Проповядвал доброто и любов между тях. Но той бил осъден и разпънат на кръст. Затова Великден се празнува три дена.

Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представлява най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт и бъдещия страшен съд. Затова и ознаменуването на физическата смърт на Христос е празничен ден, на който те славят не края на живота, а освобождението от земната тежест и прехода към вечното духовно битие.

Велики петък (Разпети петък) е време на душевно пречистване и ден в който не се работи. От Разпети петък до обяд на Страстната събота не се слага нищо в устата. В събота жените са месели специални обредни хлябове. Великденските обредни хлябове са няколко вида и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките.

ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБ – Яйченик, чупник, кукулник, паска, писан кравай, великденски колак, великденска кукла, плетеница, вит-превит кравай, женско играло и др. – обреден хляб (чиито съвременни заместители са козунаците) за ВЕЛИКДЕН. Приготвя се в събота (някъде и в петък) на СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ. Меси се от стопанката, по-рядко от най-старата жена в дома. Преди замесването тя се измива и преоблича с нови или чисти дрехи. Великденският хляб се приготвя задължително от пшеничено брашно, с нов квас (забъркан на Велики четвъртък на Страстната неделя), с мазнина и намазан преди изпичането с яйце. По време на втасването му в тестото се поставя зеленина. Обредните хлябове са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника, за лазарската кумица, за др. близки. Те са разнообразни по форма (кръгли, лирообразни, елипсовидни, продълговати или от отделни парчета тесто в плетеница и др.) и са с различни шарки. Характерният елемент от украсата им са яйцата (едно или няколко, червени или небоядисани), които се поставят върху хляба преди изпичането му. Великденският хляб не се реже. Той винаги се разчупва на толкова парчета, колкото са хората на трапезата, включително и децата.

Предлагам една стара рецепта за козунак. Необходими продукти: 1 кг брашно, 6 яйца, 300 г захар, 200 г прясно мляко, 200 г масло, кората и сока на половин лимон, 20 г мая, щипка сол, стафиди и бадеми(по желание). Начин на приготвяне: Маята се разкисва в малко мляко с щипка сол и захар, разбърква се с малко брашно и се оставя на топло да втаса. Брашното се пресява и се прави на венец. Яйцата се разбиват и се прибавят към брашното. Прибавя се и половината от разтопеното масло. Постепенно се прибавят млякото и захарта, втасалата мая, малко сол, кората и сока на половината лимон. Тестото се замесва докато поеме всичкото брашно и след това се измесва като се прибави и останалото масло. Измесването продължава докато тестото стане гладко и започне да пуска мехурчета. Измесеното тесто се завива и се оставя да втаса. Когато се надигне добре, то е готово за поставяне в предварително намазани в масло форми. При поставянето във формата може да се плете на плитка. В него се поставят и стафидите. Оставя се пак да втаса. После тестото се намазва с разбит жълтък и поръсва със захар, може да се набоде с бадеми по желание!

Другият основен елемент на Великден са ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЦА. Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология. В обредната практика на българите великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида – боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани „писани”, шарени, перашки, кадънки, китанчета и др. За художественото изписване се прилага различна технология – орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие. Първото боядисване на яйце винаги е в червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича благословия (или му бае) за здраве и жизненост: „Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден”. “Да си червен(а) като великденско яйце”, “Да си здраво, бяло и червено”. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона. На Велики четвъртък следващата година по вътрешността му гадаят за бъдещето на дома и стопаните. На места първото червено яйце заравят на нивата на Гергьовден, за да я предпазва от градушка. Типична великденска практика е залепването с прясна говежда тор или прясно тесто на черупките на червените яйца върху стените и под вратите на къщата и стопанските помещения, което има предпазващо и продуциращо значение. Задължително спазван обичай от младите семейства в първите години след сватбата е разнасянето на червени яйца заедно със специално приготвените ВЕЛИКДЕНСКИ ХЛЯБОВЕ на кумовете, на деверите, на шаферите, на родителите на невестата.

Великден се празнува три дни.

В полунощ на събота срещу неделя хората отиват на черква и под звъна на камбаните се поздравяват с думите: „Христос воскресе!”, и в отговор се казва: “Воистина воскресе!” Целуват се и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком вкъщи.

Сутринта на първия празничен ден (винаги неделя) всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта от църквата се отнася в дома. В неделя всички се чукат с боядисаните яйца. През целия ден се ходи на гости, посещават се родителите, кумовете, кръстниците, близки и приятели. Носи се козунак и бутилка вино.

На светлия празник се връзвали люлки и люлеенето е било задължително. Тези люлки имат магическо значение. Младите пеели песни за русалки и вили-самодиви. Децата играели на прескочи кобила из поляните, а родителите им виели кръшни хора. На този ден всеки може да си пожелае нещо, стига да го направи с открито сърце, но трябва да държи монета в ръката си. Ако е праведен молбата му ще се изпълни.

На втория ден на Великден, наричан в някои райони на страната разтурни или разметан понеделник, моми и ергени се събират на някоя поляна в две групи и една срещу друга търкалят червени яйца помежду си, за да има плодородие и да не пада градушка. С ВЕЛИКДЕН завършва СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ (седмица).

Денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник. Велиден, Влиден, Възкресение Христово – неделята след първото пролетно пълнолуние – един от най-големите пролетни празници, който трае три дни. Мястото му в църковния календар съвпада с възраждането и разцвета на природата, с тържеството на слънцето и живота.