Силвия Илиева: Обичайте живота си, радвайте се на победите си

Силвия Илиева е маркетинг мениджър на дигитален фотоцентър Фотоленд, гр. Варна. Тя е на 27 години, с едно дете и щастливо влюбена. Завършила е Икономическия университет във Варна със специалности Информатика (бакалавър) и Реклама и връзки с обществеността (магистър). Занимава се с маркетинг и реклама от близо 10 години, като сферата, от която най-много се интересува и в която работи е интернет маркетинга.

Все повече са самотните майки у нас, отглеждащи сами детето си или дори децата си. На какво според Вас се дължи това?
В интерес на истината, не съм сигурна, че в България има много самотни майки. Има и се увеличават майките, които нямат брак, но живеят с мъж (най-често бащата на детето/децата), но те не са самотни майки. А иначе, струва ми се, че докато мъжете „бягат“ от брака по-често по финансови причини, жените все повече отказват да кажат съдбовното „да“, защото са все по-еманципирани и равни с мъжете и, в известен смисъл, не искат след сключване на брак да се разделят с независимостта си.

Как се съчетава самотното родителство с работата и успешната професионална реализация?
Мисля, че всичко опира до желание. Някои родители не могат да съчетават работата и грижата за децата дори и когато са семейни (с или без брак). При силна мотивация, добре формулирани цели и желания, идеален план – краткосрочен, средносрочен и дългосрочен, мисля, че един самотен родител ще може да си разпредели правилно времето, за да бъде и родител, и човек.

Кои са най-трудните моменти – организационно, финансово, емоционално? И къде намирате подкрепа?
Лесно няма. Ако в един момент едното изостава, в следващия момент ще е другото. За организирането казах в предишния отговор. Финансово – да, много е трудно. Всички знаем, че майките в България, не само самотните, са като черни овце за повечето фирми – много рядко работодателите решават да наемат жена с малко дете на работа. Ако все пак се случи, много често е на непълен работен ден. От тук всеки може да си направи извода, че и заплащането не е високо. Животът наистина е борба.
Относно емоциите – много зависи от това какви хора имаме покрай себе си. Подкрепата на приятелите и на роднините ми за мен беше много важна. Работата също много помага на „душите в криза“ да излязат от черната дупка, в която са попаднали. Интернет и социалните мрежи също са много важни за мен – възприемането на голям обем информация разсейва проблеми и неприятни мисли. Вярвам, че всеки ще се съгласи.

Кое е насреща да помага на една самотна майка – роднини, приятели, институции?
На самотните майки в България не помага почти нито една институция. Когато подавах документи за прием в детска ясла на дъщеря ми, разбрах, че всъщност според българските закони не съм самотна майка и нямам предимство при приема. Самотна майка означава в акта за раждане на детето да пише „баща неизвестен“. А не жена, която сама отглежда детето си.
Няма и социални програми за помощ на майките – били те самотни или не. Много често в населените места няма дори тротоари, по които да минават бебешките колички, да не говорим за някакво друго разбиране и човещина.
Тук е моментът отново да спомена за помощта на родителите, сестра ми малкото ми приятели и да им благодаря!

Какво трябва да се промени в законите на страната ни, за да се създаде по-добра възможност за развитие на самотните майки и подкрепа в отглеждането на децата им?
За промени в законодателството не мога да говоря конкретно. Липсват места в детските градини – общодържавен проблем. Детските надбавки са по 35 лв. на месец! Това е смешно и жалко. В момента плащам за детска градина 48 лв. на месец – с тези 35 лв. от държавата дори този разход не мога да покрия.
При развод минималната сума, която бащата трябва да плаща като месечна издръжка (в масовия случай, когато детето остава за отглеждане при майката), е мисля 80 лв. в момента. Много често бащите плащат само това и нито стотинка повече, а да не говорим, че има и случаи, в които не плащат изобщо! Ако едно дете се издържа по равно от двамата родители (защото при развод детето/децата не изчезват от само себе си и родителите не престават да бъдат родители), би трябвало и месечната издръжка да е половината от месечните разходи за отглеждане на дете... осреднена по някакъв начин. В този ред на мисли, 80 лв. на месец са крайно недостатъчно!

Кое Ви дава сили за развитие в професията? Кога и как намирате време да учите нови неща?
Развитието ми в професионален план е много важно за мен. За мен то е едва ли не като второ дете – отглеждам си го с внимание и любов, време... Разбира се, без да пренебрегвам дъщеря си.
При мен се получи така, че разбрах от студентските си години с какво искам да се занимавам, какво ми се прави и работи – интернет маркетинг. Записах тези специалности, които да ми бъдат най-полезни и интересни – информатика и маркетинг. Не е тайна, че от университетите в България не се научава много. Опитът учи на много неща. Разбира се, човек трябва да има желание. Без това не става. А щом има желание – време и начини се намират – чета до късно вечер, по автобусните спирки и в автобусите, статии в интернет, следя това, което правят други фирми и колеги, търся съвети от специалисти в маркетинга в България. Интересно е. :)

Най-любимият Ви проект, клиент, събитие, по което сте работила?
Най-любимият ми проект е този, с който се занимавам в момента – интернет маркетингът на дигитален фотоцентър Фотоленд във Варна. Налагаме нова страхотна услуга – поръчка на снимки за отпечатване през интернет – от цяла България, с доставка до всяко населено място, на много ниски цени. Услугата е подходяща за всякакви хора – млади и заети, майки с деца, (професионални) фотографи... Много е интересно, защото виждаме с увеличаването на работата във Фотоленд какви са реалните позитиви от усилията ни, но и защото, благодарение на снимките, които правим, живеем много чужди, различни животи, срещаме невероятни съдби и улавяме най-различни емоции.

Вашето пожелание към нашите читателки?
На читателките на Az-jenata.bg пожелавам преди всичко сила! Сила да вярват в доброто и в бъдещето! Сила да се надяват и да правят планове! Сила да обичат – себе си, живота си! Сила да се борят и най-вече да се радват на победите си. Защото това, радването, го забравяме много често, а то е толкова важно! :)