Срещаме ви отново с Ина Крейн (Илияна Каракочева) по повод излязлата наскоро нейна книга с разкази „Родници“. В това интервю я попитах какви ценности трябва да възпитаме у децата си днес, за агресията в младите и кое е по-важно – родителството или професионалното израстване.
Как бихте се представили за читателите на Az-jenata.bg?
Аз съм обикновено селско момиче от малко, но много красиво южно селце. Живея и работя в София като учител. Член съм на УС на СНБП и клуб „Буквите“. Много отдавна исках да напиша тази книга с разкази, да разкажа за моите родници, които изиграха огромна роля в живота ми – дадоха ми уроци, които липсват в учебниците. Посланието в сборника с разкази е да не забравяме своите корени, защото те са силата, с която можем да вървим напред към светлината на душата.
Кои са ценностите на рода, които искате да припомните с книгата си „Родници“? Някои от тях не звучат ли старомодно?
Семейството, децата, паметта на рода – това са ценностите, които трябва да са част от света и на човека в XXI век. Те не са старомодни, а вечни. Иначе ставаме безродници и нечовеци. Когато ценностите са това, което е в хладилника и магазините, значи нещо сме пропуснали и трябва да се замислим.
Новото време с жестоките си закони за оцеляване не заличава ли у нас тези изконни човешки ценности? Трябва ли да се оправдаваме с него?
Всяко време е жестоко и прекрасно. Ако си Човек, намираш своя път и достойно съществуване. Стресът не е оправдание, че сме забравили откъде сме тръгнали. Паметта на рода е свещената защита за нашето духовно аз. Ако сега направим от децата си безродници, ще имаме непростим грях.
Остава ли ни време, като родители, да възпитаваме децата си в този дух на родолюбие и човечност?
Добрият родител намира време. Защото обича детето си и иска да му даде сила и светлина. Да му купим всичко не означава, че сме изпълнили дълга си. Ако попитам в клас децата как са се казвали прабаба им и прадядо им, отговарят само няколко.
А другите? Знаят ли историите на своите родници? Кой е длъжен да им разкаже за тях и да ги научи да уважават своя корен? Според Вас, като учител и родител, защо се появи агресията у децата ни и как може да я усмирим?
Децата са агресивни, защото такива са възрастните. Малките са огледало на нас самите. Докато ние пренебрегваме изконните ценности на рода, не можем да очакваме децата ни да бъдат спокойни и уравновесени. Семейството е мястото, където детето се възпитава и учи на достойно поведение. Докато родителите абдикират от своите задължения, децата ни ще бъдат проблемни.
Смятате ли, че днес по-трудно общуваме с децата си и ако да – на какво се дължи това? Загуби ли родителя своя авторитет?
Родителят, който е обичащ, е изискващ и даващ. Такива родители имат уважението и обичта и на своите деца. Не е по-трудно, просто днес да бъдеш родител не е на първо място в задълженията на много хора. А не бива да бъде така. Първо си родител, а след това специалист в някаква професионална област. Докато кариерата и парите са по-важни от децата, общуването дете-родител ще бъде трудно. Тоест, качественото общуване зависи от нас, възрастните. Ние даваме и добрия, и лошия пример на децата си.
Какво бихте пожелали на родителите?
Обичайте децата си, бъдете взискателни към тях. Давайте им достоен пример на поведение. Не се срамувайте от своите корени и своите родници. Иначе утре и вашите деца ще се срамуват от вас. Бъдете истински родители и човеци – децата ви ще го оценят!
Прочетете още: