Изложба на български обредни хлябове за Бъдни вечер

На 16 декември 2012 в 17:30 ч. в залите на Етнографския музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде открита изложбата на коледни обредни хлябове „Айда, колач да режимо, жито да се ражда!“.

Изложбата има за цел да покаже магията и символиката на българските обредни хлябове за Коледа. Всички експонати са от фондовете на Националния етнографски музей, БАН, и представят традициите на различните краища на страната. В западните райони хлябът за Бъдни вечер се нарича боговица, светец, вечерник, а в източните – боговица, богова пита, колашки колак, бъдняк, вечерна, бъдна погача.

Обредните хлябове за Бъдни вечер са винаги големи и с пластика, която в общи линии изобразява схематично стопанството, обединява различни дейности и имота. Тези изображения са от тестени топчета и прътчета и включват кошарата с овцете, воловете, нивата с купните или кръстците, ралото, стопанина и кучето-пазач. Срещат се и хлябове с християнска символика, която пък говори за религиозната страна на празника, а именно Рождество Христово.

Друга особеност в поредицата обредни хлябове за Бъдни вечер представляват множеството хлебни изделия от Северозападна България, посветени на къщата, хармана, нивата, лозето/виното, колата, кравите, свинята, къртицата. Просфорената пита е също сред обредните хлябове за Бъдни вечер. Такива пити са разпространени в Централна и Източна България. Например в Панагюрско туртата се меси само с брашно и вода, а украсата е печат от просфора.

В деня преди Коледа малките деца обикалят дворовете за да питат стопаните „Славят ли Бога“ и да донесат неговата благословия. В благодарност домакините ги даряват със специални хлябове. Това са малки хлебчета, чиято форма е свързана с пола на коледарчетата: за момчетата се приготвят кръгли, а за момичетата – с преплетени краища.

Хлябове се приготвят и за изпълнителите на обичая коледуване – добрите момци коледари. Хлябът често се меси и украсява от момата, за която той е показател за нейното умение пред общността. Най-често срещаната пластика са цветчетата, клонките с листа и птичетата. Понякога коледарският кравай се украсява допълнително с бръшлян, ядки от орехи, стафиди, сушени сини сливи. Освен това често върху кравая се поставя парче сланина/ свинско месо/ суджук/, пари и запалена свещ.

Куратор: гл. ас. д-р Елена Водинчар, ИЕФЕМ-БАН
Национален етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН)
Адрес: София, пл. „Княз Александър I“ № 1 (Княжески дворец)
Работно време: 10-18 ч.
Билети: възрастни – 3 лв., ученици и студенти – 1 лв.

Прочетете още:

• Гозби за Бъдни вечер
• Всички рецепти за Бъдни вечер на едно място
• БАН отговаря на въпроси за Бъдни вечер, Рождество Христово и Нова година
• Тиквеник (за Бъдни вечер)
• Коледна и новогодишна трапеза
• Празникът не е в трапезата