Писна ми

В отговор на Диана Найденова и Мартин Карбовски

28.12.2011г. / 11 49ч.
Аз жената
В отговор на Диана Найденова и Мартин Карбовски

В навечерието на Рождество Христово BTV и Нова Телевизия излъчиха няколко журналистически репортажа и интервюта, които показаха новия автомобил на митрополит Кирил, строежите в църковни земи и загатнаха за разпуснатостта на някои духовници. Много от зрителите, които видяха това, се потресоха, възмутиха и след това, както се и очакваше, го забравиха.

Забравиха го, но не всички. Изречените думи, коментари и показаните картини, уви – оставиха своята вредна следа в душите на немалко хора.

Когато журналистите правят репортажи, интервюта, разследвания, пишат статии или анализи, те обикновено имат някаква цел. Въпросът е – каква беше целта на тези предавания? Отговорът е повече от очевиден – да отблъснат хората от Църквата, респективно от Бога. Някои ще възразят, че едното няма много общо с другото. Това обаче не е така. Ако я няма Църквата, човек, в духовен план, става беззащитен. Православният свещеник не е просто човек, облечен в расо, а посредник между Бог и хората. Той въвежда във вярата посредством кръщението, миропомазва, причащава, венчава, опява... Някои може би ще опонират, защото имат различно мнение. Това обаче не е предмет на настоящия коментар и няма особено значение в случая, защото въпросните журналистически „разследвания“ не се занимаваха с теологични спорове и злоупотреби, а с материални и личностни такива. Основният въпрос е какво постигнаха те? За съжаление – нищо положително. С изключение на това, че успяха да покажат на изнемогващия в обърканата икономическа ситуация народ, че навярно част от духовниците ни са хора със слабости, тоест като всички останали. Няма що. Много „достойна“ цел – да извадиш от контекста няколко частни случая, да ги раздуеш и чрез това да се опиташ да отнемеш и малкото останала вяра от душите на хората. Наистина „достойно“ дело – да се подиграеш с вярата на хората и да тласнеш слабите по нанадолнището!

Патетични думи, ще възразят може би някои, и ще оправдаят съществуването на подобни репортажи, позовавайки се на обективната журналистика и на истината. Коя истина обаче, питам аз? Тази, че един български митрополит е получил като дарение нов автомобил ли? Или тази, че на църковни земи ще се построи хотел? Та тези пари, с които се купуват автомобили или ще се строят сгради, не идват от джоба на данъкоплатеца и не бива да се разглеждат като злоупотреби. Това е съвсем очевидно. Напротив, истинската злоупотреба бяха именно тези репортажи, които пресилиха фактите и посяха отрова в душите на хората. Тяхната цел, макар и да не ми се иска да я приема напълно, излиза, че беше да се озлобим към свещеничеството. „Видите ли, това е направо кощунствено“, сякаш казаха авторите на „разследванията“. А в душите на зрителите отекна ехото: „Така е, май вече на никой не може да се вярва.“

А сега ще направя едно отклонение и риторично ще попитам нещо авторите на тези „репортажи“, които търсят само и единствено сензацията. Уважаеми, щом сте такива радетели за истината, защо не направите и няколко репортажа за онези филмчета от VBOX7 и YouTube, които преди около половин година предизвикаха толкова голямо неподправено възмущение в част от обществото? Ще припомня за онези, които са забравили. В училище, в час по ислямско вероучение в едно родопско село, учителят прескача чина и със силни шамари дълго налага едно от децата, защото не внимава. Кадрите са заснети от мобилния телефон на друго момче от същия клас. Или пък онези потресаващи кадри, в които ходжата на село Стряма, Кеазим Мустафа, гореше пръстите на децата със запалката си по време на петъчните молитви, за да изпита вярата им? Няма да ви затруднявам с отговора. Ще отговоря вместо вас. Не направихте репортажи за тези случаи, нито пък ще направите някога, защото хората, които вършат тези безобразни неща, са фанатизирани и опасни и тях не бива да предизвиквате, за да не си навлечете неприятности. Но православните духовници, видите ли – тях може да обвинявате колкото искате, тях може дори и да унизявате, защото ответна реакция няма да има. Между впрочем, както всички видяхме, едни от основните източници, на които стъпваше обвинението на Карбовски, рухна с гръм и трясък, когато двамата обвинители от ромски произход, признаха, че обвиненията им са били измислени с цел да припечелят някой лев (Сравни: Информационна Агенция „Блиц“, 21. 12. 2011).

Казано иначе, всяка постъпка, дело и работа ражда някакъв плод. Обвинените вече ни ги показахте, но нека видим и обвинителите. И да попитаме – какъв е плодът на вашата работа, обвинители? Смущението, което насилствено посяхте в душите на обикновените хорица и което те дълго няма да забравят! Това ли? „Изобличихте“ част от клира на Българската Православна Църква. „Браво!“ Наистина „прекрасно“ дело. И какво постигнахте чрез това? Тези хора носят своята отговорност пред Бога и един ден ще отговарят за делата си пред Него, както между впрочем и вие. Съжалявам, че ми се налага да бъда толкова нападателен (нещо нетипично за мен), но нека ви попитам и друго. Вие от пиедестала на какви съдите? На миряни ли? Не мисля. Защото, прощавайте, но вие не сте християни. Или ако се смятате за християни, тогава сте такива само по име, защото истинските християни са най-вече смирени. Те са обърнати предимно към себе си и винаги, почти за всичко, търсят вината у себе си. Ще ви припомня прекрасния руски филм „Остров“ на режисьора Павел Лунгин. Така изглежда истинският православен християнин! Той е кротък и смирен до пълно себеотрицание. Като противовес на главния герой в този филм, стои западният човек, който, колкото и тъжно да звучи, е пълен безбожник. За него вярата в Бога е нещо непонятно, архаично и чуждо. Красноречив пример за това са двата нашумели Холивудски филма: „127 часа“, с участието на Джеймс Франко и „Корабокрушенецът“ с Том Ханкс. Който ги е гледал, знае за какво иде реч в тях и как в огромната си лична трагедия и безизходност от тежките ситуации, в които бяха попаднали, главните герои не казаха нито една молитва към Бога. Нито дума дори. Том Ханкс разговаряше с една топка, а Джеймс Франко бе възложил всичките си надежди на собствените си умения за оцеляване. Макар и кино герои тези случаи съвсем не са за пренебрегване, защото те са събирателни образи на средностатистическия западен човек. На този западняк, на който почти всички искаме да подражаваме, защото той априори днес има всичко. Той може да критикува всичко и всеки, тъй като за него няма никакъв висш Авторитет, няма Бог. Това състояние обаче съвсем не е положително. Дори бих го нарекъл пагубно, защото всеки човек притежава безсмъртна душа и едва ли има по-тъжно нещо от това да забрави за нейното съществуване. В противовес на този толкова желан от повечето българи западен облик на човека, човекът от Изток изглежда като противоположност – на него винаги нещо не му достига в битово и материално отношение, но пък той носи в душата си най-важното – присъствието на живия Бог!

Така че, уважаеми, бъдете наясно, че вие Бога от душите на хората едва ли ще успеете да изгоните. Защото българинът, колкото и да не ви се вярва, не е по природа пълен атеист. За него Българската Църква е нещо като майка. Понякога тя е далечна, често дори не говори с него на общ език, но тя все пак си остава негова майка.

А сега, моля ви, отпушете, образно казано, ушите си и проумейте, че днес пред българския народ има два основни проблема, над които трябва ден и нощ да се работи, за да се намери правилното решение. Това са плашещата ниска раждаемост и особено голямата миграция зад граница. Ако човек наистина обича народа си, независимо дали той е журналист, политик, студент, работник или пенсионер, той не трябва да търси повод да разделя, а да обединява и съгражда нацията. Както и никога да не забравя, че изтерзаният ни и малоброен народ ще преодолее и тези поредни, никому ненужни, унизителни репортажи, защото вярва в Бога и затова Бог го укрепва. А също и че този Бог, в който той вярва, казва, че с какъвто съд съдим другите, с такъв ще ни се и отсъди. Нека не забравяме тези Христови думи и ако нямаме сили да признаем грешките си, поне да се опитаме да не ги повтаряме за в бъдеще.

Прочетете още:

Коментирай
14 rate up comment 1 rate down comment
borko ( преди 11 години )
Колкото и да се напъва госпойца дърдърева да прикрива истината за поразиите на доносниците на ДС с разни алабализми,фактите са налице,истинският виновник за разкола е максим назначен от Тодор Живков.Браво на Блага Димитрова,лека и пръст,когато блъсна ръката на максим разколника в Ловеч преди години.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12 rate up comment 0 rate down comment
Екатерина ( преди 11 години )
Никой и нищо не може да накърни светата Божия църква, защото нейната святост не зависи от човеци, а от Божия Дух. Искрено вярващият човек няма да загуби вярата си, защото някой журналист е направил изобличителен репортаж, а онзи който не вярва или не вярва достатъчно силно, винаги ще си намери оправдание за съмнението си. "И Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;" (Евангелие на Матей 16:18)Но тези репортажи изобличават не човека, а греха. "15. Ако съгреши против тебе брат ти, *** и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;16. ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;17. ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар." Евангелие на Матей 18:15-17Свещенството е призвание свише и призваният трябва да съумее да води живот подобен на нашия Господ, както и всички ние. Духовният водач дава пример на своите пасоми и не може да си позволи този пример да е лош. За да не съм голословна, ще цитирам статия на Двери, която описва случка от живота на сръбския патриарх Павел:"...Както е известно, дядо Павел продължил да живее така и след като се преместил в Белград. Столичани често го срещали на улицата, в трамвая, в автобуса Един път, докато пешком се изкачвал по стръмния тротоар на улица Крал Петър, където е седалището на Патриаршията, го срещнал известен свещеник от централен белградски храм. Той карал един от най-новите модели Мерцедес. Спрял автомобила и излязъл:- Ваше Светейшество, позволете да Ви откарам! Само кажете докъдеПатриархът влязъл в колата и, щом потеглили, попитал:- Кажете ми, чий е този автомобил?- Мой е, Ваше Светейшество!- Спрете! заповядал патриархът. Излязъл, прекръстил се и казал: - Бог да ви е на помощ!"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 18 rate down comment
Петя ( преди 11 години )
Отдавна Ви познавам задочно чрез това, което съм чела от Вас и чрез книгите Ви. Сега пиша по повод на тази Ви статия, в която полемизирате с Д.Найденова и М.Карбовски, за да Ви поздравя за куража да сте един от малцината, осмелили се да надигнат глас в защита на Църквата. Защото вълната от агресия, която се изля и продължава да се излива върху нея напоследък, наистина надминава всичко досега. Имам чувството, че тя е побрала цялата ***, цялата тиня на омразата от обществената душа и сега се лее, помитайки всичко по пътя си и искайки да угаси и последните светлинки на вярата в доброто. Естествено, покрай сухото гори и суровото, оплевателството е повсеместно, "по принцип", т.е. "всички са маскари", изобщо не се споменава, че има и много достойни свещеници, които се трудят и правят нещо - въпреки всичко. Грозно, жалко, тъжно, изкушавам се да добавя - нашенско. А какво се случва сега, с отварянето на досиетата - нямам думи. Та затова на този фон ми прозвуча отрадно вашата статия - оценям и дълбочината, и сдържания й християнски патос, и надеждата, която излъчва - пак въпреки всичко. Затова искам да Ви благодаря, да Ви пожелая здраве и висок дух. И да продължавате! Чакаме още!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7 rate up comment 19 rate down comment
Гага ( преди 11 години )
Успя да ме трогне... Прекрасно!.. и истинско.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3 rate up comment 34 rate down comment
Велислава Дърева ( преди 11 години )
Предавам ти попа! трябваше да извикаш с все сила, щом видиш свещеник, и да сключиш пръсти заключ! против уроки. Като деца играехме тази игра, но аз не разбирах какво означава предавам ти попа, и попитах баба ми Велика, македонката, а тя, импозантна като катедрала, каза, че това не е игра, и Я виж, чедо, колко векове свети Георги убива змея, а колко малко кръв е изтекла, и после ми чете от Книгата, понеже аз още не можех да чета, и нейният дълбок глас ме поведе из мрака на Гетсиманската градина, а свети Георги възпря своя кон и се заслушаМного по-късно разбрах, че предавам ти попа е отглас от едно жестоко време, отглас-разказ за една мрачна история, превърната (колко подло!) в детска игра. За да се превръща отново и отново в позорно зрелище, в сензация за три дни. Защото не е игра, а война самоубийственаПредавам ти попа! 2. ЗДРДОПБГДСРСБНАЗад тази умопомрачителна абревиатура се крие Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската Народна Армия.Истинското име на този закон е още по-дълго:Закон за разгрома на националната сигурност; за убийството на българското разузнаване и контраразузнаване (стратегическо, военно, научно-техническо, културно); за съсипването на българската дипломация; за посегателство срещу свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура; за ритуалното унижение на почтени личности; за омърсяване на честните и за прикриване на подлеците, що ни учат на морал; за оневиняване на виновните и за опозоряване на достойните; за възхвала на всяко покушение срещу държавата и за осъждане на себеотрицателните, работили за държавата; за опрощаване на престъпленията, извършени от политическата полиция, която е отровната мая и моторът на тайната власт, и за преутвърждаване на тази власт над държавата.И най-сетне този закон е инструмент за разтерзаване на Светата Българска Православна и Мъченическа Църква, и за инспириране на нов разкол в Църквата в името на убоги, мерзки, егоцентрични интереси. Заради едната суета сует.Този закон прие 40-ото Народно събрание на своето 196-о заседание с несмислените гласове на 111 депутати, нито един против и двама въздържали се. Беше 6 декември 2006 година, сряда. Никулден.Депутатите ще да са бързали, устремени към шарана, който ги очаква нейде. Сигурно заради този устрем не открих из парламентарните стенограми ни един протест срещу онова половин изречение (чл. 3, ал. 2, т. 6), което превръща ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности в подопечни на фамозната комисия по досиетата. Половин изречение, което задължава БПЦ и всички (!) вероизповедания да паднат покорно в краката на един карикатурен Торквемада. 3. Само че Конституцията (чл. 13) и Законът за вероизповеданията (чл. 4 и чл. 10) мислят иначе. Защото:А) Вероизповеданията са свободни. Религиозните институции са отделени от държавата. Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание (Конституция, чл. 13, ал. 1-3).Б) Изразител и представител на източното православие е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски. Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав (ЗВ, чл.10).В) Държавната намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции е недопустима. (ЗВ, чл. 4, ал. 2).Повтарям:БПЦ е самоуправляваща се, тя е отделена от държавата, държавата няма право да се меси в нейните дела, както и в живота на всяко едно вероизповедание. А колосалните 1,5 млн. лв., които държавата дава на държавата (в лицето на Дирекцията по вероизповеданията) за реставрация, стигат колкото да боядисаш един храм и да му смениш керемидите. (Една вметка: Силно загрижената държава щяла да проверява съдбата на тези 1,5 млн. лв., щото така пожелал Тренчев, пък желанието му събудил Христо Латинов, предводител на свещеническия синдикат към Подкрепа, а в предишното си битие управител на имотите на лъжесинода, на онези 250 църкви и манастири, които разколниците заграбиха от БПЦ.) 4. Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда (Матей, 18:7) 5. За дългоабревиатурестия закон цялата тази досада няма значение. И за депутатите, които приеха закона няма значение. И за усърдната комисия, която излъчва усещането за някакво порочно свещенодейство няма значение.И за всички, които пищят в захлас; броят сламките в чуждото око; пресмятат алчно имотите на Църквата; плащат на жалки *** да клеветят най-вулгарно български духовници; демонстрират лицемерна набожност; наричат Негово светейшество Максим, като да е продавачът в кварталния магазин; спазват стриктно 7-те смъртни гряха, а 10-те Божи заповеди презират, което не им пречи да се изживяват като морални стожери на обществото; не различават монах от свещеник; не знаят как да се прекръстят; не са и надниквали в Библията, щото е много дебела; влизат в храма, щото е модно, пък може и на телевизора да ги покажат; вярват, когато е разрешено и не вярват, когато е забранено; и с един сладострастен блясък в очите очакват поредното шоу, поредното зрелище, поредното ритуално жертвоприношение върху олтара на собственото си безкнижие и духовна пустош.Едните не знаят ни Конституция, ни Закон, ни Канон. Другите, овластените, знаят, но съзнателно, умишлено и целенасочено експлоатират масовото невежество този най-коварен инструмент на всякое беззаконие.Това са бесовете.Те вилнеят, мърсят и съдят.И викат: Покайте се, покайте се!. А те се не покайват, защото се имат за безгрешни.И разтерзават Църквата основното градиво на българската държава, упованието на българската душа, опората на българския народ. Така на 6 декември 2006 година, посред Рождественски пости, навръх Никулден, разколът възкръсна.Минаха 5 години. И никой до момента не е сезирал Конституционния съд. Ни президент, ни депутати, ни главен прокурор, ни ВАС, ни ВКС. Никой. Не знам дали са безразлични, гузни или отмъстителни. Но са съучастници.И само Църквата отказа да се подчини на един антиконституционен закон. И не заради себе си. Заради държавата. 6. Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! Минувачите Го хулехаСъщо и първосвещениците с книжниците се присмиваха (Марк, 15: 14, 29, 31) След 18-годишен поход на различни самозванци войната срещу Българската православна църква най-накрая приключи.7. През 1998 година разколът в БПЦ завърши канонически с решенията на Всеправославния надюрсдикционен събор; през 2002 година завърши юридически с приемането на Закона за вероизповеданията; през 2004 година завърши фактически с отстраняването на разколниците от храмовете; през 2010 година приключи съдебно и международно-правно, когато Европейския съд за правата на човека в Страсбург плесна през ръчиците противоканоничния лъжесинод. Разколниците поискаха 1 милиард и 400 милиона лева плюс 107 храма. И не получиха нищо. По-точно получиха, каквото заслужиха забвение.Междувременно други отглеждаха призрака на разкола. За да има разкол вечен. Защото войната срещу БПЦ никога не свършва. Тази война продължава вече 67 години. 8. Сталинският режим разбираше властта само по един начин като пълен контрол. Щом е власт, трябва да е всичката. Безразделна. Над закона. Над държавата. Над народа. И над човека, над неговите мисли, чувства, мечти, надежди. Над книгите, които чете, над музиката, която обича, над думите, които пише. Над неговата душа. За да контролира човека и да се разпорежда с живота му. За да го притежава.Целите на режима бяха откровени и брутални. Без притворство. БКП не си и помисляше да изобразява набожност. Но знаеше, че никога няма да бъде пълновластна, ако не срази нещо, което не е власт. А много повече.И това е Българската православна църква. Която трябваше да бъде превзета, омаломощена и подчинена на капризите и въжделенията на властта, на една партия. Защото всеки авторитарен режим се има за божествен и държи да го възпяват и от амвона. 9. Псевдодемократите от СДС се правеха на силно набожни и загрижени за Църквата, и се молеха по ъглите, та да ги виждат човеците. Но не от любов към Господа. А заради най-цинични политически интереси. СДС разбираше политиката единствено и само като власт. Не като обществено служение. А щом е власт, трябва да е всичката. В синята колекция от власти винаги е липсвало нещо, което не е власт. А много повече.И това е Българската православна църква.За СДС Църквата беше политическа власт, която трябва да бъде заграбена. Вражеска крепост, която трябва да бъде превзета и оплячкосана. Не Господ водеше СДС. А най-брутални икономически и политически интереси. И меракът да бъде възпяван и от амвона като божествен. Затова хвърли БПЦ в драмата на разкола, и охраняваше разколниците с цялата сила на всичките видове власт, и ги вдъхновяваше, насърчаваше и финансираше. 10. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека да е върху нас и върху чедата ни (Матей, 27: 25) 11. Най-напред похулиха и демонизираха Църквата. И като враг я фиксираха.Едните обявиха Църквата за едно от главните реакционни гнезда, най-жилав остатък от миналото, отживелица, която няма нищо общо със съвременната наука и с марксическата философия; нейното влияние нарекоха разрушително, нейната мисия реакционна. И осъдиха Св. Синод като приют на фашистки елементи и други злостни врагове на властта, защото ако речем да изреждаме всички фашисти и врагове на властта, намерили подслон в църквата, то списъкът им няма да има край. И обявиха митрополитите за вражески елементи, за закоравели наши политически врагове в услуга на международната реакция, за активни разпространители на най-разнообразни злостни слухове и клевети, и ги обвиниха в бандитизъм и шпионаж с цел да се предизвика вмешателство на англоамериканските империалисти в нашите вътрешни работи.(Всички цитати-свидетелства за времето след 1944 г. са от един предълъг и строго поверителен ДОКЛАД от ген. Йонко Панов пом.-министър на вътрешните работи, Относно: политическото състояние на БПЦ. Отношението й към народната власт на ОФ и мерки за създаването на една народно-демократична църква, която да се впрегне в служба на народа с дата 25 май 1949 г.)Другите обявиха Църквата за петата колона на Русия, слуга на руското имперско православие, недемократична и нереформирана, за свърталище на червени ***, болшевишки изчадия, агенти на КГБ, ченгета, доносници, ***, тоталитарни креатури, които смучат жизнените сокове на народа.Едните обявиха архиереите за монашеска олигархия и ги обвиниха в подло фарисейско лицемерие, лъжа, клевета, интригантство, чревоугодство, подлости, пиянство, блудство, полови извращения и какво ли не още, като винаги са били на служба на по-силния капиталистически господар, който по-добре плаща и им създава условия за престъпния им и неморален живот ту в служба на цар Бориса, ту на англичаните или немците, но винаги неизменни врагове на СССР и БКП.Другите обявиха архиереите за църковна олигархия и нагла порода, а жълтата преса замести доносите на политическата полиция. И те, разколниците, нарекоха патриарх Максим разколник, неканоничен, нелегитимен, червен мутант, МарКсим, руско ***, агент на ДС,, червен ***, червена калимавка, комунистически агент, комунистическа креатура, ченге, болшевишко изчадие, гадняр, ***, лакей, човек на Живков (между патриарха и Живков има една-единствена среща през 1979 г.!), рушител на църквата, самозванец, сатана, Юда 12. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен (Матей, 24: 11-13). 13. Едните погубиха 120 духовници, репресираха 600, запратиха в лагери и затвори 300 свещеници (всеки десети), а след Света литургия убиха неврокопския митрополит Борис.Другите влачеха и биеха български архиереи, разкъсаха патриаршеското було и посред Света литургия нахълтаха в храма с добермани.Едните национализираха имуществото на БПЦ и със специален закон й забраниха всякаква благотворителна дейност. Закриха синодалната печатница, техниката иззеха, а синодалната книжарница превърнаха в ресторант. Взривиха девическия манастир в Габрово и храм Вси светии в Русе. Превърнаха Рилския манастир в музей, а монасите пропъдиха. Искаха да превърнат в музеи Бачковския и Троянския манастир, Св. Александър Невски и Св. Неделя, но не успяха. Искаха да съкратят епархиите Да се намалят на 6, после на 3, но не успяха. Искаха да премахнат пожизненото служение на митрополитите, но не успяха.Другите превзеха Синодалната палата и вилняха там; щурмуваха Светата Софийска митрополия, но не можаха да я превземат; в съучастие с биячи, щурмоваци и спецчасти окупираха и заграбиха 250 църкви и манастири; блокираха сметките на Църквата; откраднаха печата на Българската патриаршия и узаконяваха с него своите бизнес интереси и властнически амбиции; накрая възжелаха да си присвоят и достолепното име на Българската православна църква, щото се срамуваха от своето.Едните възстановиха свещеническия съюз с политически изпитани и правилно ориентирани към народната власт свещенници, с цел демократизиране на църквата. И другите възстановиха свещеническия съюз с цел демократизиране и реформиране на църквата. Целта винаги беше една разкол.Едните набичкаха Синодалната палата и епархийските домове с бръмбари, и назначаваха доверени митрополити през главата на патриарх Максим и въпреки Св. Синод, а после доверените митрополити пишеха до своите водещи офицери доноси срещу патриарха и архиереите.След 20-тина години същите доверени митрополити станаха ядро и инструмент на разкола. В своята суета, гордост и тщеславие. 14. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят (Матей, 24:10).Знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист (Марк, 15:10)Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? (Йоан, 18:35) 15. Едните искаха да направят Църквата съучастник в своето възродително престъпление, за да си имат оправдание. Но патриарх Максим попари техните щения и не допусна този позор да падне върху Църквата. Другите час по час уволняваха патриарха и го низвергваха, и крещяха Оставка! Оставка!, но не я получиха. Така и не разбраха, че патриархът е духовен водач, а не партиен лидер, та да му произведеш отровен двойник.Стоянов нацелува ръчицата на един самозванец, а после обяви и него, и патриарха за еднакво нелегитимни и така приравни лъжата с истината; вероизповедалният директор на Костов нарече разкола Пражка пролет, а Всеправослания събор Варшавски договор; Татарчев се заканваше Ще арестувам Максим к`во като е патриарх!; Ф.Д. разправяше, че единната църква не е ценност за държавата и въздигна разколниците до спасители на БПЦ от руското имперско православие А на 18 октомври 2000 г. (денят на св. Лука) ВАС, за да угоди на овластения разкол взе, че намери нещо ненамираемо някаква втора БПЦ. И не удостои с внимание ни един протест на българския патриарх.А БНТ, БНР и БТА се правеха, че патриарх Максим не същестува; Труд и 24 часа публикуваха патриаршеските послания като платени съобщения, между малките обяви; а безпросветните журналисти тъй и не разумяха, че има една Българска православна църква, един Свети синод и един Светейши патриарх.А народът 16. Но те крещяха: разпни Го, разпни! А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците (Лука, 23: 21, 35) 17. Войната на сталинския режим срещу Църквата и Светото православие преля във война на лъеждемократите срещу Църквата и Светото православие. Едните обявиха Църквата за последно убежище на фашистки елементи, другите за последна крепост на комунизма. Едните осъдиха православната вяра като слуга на империализма, другите следваха пътеводното заклинание на Бжежински: След падането на комунизма на Изток единственият наш враг там остана православието.Издевателстваха над Църквата, скверняха името й, откраднаха ключа на Храма сами те не влязоха, и на влизащите попречиха. Извършиха всичко това като власт в името на собствената си власт. Извършиха го като държава чрез престъпление срещу държавността, която е Църквата. В заговор и единомислие с комунистическата политическа полиция (преди 1989 г.) и с нейните остатъци (след 1989 г.). При невежественото съучастие на истеричави медии и безграмотно общество. И със съдействието на амбициозни разколници. 18. Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията (Йоан, 12: 40,43) 19. И едните, и другите не прецениха, че срещу тях стои цяла една цивилизация. Славянската. Кирилската. Православната. И една Църква на 12 века. И един патриарх Максим. Със своето мъжество, дълготърпение, величаво спокойствие, непоколебима вяра, мъдрост, благост, достолепие, родолюбие и нелицемерна любов. Духовният пастир, който спаси Църквата от унижение, разгром и унищожение. И не допусна алчните за власт да избодат очите на нашите светци, апостоли и първоучители. 20. Бесовете мърсят и съдят, разпъват и разтерзават Църквата 67 години.И продължават.Бесовете умора не знят.Бесовете почивен ден нямат.И викат Покайте се! Покайте се!.Но те не искат покаяние. Те чакат зрелище. Те жаждат унижение и жертвоприношение. И мъст. Заради едното забавление. Заради собственото си оправдание и власт. За да е виновен някой друг. За всичко. И понеже списъкът с дежурните виновници се изчерпа, остана Църквата. А най-възбуждащо, най-сладостно е, когато виновният е невинен. Църквата е виновна, защото е невинна.След 22 години измамна демокрация ние нямаме друго, освен Азбуката и Църквата. Знанието и Вярата. Знанието заключиха. Вярата разпнаха. Това извърши държавата чрез своите злонамерени чиновници, послушни магистрати и недалновидни политици. Същата тази държава, която нямаше да съществува, ако да не бяха Знанието и Вярата.Не знам дали онези 111 депутати, дето приеха антиконституционния закон за досиетата (ЗДРДОПБГДСРСБНА) не знам дали разбират, че те са държавата. Но знам кои от тях натрапиха този закон, защото разчистваха някакви свои лични сметки. И натовариха Църквата да плаща техните лични сметки. Какво лицемерие!Не знам дали всички онези, които 5 години отказват да сезират КС не знам дали разбират, че те са държавата. Но знам, че оставиха Църквата да изкупва тяхното мълчание. Колко подло!Не знам дали държавата разбира, че с този закон извършва покушение срещу самата себе си. Но знам, че единствената институция, която в своето непокорство защитава държавата това е Църквата. Каква по-дивна причина да бъде разпната! Църквата. 21. Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли (Матей, 27: 3-4). Автор: Велислава Дърева
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 0 rate down comment
desislava ( преди 11 години )
Zdraveite,izvinete me che pisha s latinski bukvi,zashtoto klaviaturata mi e takava,a s kompiutura ne sum na ti.Mnogo se radvam che imam sugrajdani-viarvashti,koito ne se poddavat na provokaciite na jurnalistite.Za vseki viarvasht hristianin e iasno ,che tova sa poslednite vremena i che sredstvata za unijavane i zlepostaviane na Curkvata niama da budat pesteni.Iasno e sushto che she se poiaviat vsiakakvi za da ia opetniat.Moeto mnenie e,che triabva da se zastupim za curkvata ni i da imame viara v Bog.Az sum sigurna che Toi shte provede kakto e nai-dobre.Neka Gospod ukrepva viarata ni i ni obedini.Chestita Nova Godina na Vsichki
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12 rate up comment 0 rate down comment
Ивана ( преди 11 години )
Г-н Ралчевски, чудесна и навременна статия. Съжалявам, че сега ще обърна внимание на Димитър, но понеже е много активен искам да му кажа само: Димитре, ти си сектант. И като всеки сектант изпитваш дивашка омраза към Христовата Църква. Моля те, сдържай се, защото на никого не му пука за твоето мнение. Събирайте си се там на протестантските си сбирчици и си плюйте колкото си искате, щом това ви вдъхновява. Но не ни занимавайте със себе си. Ако има някакви проблеми с православни духовници, те не са ваша работа, както и ние не се интересуваме от проблемите на вашите пастори.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 13 rate down comment
Димитър ( преди 11 години )
Държа да изясня, че съм далеч от мисълта да крититкувам лично някой свещеник, поп, владика и т.н. Дори им съчувствам, защото те, дори и да виждат гнилотата, са безсилни да променят порочната православна система, която върви по този начин от векове. А това, че миряните не събират достатъчно средства, за да поддържат църквата си, също е проблем на системата. И тя няма да се промени, защото е обрасла с многовековни тумори, от чието изрязване могат да възникнат метастази и положението още повече да се влоши. Затова единственият изход е да откликнем на Божият призив от Откровението 18:4 "Излезте, люде Мои, от Вавилон!"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11 rate up comment 24 rate down comment
до Димитър Димитров ( преди 11 години )
Димитре, едно време се е давало десятък, отвори Библията и виж, че са си при основаването на Църквата са си принасяли и целия имот!!!Щом си толкова критичен и праведен, принеси си имота и част от ежемесечните си доходи, но надали!!!Само да ти кажа, че бирниците за ток, вода и т.н. в края на месеца си искат парите,кои са търговците в храма в крайна сметка, но разбира се духовнците са по-лесната плячка, те не са облечени в светска власт!?! Свещениците и те трябва да занесат нещо на децата вкъщи или като отидат в магазина им дават даром, но надали! Колкото и да сте по-прекрасни и добри, болшинството, от лошите клирици, при вас също всичко е спари, дами и г-да, но искате свещениците да ви дават даром и никога не са достатъчно добри за високата ви моралност!!!И тъй като ти и още много други сте от тези, които явно им се свидят парите и намират Православната Църква за недостойна, то служителите са принудени, да искат пари, за да дадат "кесаревото кесарю" и да занесат хляб вкъщи, защото Бог да ги пази от вашата милостиня, та да опрат до нея, колкото и неподходящ да изглежда ценоразписа в храма!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28 rate up comment 12 rate down comment
Димитър ( преди 11 години )
Траяна, моите уважения за това, че искаш да защитиш Църквата. Съгласен съм, че Църквата трябва да се защитава от хулите, особено когато са неоснователни. Но, нека да не идентифицираме понятието Църква с главно "Ц" с православната църква. Тя просто е една от многото по света и дори в протестантските държави бива възприемана почти като секта. А Христовата Църква, според Новия завет и апостолите, е невидимата общност от Божиите люде. Православно вярващите, разбира се, са част от тази общност, но да си приписват монопол и абсолютност, най-малкото, не е етично. Особено на фона на окаяното състояние, в което е православието в момента.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар