"Тайната на семейство Рей" от Татяна дьо Роне

"Тайната на семейство Рей" от Татяна дьо Роне е завладяваща книга за една семейна история с множество драматични обрати.

Антоан Рей готви изненада за 40-ия рожден ден на сестра си Мелани. Ще го отпразнуват на остров Ноармутие, където са летували с майка си като деца. Той е бил на десет години, а сестра му на шест, когато майка им е умряла, и от тогава не са идвали на това място. Те никога не са питали баща си защо в дома им няма нейни снимки и името й е табу. Но островът събужда у Мелани отдавна потиснат спомен и по обратния път към Париж тя понечва да го сподели с брат си. Споменът е толкова шокиращ, че тя катастрофира. След кратка амнезия вследствие на злополуката Мелани отново си спомня скандалната сцена, на която е станала свидетел като дете. Антоан е твърдо решен да научи тайната на семейство Рей и да понесе болката и срама от разкритията си.

Откъс от книгата:

"И все пак той се беше досетил, че идеята да остане сама през целия дълъг уикенд ѝ се вижда непоносима. Нямаше да издържи в горещия празен апартамент над шумната улица „Рокет“, докато приятелите ѝ се изнизват от града, оставяйки шеговити съобщения на гласовата ѝ поща: „Ей, Мел, удари четирийсет!“ Четирийсет.

Той я погледна крадешком. Някак не можеше да повярва, че неговата малка сестричка навършва четирийсет. Това означаваше, че той самият е на четирийсет и три. Което също звучеше невероятно.

И все пак бръчките около очите в огледалото за обратно виждане говореха, че навлиза в средната възраст. Гъстата посребрена коса обрамчваше дълго изпито ли-це. Той забеляза, че косата на Мелани е боядисана в кестеняво. Но в корените определено бе посивяла. Има-ше нещо трогателно в тази проява на суетност. Откъде ми хрумна? – запита се той.

Толкова жени боядисваха косите си. Може би му се виждаше неестествено, защото тя беше малката му сестричка. Той просто не можеше да си представи тя да остарее. Лицето ѝ бе все така прекрасно. Може би дори още по-прекрасно, отколкото през десетилетията след двайсет и трийсет, защото костната ѝ структура бе самото изящество. Той никога не се уморяваше да съзерцава Мелани. Всичко у нея бе дребно, женствено, деликатно. Зелените очи, хубавият нос, ослепителната усмивка, разкриваща удивително бели зъби, тънките китки и глезени – всяка нейна черта му напомняше за Кларис. Самата тя не обичаше да ѝ натрапват тази прилика. Още от малка. Но в неговите очи тя бе копие на майка им.

Пежото набра скорост и Антоан предположи, че ще стигнат за по-малко от четири часа. Ранното тръгване им бе спестило големите задръствания. Той упорито бе отклонявал въпросите на Мелани, не бе изпуснал и ду-ма за крайната цел на пътуването.

– Вземи си дрехи за два дни – само това ѝ бе казал. – Ще отпразнуваме рождения ти ден със стил.

Последното препятствие, преди Антоан да осъще-стви своя план, бе един проблем, за чието решаване се нуждаеше от сговорчивостта на бившата си съпруга. Малка пречка, която изискваше дипломатичност. Според установения график този дълъг уикенд бе „негов“, тоест трябваше да очаква децата да пристигнат от дома на родителите на Астрид в Дордон. По телефона той възприе решителен тон. Напомни, че става дума за рождения ден на Мел, юбилеен при това, който той държи да превърне в специален празник; не се поколеба да изтъкне, че тя още страда заради Оливие и изобщо преживява тежък период..."

Обем: 352 стр.
Корична цена 14 лв.

Прочетете още:

• „Безкрайният план“ – Исабел Алиенде
• „Време за жени“ – лекарство срещу грешки
• „Стъкленият замък“ – Джанет Уолс