"Книга за пробуждане" от Марк Непо ще ни помогне да постигнем живота, за който мечтаем, като живеем пълноценно живота, който имаме.
Това е книга на тайнствата. Тя ни води към изобилието от чудеса в ежедневието, към малките дарове, с които сме заобиколени. В книгата ще откриете 365 послания и медитации - за всеки ден от годината. Вдъхновяващи истории и размисли, които ни помагат да събудим скритата сила на душата си и да открием своя път към радостта.
Авторът на тази книга е бил болен от рак. Преживяното го е разтърсило, принудило го е да преосмисли кое е важното в живота. Сега той ни кани да погледнем през неговите очи и сърце, за да се събудим за собствения си живот. Оцелял след изпитанието, Марк Непо е съхранил жаждата и мъдростта на умиращия, благодарен за възможността да посрещне всеки нов ден. В прозренията на този мъдър, космополитен човек, който черпи от световната съкровищница от духовни традиции: будизъм и християнство, суфизъм и фолклор, можете да откриете отразени собствените си търсения, крушения и полети на духа. Той ще ви накара да се замислите върху приятелството и прошката, страха и вярата, изпитанията и благодатта, слабостта и величието на човека. Но най-вече ще ви припомни болката, чудото и мистерията на любовта.
За автора:
Марк Непо е поет, фиолософ и автор на няколко книги за духовно израстване. „Книга за пробуждане“ е издадена през 2000 г., но истинското й преоткриване е през 2010 г., когато Опра я провъзгласява за една от най-хубавите и вдъхновяващи книги, които е чела. Книгата не слиза от бестселъровите класации на „Амазон“, „Пъблишърс уикли„ и „Ню Йорк Таймс“. Читателските отзиви са много възторжени. Правата за „Книга за пробуждане“ са закупени в 12 държави.
Обем: 446 стр.
Корична цена: 14.95 лв.
Откъси:
2 януари
Всички падаме
Поведи ни от неистинното към истинното.
Хиндуистка молитва
Беше снежна нощ. Робърт ми разказваше как една пролет преди няколко години решил да боядиса дневната. Рано сутринта станал и отишъл до магазина, за да купи червена боя, бъркалки, валяци и четки, които винаги се втвърдяват, в каквото и да ги накиснеш.
Разбъркал боята навън и тръгнал към вратата с по една кофа във всяка ръка, парцал под мишница и голяма четка, чиято дръжка стискал между зъбите. И сега, толкова време по-късно, Робърт се заливаше от смях, докато го разказваше: „Въртях се няколко минути пред вратата и се мъчех да отворя, без да пусна нищо на земята. Голям инат. И точно когато почти успях, изгубих равновесие, залитнах назад и се озовах на земята, целият оплискан в червена боя”.
Смееше се на себе си, както често правеше, загледан в тихия сняг. А аз си мислех за тази история по целия път към къщи. Учудващо е колко често всички постъпваме така – ту с покупките от магазина, ту с кофите боя, ту с историите, които сме твърдо решени да споделим. Правим го с любовта, с чувството си за истина, дори с болката. Толкова е просто, но егото ни отказва да остави товара, за да отвори вратата. Отново и отново ни се предоставят възможности да научим това: не можем да се вкопчваме в нещата и в същото време да влезем. Трябва да оставим каквото носим, да отворим вратата и после да вземем само онова, което наистина ще ни е нужно вътре.
Такъв е редът на нещата при нас, хората: събираш, подготвяш, оставяш, влизаш. Но ако не успеем, винаги имаме втори шанс: да се научим да падаме, да ставаме и да се смеем.
- Съсредоточете се върху праг в живота си, който ви е трудно да прекрачите. Може да е в работата, у дома, в някоя връзка; може да е врата към по-голяма хармония.
- Дишайте равномерно. Вгледайте се в себе си и вижте не носите ли твърде много товари, за да успеете да отворите вратата.
- Дишайте бавно и с всяко издишване оставяйте по едно от нещата, които носите със себе си.
- Дишайте свободно и отворете вратата.
9 януари
Живот в аквариум
Обичай и прави това, което искаш.
Св. Августин Блажени
Любопитно нещо. Робърт напълни ваната и пусна рибките си вътре, за да почисти аквариума. След като изми стените на техните илюзорни дълбини, той отиде да ги прибере обратно.
И тогава с учудване откри, че макар рибките да имаха на разположение цялата вана, те се бяха струпали в малка част с размерите на аквариума си. Нищо не ги ограничаваше, нищо не ги задържаше там. Защо не плуваха свободно? Какво бе сторил животът в аквариума с вродените им инстинкти?
И двамата дълго помнихме този безмълвен, но ярък момент. Малките рибки бяха постоянно пред очите ни. Започнахме да гледаме на света през обектива на „живота в аквариума” и да се питаме дали и ние не правим същото. Дали не се затваряме в себе си? Дали не свиваме своя свят, така че да не съзнаваме пленничеството си?
Животът в аквариума ме накара да се замисля за начина, по който ни възпитават у дома и в училище. Внушават ни, че някои професии са неприемливи, а други - недостижими; учат ни да живеем по определен начин; принуждават ни да мислим, че само практичните неща са възможни; предупреждават ни отново и отново, че животът извън аквариума на собствените ни ценности е рискован и опасен.
Започнах да осъзнавам как от деца ни приучват да се страхуваме от живота извън аквариума. Като баща, Робърт започна да се пита дали подготвя собствените си деца за живот в аквариума или в неудържимия, безграничен свят.
И аз, вече мъж на средна възраст, се питам дали спонтанността, добронамереността и любопитството не са част от естествената ни способност да плуваме. Всеки път, когато се поколебая да направя нещо непланирано или неочаквано, да протегна ръка на някого или да се впусна в непознатото; всеки път, когато се сдържа да изтичам на дъжда или да ти се обадя, за да ти кажа, че те обичам, се питам дали не съм привикнал да плувам само в средата на ваната?
- Седнете на тихо и спокойно място, докато не се почувствате напълно уравновесени.
- Изправете се и започнете бавно да се разхождате в стаята.
- Приближете се до стените и помислете за живота си в аквариума.
- Вдишайте дълбоко и отидете до вратата. Помислете за същността на онова, което наистина е възможно в живота.
- Пристъпете прага на дома си и влезте в деня. Пристъпете прага на деня си и влезте в света.
Прочетете още: