Необходимостта от специална защита на правата на децата е провъзгласена още в Женевската декларация за правата на децата от 1924 г.
С тази декларация за правата на детето мъжете и жените от всички народности, признавайки, че човечеството трябва да даде на детето всичко, което има най-добро, потвърждават своите задължения, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра:
1. Детето трябва да бъде поставено в положение да се развива правилно телесно и душевно.
2. Гладното дете трябва да бъде нахранено, болното дете да бъде лекувано, недоразвитите деца трябва да бъдат насърчени, заблудените деца трябва да бъдат вразумени, сираците и изоставените трябва да бъдат подпомогнати и прибрани.
3. Детето трябва първо да получава помощ във време на беда.
4. Детето трябва да бъде подготвено да изкарва прехраната си и трябва да бъде защитено от всяко изкористяване.
5. Детето трябва да бъде възпитавано в съзнание, че най-добрите си качества то трябва да употреби в услуга на своите братя.”
Тази декларация е началото на дейността по закрилата на децата. България е приета за член на Международния съюз за закрилата на децата на 13 апр. 1925 г.
За първи път Денят на детето се чества официално международно през 1950 г. в 51 страни по света, а е учреден през 1949 г. с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените.
* * *