Програмата на Унгарския културен институт за февруари 2012

31.01.2012г. / 14 54ч.
Аз жената
Програмата на Унгарския културен институт за февруари 2012

Лош знак
През изминалите две десетилетия нито един унгарски писател не е извършил самоубийство заради жена. Лош знак: лош за жените, лош и за литературата.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – февруари)

7 февруари, вторник, 18 часа, Унгарски културен институт
Клавирен концерт на Михай Диаконеску (Румъния)
В програмата: творби на Шопен, Лист, Моцарт, Бетховен
Пианистът Михай Диаконеску е роден на 11.07.1991 г. в Крайова, Румъния. Започва обучението си по пиано на 4-годишна възраст под ръководството на проф. Мариана Илие, която е негов педагог и до завършването му на Висшия лицей по изкуства „Марин Сореску“, Крайова. Завършва Музикалната академия „Георге Дима“ в Клуж, като се перфекционира при доц. д-р Чики Болдижар. Участва в многобройни майсторски класове с пианисти и педагози като Валтер Крафт, Михай Унгуреану, Чики Болдижар. Победител е на различни международни конкурси, носител е на Първа награда на Romainian Music Olympics, в Сучеава (Румъния, 2005) и Първа награда на конкурса Rovere d Oro, San Bartolomeo (Италия, 2006).
В периода 1999-2011 г. е реализирал многобройни концерти – рецитали и с оркестри многократно в Румъния, Италия, Германия, Армения, Полша, Австрия.
Свири в престижните зали на Радио Романиа Културал и Театър Бибиена в Мантова, Италия.
Като солист на оркестри има възможността да свири с диригенти като Овидио Балан, Александру Лосуб, Адриан Петреску, Михаела Геза Гоже.
Регулярно участва в Munchener Мusic seminar в Германия и Италия, под ръководството на проф. Валтер Крафт.

13 февруари, понеделник, 18 часа, Унгарски културен институт
Откриване на изложбатаМитологични-въображаеми същества“ (релефи, пластики, рисунки)
Творби на Лилия Балева, Ирина Угринова, Дарина Цурева, Мария Златанова, Христофор Кръстев, доц. Роберт Цанев, Камен Симов, Николай Златанов
„Всяко време и всяко място създава свои митове, а други разрушава или забравя. Всяко време и пространство е наситено с човешки въжделения, които въплъщават страхове, представи за вселената, света, боговете и т. н.
Може би единствено човешката фантазия е тази, която създава пътища и мостове през времето и пространството.
„Не знам какъв е смисълът на дракона, както и не знам какъв е смисълът на вселената, ала има нещо в неговия образ, което приляга на човешката фантазия и така драконът се появява на най-различни ширини и през най-различни епохи." – пише Х. Луис Борхес, търсейки причините тези чудати същества да се породят в човешкото въображение и представи. Тази възхитителна фауна поражда очарование, страх или жаждата за магично-загадъчното, което се таи и в човешката същност. Митът е тази конструктивна мрежа, армираща пространството, което населяват тези фантастични същества, които ни препращат в отдалеченото първично време. Същевременно тази въображаема конструкция ни помага за по-добър поглед и връзка с реалността.
Митовете съществуват в съвремието ни и за това, те да бъдат приобщавани и променяни, и така сблъсквайки ги с модерността, отново да се възраждат като птицата феникс. Те остават онази серпентина, която дестилира времето и ни помага да черпим винаги от тяхното въображение.
Понякога реалността става прекалено обременяваща, за да е реална и тогава се търсят други по-заобиколни пътища през въображението и илюзията. „А илюзията е първата от всички утехи“ според Волтер. Използваме митовете и за утеха, за да изразим своите чувства, да обясним своите страхове, да героизираме действията си или да оправдаем греховността си.
Та нали в митологията и боговете и човека имат едни и същи качества, недостатъци, емоции, действия и слабости.
Желанието ни е да се опитаме да погледнем през очите на тези странни същества и да потърсим себе си. Целта ни е малка проява и жест към малко пренебрегната и позабравена аниматична връзка във време, което предлага ограничени алтернативи, опаковани истини и звучни реформи." (Николай Златанов)
Изложбата ще продължи до 2 март

16 февруари, четвъртък, 17.00-19.00 часа, Унгарски културен институт
Унгарски туристически дестинации – Уъркшоп и презентация на Magyar Turizmus Zrt.
Проява само за представители на туристически агенции. Вход: с покани!

16 февруари, четвъртък, 19 часа, София – Концертно студио на БНР
Концерт на лауреатите от Шестия национален клавирен конкурсЛист-Барток
С участието на: Георги Леков, Елица Десева, Лора Ал Ахмад, Иван Касабов, Станислав Караманов, Мила Михова, Тина Владимирова и Мануела Георгиева
Вход: с покани!
Шестият национален клавирен конкурс „Лист-Барток“ се проведе в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ на 3-5 декември 2011. Шестото издание на конкурса бе посветено на 200-годишнината от рождението на унгарския композитор Ференц Лист и се проведе под патронажа на министъра на културата на Република България. Организатори на конкурса бяха Унгарският културен институт и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Той се проведе с подкрепата на: Посолството на Република Унгария в София, Министерство на културата на Република България, Крис Еър ООД – генерален представител на МАЛЕВ за България и Музикална къща „Ориндж Фактори“.
Журито на конкурса, в състав: председател – проф. Балаж Соколаи, акад. Атанас Куртев, проф. Йовчо Крушев, доц. Ростислав Йовчев и д-р Анжела Тошева определи победителите в двете категории: В Първа възрастова група Мила Михова (I награда), Тина Владимирова (II награда), Мануела Георгиева (III награда). Наградата на Фондация „Проф. Люба Енчева“ за изключително изпълнение на творба на Бела Барток бе присъдена на Мануела Георгиева. Във Втора възрастова група Голямата награда на Министерство на културата за най-добро изпълнение на произведение на Ференц Лист получи Георги Леков. Първа награда получи Елица Десева, втора – Лора Ал-Ахмад, а трета бе поделена между Станислав Караманов и Иван Касабов. Специалната награда на посланика на Република Унгария в София, Н. Пр. г-жа Юдит Ланг, бе присъдена на Станислав Караманов за изключително изпълнение на Четири багатели от Барток.

23 февруари, четвъртък, 18 часа, Унгарски културен институт
Представяне на книгата на Ева БанкиЗлатното везмо“ (Изд. Ерго, София, 2011)
С участието на авторката Ева Банки, преводача Мартин Христов и Богдан Глишев
Книгата представя: Митко Новков, литературен критик
Способна ли е вярата да промени човек? Доколко значима е такава промяна? Възможно ли е заедно със старото име да изчезне и предишната личност? Какво изобщо означава името, и какво – думата „аз“?
Средновековна мистерия, в която житието на един светец се ражда на цената на убийства, чудеса, интриги!
Родена съм през 1966 г. в град Надканижа, преподавам световна литература и творческо писане в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“ и Реформаторския университет „Гашпар Кароли“. До 35-годишна възраст публикувах само стихове. През 2004 г. излезе първият ми роман „Дъждовен град“, магическа семейна сага върху унгарската история. Последва го „Златно везмо“ (2005), по-късно и сборникът с разкази „Унгарски Декамерон“ (2007). Пиесата ми за Св. Елизавета Унгарска „Ако и ти би живял с мен..." е играна многократно. Винаги съм стояла далеч от политическите борби на унгарския литературен живот. През 2006 г. с възпитаниците си учредих портала „Нов Наутилус“, превърнал се днес в сериозен и многоцветен интернет журнал. От литературните преводи на възпитаниците си съставих две пожънали голям успех трубадурски антологии: „Сладостта на пролетта“ и „Невъзпитана любов“. Дъщеря ми Естер е на три и половина годинки. (Ева Банки)
Пожъналият голям успех в Унгария роман на Ева Банки спада към онази вълна в световната литература, чийто най-известен представител е Умберто Еко. „Златно везмо“ е мистична детективска история, разиграваща се в Средновековието: в един манастир пристига възрастен и мъдър свещеник с висок ранг, за да разкрие обременяваща тайна. Паралелно с това романът предлага автентична панорама на средновековна Венеция, но обрисува и истинското лице на насилствено покръстената, по онова време все още в много отношения варварска Унгария. Ева Банки представя този далечен, и все пак криещ съвременни проблеми свят с научна ерудиция и прецизност, същевременно с усет за темпото, държейки читателя в напрежение до самия край. Многозначна мистерия, неразрешима несигурност и философска дълбочина съпътстват романовия свят, в който никой не се чувства комфортно. Може би тъкмо благодарение на това държим в ръце гладко четяща се, изпълнена с обрати и докрай интригуваща книга – оригиналния, взискателен и макар изследващ миналото, все пак сочещ към бъдещето роман на един значим писател. (Ласло Бедеч)

Прочетете още:

Коментирай