Мона Чобан: Чета всичко българско, до което се докопам

Мона Чобан е българска писателка. Родена е на 13 октомври 1968 г. в Плевен. Завършва Литературния институт „Максим Горки“ в Москва.
През 1999 г. заедно с група български писатели и поети създава сдружението „Орден на трубадурите средиземноморци“, което организира първата среща на средиземноморски поети от 12 страни.
От 2003 до 2004 г. е координатор в руските филмови продукции „Турски гамбит“ и „Майстора и Маргарита“.
Автор е на първия български чиклит роман „Сексът не е повод за запознанство“, издаден през 2005 г. Вторият и роман „Никакви мъже повече... до следващия“ излиза през 2006 г. През 2007 г. излиза сборникът й с новели „Раз, два, три“, а през 2010 г. – антиутопичния романс „Париж 18“.
Има 2 дъщери – Гала и Иваша. Живее в Париж. Мона Чобан не за първи път се представя на страниците на Az-jenata.bg. Сега беше така любезна да отговори на няколко въпроса за най-новата си книга.

Женска книга ли е „Доста"? В смисъл на женска – жената, като пазител на дома, на духа ...?
„Доста“ е книга преди всичко за прошката. И уж случайно, с онази непланирана случайност, но явно закономерно, премиерата й се падна в седмицата на Сирни заговезни. В същото време това е и много романтична книга, изпълнена с мистицизъм, който е повече май женска привилегия, с миризмата на топъл хляб и кафе, на билки и сушени плодове. Текстът е мек, уютен, топъл, приласкаващ – като прегръдка.

Доволна ли си от крайния резултат?
Това е любимата ми книга за момента. Но така ще е навярно до следващата. Харесва ми, че спонтанно завих в тази посока. И с любопитство чакам да видя накъде. Каква ще е следващата идея, която ще ми хрумне.

Кое те вдъхнови за „Доста“?
Една къща. Преди време си купихме стара къща, каменна, в родопско село с 14 жители. Самата аз не очаквах, че тази къща ще ме обсеби толкова, че ще ми влезе така под кожата. А за хората в този край няма и какво да споменавам, за тях се носят легенди. Те са като от друг свят, това просто е една друга България. И съм им безкрайно благодарна, че в общуването си с тях научих много неща и за живота, и за себе си.

Живееш в чужбина. Има ли носталгия по България? С какво френските жени са по-различни от българските?
Май все си мислим, че най-добре е там, където ни няма. Аз живея и в чужбина, и у нас – идвам си доста често. Така че, когато ми домъчнее и домилее, си идвам. А що се отнася до разликите между нас и французойките, май те са по-скоро външни. Жената си е жена навсякъде. Декорът може и да е друг, но жената винаги иска да е обичана и приемана, на която и географска точка да се намира.

Намираш ли време за четене ти самата и каква книга предпочиташ да четеш?
Аз съм пристрастена към четенето, за мен то е нещо като зависимост. И в последно време чета всичко българско, до което се докопам. Когато някой пътува за Париж си поръчвам обезателно книги. Изчитам почти всичко, което излиза от български автори. Всеки един български писател може смело да твърди, че съм му читател.

Пожеланието ти за нашите читателки?
Здраве и вяра. Здраве, за да понесат всичко, което им носи животът и вяра в невъзможното, защото всичко е възможно. И много ми се ще да пожелая на всички нас да се научим да прощаваме – на другите и на себе си.

Прочетете още:

• Мона Чобан за мъжете