Йоана Петрова е добре познато лице за блогърите в родното уеб пространство. Нейният кулинарен блог е вдъхновение за всеки, който обича вкусните и приготвени с любов и желание красиви ястия.
Йоана е едно от лицата на 10-ия рожден ден на Az-jenata.bg и в навечерието на празника ни я помолихме да отговори на няколко любопитни наши въпроса. Няма да крием, че с най-голям интерес очаквахме момента, в който тя ще сподели с нас любимата си кулинарна рецепта.
Ето какво още ни разказа Йоана, специално за читателите ни:
Бихте ли се представили с няколко думи?
Любопитна към всичко ново свързано с храна, експериментатор, свободолюбива.
Откога датира страстта ви към кулинарното изкуство?
Откакто се помня, но започнах сериозно да се занимавам с кулинария от около 4 години.
Как се появи идеята за блог и за споделянето с други любители на кулинарията?
Идеята за кулинарен блог е на моята половинка. Споделянето на лични истории свързани с рецепти и кулинарни преживявания израсна постепенно. Всеки може да сподели рецепта, но за мен е важно да пресъздам емоцията покрай нейното приготвяне, вкусовете, откриването на интересни продукти и съчетанието им с други.
Какъв съвет бихте дали на всички онези български жени, които са забравили за любовта към кулинарията и готвят вкъщи просто по задължение?
С откриването на все повече български кулинарни блогове се надявам, че тези жени са все по-малко. Ако готвенето не им доставя наслада, няма нужда да се мъчат. Но могат да се огледат и да видят храната през други очи.
Има ли според вас българинът култура на хранене, забелязвате ли промяна във вкуса и начина му на хранене?
От няколко години се забелязва осезаемо. Съществуват много медии, книги, както и кулинарни блогове, които допринасят за това. Пътуванията в чужбина и срещата с други култури също са от значение.
Какво е за вас щастието и къде го намирате?
Понякога сме щастливи, без да го осъзнаваме. Щастието е навсякъде! Аз съм щастлива, когато душата ми е спокойна.
Ще участвате в благотворителната акция на „Аз жената“ за изграждане на скулптура символ на майчинството. Какво мислите за инициативата ни?
Много се радвам на инициативата и затова, че ще бъда част от нея. Важно е също да имаме паметници, които да останат и след нас. Майката е мощен символ – начало, сила, любов.
Кое е според вас, основното предизвикателство пред съвременната българка?
Да бъде себе си.
Сутринта започва с...?
Задължително – кафе
Любим вкус, цвят, място?
Ванилия, червен, Рим.
Любима рецепта, която да споделите с нашите читателки?
Имам много любими и именно тях ще срещнат в блога. За моментното настроение любима ми е рецептата за класическо брауни приготвено с домашно масло от сметана и един много хубав шоколад.
Продукти (посочените количества са за 16 броя):
180 г масло
180 г Гайо кулинарен шоколад 60% или натурален шоколад 60%
3 яйца
1 чаена лъжица ванилова есенция
250 г кафява захар (demerara)
100 г брашно
щипка сол
150 г едро нарязани орехи
Фурната се загрява на 180°C. Подготвя се квадратна форма за печене със страни 23 см. Стените и дъното се намазват с разтопено масло или олио. Дъното се покрива с хартия за печене. Шоколадът се настъргва и заедно с маслото се слагат в малка тенджерка. Разтопяват се на умерен огън и се оставят да се охладят леко. Брашното и солта се пресяват. Оставят се настрана.
Яйцата и захарта се разбиват с миксер докато станат обемни и се сгъстят. Добавя се ванилията и се разбиват за кратко.
Към яйчената смес се добавя шоколадът с маслото. Разбъркват се с шпатула или с миксер на най-ниската скорост. Следва пресятото брашно със солта. Разбърква се с шпатула за кратко, колкото съставките да се смесят. Внимава се да не спадне обемът на яйцата. Накрая се добавят орехите и се разбъркват внимателно.
Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 25 минути. Повърхността на браунито трябва е с лека светла коричка, а вътрешността му да е тъмна и влажна. След като се извади от фурната се оставя да се охлади във формата и тогава се освобождава от нея. Нарязва се на 16 парчета.
Вашето пожелание към читателките на „Аз жената“?
Вярвайте в себе си!