Толкова отдавна жените са на всички поприща в живота, наравно с мъжете – в науката, икономиката, в живописта, скулптурата, музиката, литературата. Попитах писателката Елена Алексиева има ли мъжко и женско писане, мъжка и женска литература, което се оказа болната й тема. Ето нейната пламенна защита на жените в литературата.
Голям противник съм на това разделение. То продължава да съществува все още в посткомунистическите страни и то не във всички, само в по-изостаналите, за съжаление и в нашата. Знаете, че при нас със закъснение дойде постмодернизмът и постфеминистичните теории – тогава, когато в света те вече бяха на смъртен одър или прясно заровени. Тези разделения са като да износваш пета ръка нечий дрехи, които ги носиш, защото на етикета има марка, която те вълнува, нищо, че са протрити и не се връзват с другите ти дрехи, важна е марката, а не как изглеждаш в тях.
В англосаксонския свят никой не си играе с подобни глупави разделения за литература, написана от мъже или от жени. Съществуват добре и зле написани книги. Това е дискриминационно и сексистко разделение. Всеки, който се опитва да го прокарва и защитава е дълбоко мотивиран от чувството за собствената си малоценност в сравнение с останалите си колеги, които работят в същата област и независимо от какъв пол са.
Това разделение се появи в България като извинение за писателките. „Ето вижте тези жени, които пишат, може да не го правят много добре, но те имат свои особени светове, които са полово обосновани и затова ние трябва да сме снизходителни към тях.“ Това не е вярно.
Чувала съм подобни изказвания за собственото си писане, в т. ч. изключителния комплимент, че пиша като мъж. Ами не знам като какво пиша – по пол съм жена, работя в различни области и досега не ми се е налагало да се извинявам за това, че съм жена. Честно казано не мога да определя за себе си точната пряка връзка, каквато се твърди че съществува между мъжките и женските хормони и литературния продукт. Затова предпочитам да игнорирам хората, които са привърженици на това мислене. Не е нужно да се интересуваш кой е авторът на една книга. Важното е тя да е добра и да ти доставя удоволствие.
Има безкрайно много случаи, в които мъже автори пишат от позицията на героя жена и го правят много убедително и обратното – жена автор пише от позицията на героя мъж. Все повече едни от добрите автори на криминални романи са жени, но също има и мъже. Цялата работа не е свързана с това от кой пол си, а със способността ти за идентификация с другия – да влезеш буквално като актьор в кожата на другия и да успееш да си го представиш, все едно го гледаш на компютърен томограф. Това вече е голяма част не само писателски талант, а въобще от таланта да разказваш истории и няма общо дали си мъж или жена.
Очаквайте цялото интервю на Елена Алексиева за последния й роман „Нобелистът“.
Снимка: Reuters
Елена Алексиева: Размити са границите между лека, тежка и елитарна литература
Прочетете още: