„Всеки японец има в гардероба си поне 3 кимона. На празника на пълнолетието си, (каквито са нашите абитуриентски балове)21-годишните младежи и девойки, обличат кимоно.“ – това са двете неща, които ми направиха най-силно впечатление от разговора ми с Ирен Ямами.
Ирен е българка, женена за японец и живееща от 25 години в Япония, размишлява върху мястото на българските народни носии в живота ни.
Смятам, че в съвременния живот има място за всичко традиционно, стига то да се цени и уважава. Всеки японец носи кимоното си с гордост. Тъй като се спазват всички традиционни празници и ритуали, всеки японец има поне 3 кимона в гардероба си.
Започва се с ритуала за въвеждане в храм на стотния ден от раждането. Следва Шичигосан, момиченцата на 3 и 7 години, а момченцата на 5 години се обличат в специални кимона и отново се водят в храм. Следва Встъпване в пълнолетие на 21 години, валидно и за двата пола. Това е нещо подобно на нашите абитуриентски балове с тази разлика, че всички са с кимона. После идва и церемонията по дипломиране от университета, като кимоната са малко по-специални. Върхът е при сватбените кимона, които са между 3 и 5 според различните етапи на сватбената церемония.
От друга страна съпругите на всички премиери, министри и дипломати на официални срещи са облечени с кимона. Някой да е видял абитуриентка или съпруга на висш държавен служител, облечени в носии или поне избродирани рокли?
Хубавото е, че напоследък много млади и със социално самосъзнание хора започнаха на лична основа да събират и опазват това, което все още е останало из бабините ракли. В това отношение нито етнографите, нито културните ни институти правят нещо съществено и не са си на мястото.
Интервю с Ирен Ямами: за българската бродерия, земетресенията и японската кухня
Снимка: Reuters
Прочетете още: