„Мамо, колко си млада в гръб!“ – децата често пъти са едновременно искрени и деликатни. Времето разбира се лети, а с него се нижат един след друг нашите рождени дни. Но кога се случва остаряването?
Няма ясна граница, защото всеки човек има 2 възрасти – биологична и когнитивна – първата я показва ЕГН-то ни, а втората зависи на колко години се чувстваме, какво поведение имаме, как изглеждаме. Може би след 40-ата си година жената вече започва да се замисля, че не е в първа младост. Тук някъде вече започват да се обръщат към нас с „госпожо“, вместо „госпожице“. Попитах няколко дами къде свършва младостта:
„Първо се стрясках, когато започнаха да ми казват „жената“, вместо „момичето“. После осъзнах, че започна да ми побелява косата. Но най-вече се стряскам, когато видя някой мой набор, съученик или съученичка как приличат на лелки и колко са остарели. Това е най-силното, което ме приземява и ми пляска шамар. Мисля, че около 40-те вече се чувства някак осезателно, че младостта си отива.“
„Аз го разбрах, когато започнах да правя като родителите си – не давам нещо дребно за ядене на детето си, за да не си развали вечерята. В друг случай се държа като нервна леличка. Най-сигурният белег, че времето минава, са бръчките естествено. Когато ги забелязах, се паникьосах и си купих скъп крем против бръчки, който използвах точно 3 дни и сега просто си стои в шкафчето.“
„Календарната възраст няма значение, по-скоро личността на човека и какво му поднася животът.“
„Младостта си отива, когато спреш да мечтаеш, да се забавляваш, да искаш и да грабиш от живота по толкова, по колкото можеш да си откраднеш. Може би старостта те сварва и когато се огледаш и видиш, че децата ти са пораснали и не са толкова зависими от теб. Но пък тогава отново можеш да се отдадеш на купона, следователно пак си млад. :) Възрастта е различна, според това кой как се чувства. Може да се чувстваш като старец, уморен от живота и на 20 години. Но ако говорим в не толкова философски план, може би след 60-65 години си по-скоро старичък. :)“
„Нямам време да разбера дали въобще съм млада или не, та какво остава да размишлявам дали си отива младостта. Когато остарея сигурно ще разбера, че вече съм остаряла. А може и никога да не разбера, защото отдавна да съм стара.“
„Веднъж трябваше да отида на среща на класа в един ресторант. Отивам, влизам и гледам някакви баби и някакви дядовци... Понечих да изляза, като мислех, че съм сбъркала залата, но познах някои хора и разбрах цялата истина.“
Снимка: Лаура
Прочетете още: