Понякога като родители се взимаме твърде на сериозно и забравяме, че с детето трябва да се общува като с равен, независимо от възрастта му. Има неща, които никога не бива да му казваме, колкото и да сме ядосани или разстроени:
„Ти винаги/ никога...“ – независимо от продължението такива изречения са погрешни, защото не бива да абсолютизираме нещата.
„Защото така казах!“ – с тази фраза вие контролирате всичко и напълно убивате усещането за автономност у детето и възможността да мисли логично.
„Казах ли ти!“ – натякването е колкото изкушаващо, толкова и погрешно. Като го кажете излиза, че вие винаги сте права, а то винаги греши. Така ли е наистина? Помислете пак.
„Спокойно, не се притеснявай“ – истината е, че когато човек има притеснения дори в детска възраст, те няма да изчезнат изведнъж с няколко думи. По-добре е да зададете въпрос за тревогите на детето, а не да ги игнорирате.
„Не се прави така. Дай на мен!“ – помолили сте детето да ви помогне за нещо, но то не се справя според очакванията ви. Ако поемете всичко в свои ръце, детето ви никога няма да се научи как всъщност се прави и едва ли ще има желание да ви помогне за нещо друго от страх да не сгреши отново пред вас.
„Ех, защо не си като сестра си/ брат си“ – да имаш брат или сестра и съперничеството вървят ръка за ръка и всичко, което кажете за сравнение между децата си само ще налее масло в огъня.
Снимка: Reuters
Прочетете още: