Сестра Параскева за службите в манастира около Великден и за живота изобщо

Далеч от светската суета, в Лясковския манастир, има едни жени, монахини, които не се вълнуват от последните писъци на модата, от новините за „звездите“ от екраните и страниците на списанията.
Тези жени живеят обикновено, спокойно и просто, вярват в християнството, в Господ Иисус Христос, молят се за всички нас. Сестра Параскева беше така добра да отговори на няколко въпроса за читателките на Az-jenata.bg, за живота в манастира около Великден, за живота и вярата изобщо, за което й благодарим.

Общо сте седем – как успявате да се грижите и да поддържате манастира в толкова добро състояние?
С Божията помощ и много труд.

Ежедневно?
При нас няма обедна почивка или почивен ден. Сутрин като станем се прибираме чак вечер като се стъмни.

Даряват ли хората?
До сега зимният период беше много мъртъв. Нямаше никакви хора, много беше студено. Лятото идват – кой каквото му е на сърце и каквото има възможност носят – за душата си, за здраве, за Бог да прости.

Как се подготвяте за Великден – светли празници предстоят?
Първо църквите – трябва основно да се почисти, да се измие, да се подреди. Градинките – засадили сме пролетните цветя, семена. Виждате колко е красиво – с помощта на една много силно вярваща госпожа от София. Тя дойде и засади и украси всичко. Със замах и с вкус направи всичко.
Доста са ни службите тази седмица – всяка сутрин между два и три часа, вечер също имаме. Молим се за всички братя и сестри, за всички скръбни люде, за всички, които имат въпиющи нужди. На Цветница свещеникът идва и служи литургия, като преди това освещава върбата и раздаваме на всички хора, които идват да посетят Светата обител.
По Канон и настояване на Майка игумения преди четвъртък, когато е била Тайната вечеря, Исус Христос причастил 12-те апостоли, се причастяваме и затова три дни – понеделник, вторник и сряда постим строг пост без олио.
В четвъртък се причастяваме, тогава има и Велик Маслосвет. Участваме всички. И след обяд започваме да боядисваме яйцата – червени. Вечерта се четат 12 Евангелия. Много е дълга службата – 3-4 часа минимум. Вечерта се изважда разпятието и се слага вода в шишета, да стои цяла нощ на кръста и да се освети. Тази вода е много силна и се пие против стрес, страх, по всяко време. Светената вода не трябва да се ползва само от жена, която е в цикъл. Иначе тази вода може да се ползва по всяко време. Цяла година стои и е чиста като сълза! Много е лековита.
Сутринта на Великия петък се четат Царски часове, четат се от Псалтира. Чете се пак и Евангелие. На Вечернята се изнася Светата плащаница. Всички богомолци – малки и големи – минават под масата, за здраве. Тогава Исус Христос е снет от кръста. Вечерта се прави Опело – много е трогателно, много е хубаво, много е умилително това песнопение. Вечерта свещеникът раздава цветя, които също са много силни, с Божествена сила.
След това обикаляме църквата и камбаната бие три пъти. Внася се плащаницата, всички минават под нея и се слага на Светия престол за 40 дена.
В събота сутрин е малка службата. Но вечерта е грандиозно – бият камбаните в 11 часа. Всички запалват свещички от свещеника и излизат. Затваря се църквата и обикаляме пак и пеем. В 12 часа свещеникът чете Евангелието, Воскресното, казва „Христос Воскресе“, и една сестра е останала в църквата, свещеникът казва три пъти „Отворете да влезе царят на славата“, а тя отговаря „Кой е тоя цар на славата?“. Когато влезем започваме да пеем Канона, след това Хвалитни и след това започва Светата литургия, която продължава до към 2 часа през нощта. Хората не знаят и след като се изчете пред вратата Светото Евангелие си тръгват. След литургията свещеникът раздава нафора и носим да се благословят яйцата, козунакът – в събота направен – „кошара“ му казваме. Пита с яйца, и бели и червени, които се слагат в тестото и се опичат, около тях има като оградка тесто, затова се казва „кошара“. Свещеникът я благославя. След това ние слизаме в кухнята и закусваме. Почиваме си 1-2 часа и рано сутринта започваме да чистим, защото от многото хора навсякъде е доста измърсено и трябва да се почисти, да се подреди, да се постели. Навън също се чисти, защото е пълно с хартийки, свещи ...
В неделя в 10 часа сутринта сме напълно почистили, бием камбаните, свещеникът идва. Казва се второ Възкресение. Идват хора, носят яйца и козунаци, според възможностите си, запалват си свещички и се поздравяват с „Христос Воскресе“.
Много е хубаво! Цялата седмица службите са дълги и много умилителни, трогателни!

Идват ли нови сестри, има ли желаещи?
Има желаещи. Младите хора днес обичат по-свободен живот. През целите пости телевизор не гледаме, нито новини, а те искат да гледат новини, да гледат сериали ... да пушат цигари, да пият кафета ... Много трудно се приспособяват към този духовен живот. Три години е изпитателният срок. През това време ако види, че не може да издържи, може да си излезе без да има някакво наказание. Вече щом приеме монашество е по-строго.
Има много желаещи, но основно са с проблеми – или с родителите или имат лични проблеми. Имаме вече една-две сестри, по-млади. Най-младата е 32-годишна. От 20 годишна е постъпила в манастир.

Какво пожелавате на нашите читателки?
Пожелавам на всички здраве, най-вече, силна вяра, светла надежда и гореща любов към Бога и ближния! Трябва да се кръщават децата, да се венчават младите, да имат Божие благословение. Младите както се събират сега и имат деца без брак и венчавка – пред Бога не е прието така и това е голям грях. Затова им пожелавам много да вярват, да обичат Бога, велико търпение, защото и големи са трудностите. Навсякъде е трудно. Навсякъде има изпитания и трудности. С търпение. Бог допуска когото обича – него наказва. Затова всички ние, вярващите хора имаме някакви изпитания, някакви страдания, не само за грехове, а за изпитване на вярата.
Желая на всички да не се отчайват, да не мислят например да си слагат край на живота, защото това е много голям грях. Както не сме дошли на този свят по своя воля, така не трябва да посягаме на живота си – това е богатство, дадено от Бога. Тук на земята да се покаем, да се подготвим за вечния живот. Защото тук е временно. Дали сме богати, дали сме бедни, каквото и да ни се случи – временно е. Има вятър, има буря, има слънце ...
И много моля всички да не се съблазняват да ходят при сектите, защото на тези секти целта им е да унищожат душата на човека. Защото те са безплодни издънки. Използват средства, които не са приети от Светата църква, промиват мозъка им и много младежи се самоубиват, като мислят, че отиват в Рая, а те, напротив, обладани от Дявола отиват в дъното на Ада. Въпреки че неволно ... Но Господ е милостив и може би на Второто пришествие, което наближава, може би, деня и часа никой не го знае, но тези, които са го направили от незнание, може и да им прости.

Снимки: авторът