Барбекюто – вкусното градинско удоволствие

Замирисва на пролет, а на по-нетърпеливите и на топли летни вечери. Време за пикници на открито, за барбекю в градината и за отмора.
Усещаш красотата на живота като запалиш барбекюто и ти замирише на нещо вкусно и питателно.

По-големите мераклии са си направили зидани барбекюта, но и с импровизирани пак става – важното е да има скара и жарава.

Предимствата на приготвянето на месо на скара са много.
Първо не се добавя никаква мазнина. Второ вкусът е много по-запомнящ се и впечатляващ, отколкото когато е печено на фурна. Става бързо и някак си между другото. Може да е част от атракцията на купона. Барбекюто сближава хората. Може да се пекат мръвки цяла вечер на сладки приказки. И не само! Може да се направи и вегетарианско барбекю. Страхотен вкус придобиват зеленчуците печени на скара – печени чушки, лук, гъби, тиквички... с една дума фантазия. Да не кажа, че печените зеленчуци стават по-хубави и от месото.
Може да ви прозвучи като реклама, но за идващия сезон барбекюто си е задължителен домакински, градински, купонджийски уред. Може, разбирачите да препоръчат и какво точно барбекю да си закупим, защото моето се разпадна от употреба и ще трябва да се търси ново.

Но нали знаете прекаленото хубаво, не е на хубаво, винаги се сещам за Пенчо Славейковото „Ех, кабил, ни край да е на хубаво да води тая хубост.“ И в този случай са се намерили учени да ни предупредят, че и в тази благина се крият много опасности и то доста стряскащи.
Препечените повърхности на месото, съдържат канцерогенни химически съединения.
Получават се когато белтъците се подлагат на термична обработка на високи градуси и се образуват хетероциклични амини и полицикличните ароматни въглеводороди, които се образуват в съприкосновение с дима.
Всъщност наименованията нямат никакво значение за консуматорите, но ги добавяме за тези, които искат да проучат издълбоко нещата. Докато се намери някой такъв наш познат за по-сигурно може да не препичаме месото и да наблегнем на аланглето, както и да внимаваме да не опушваме месото с дим.
Това можем да го постигнем сравнително лесно. Всеки, който е майстор в приготвянето на барбекю знае, че първо дървените въглища трябва да изгорят хубаво и месото да се пече само на жаравата. Разстоянието между жаравата и скарата трябва да е поне 10 см. Когато мятаме върху скарата прясно, темперирано месо то се приготвя много по-бързо, отколкото ако е току-що извадено от хладилник или от камера. Преди това можем да го мариноваме с лимонов сок, което би го защитило донякъде от вредните вещества. Няма да навреди да изрежем тлъстините, които се разтопяват и предизвикват скарата да пуши. Ако пък нарежем месото на по-малки пържолки – по-бързо ще се опече и ще е за по-кратко време в съприкосновение с дима. Хубаво е да го обръщаме по-често, за да не прегори.
И в крайна сметка да наблегнем повече на общуването с приятелите и по-малко на яденето. В такива случаи винаги се сещам за една от любимите ми максими – дозата прави отровата.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Свински пържоли с мащерка и праз
• Свински пържолки по ирландски
• Свински шишчета