Много кино в програмата на УКИ за май 2012

Богатата на филми майска програма на Унгарския културен институт за 2012 г. Започва и завършва с цитат от Шандор Марай. Някак неволно се сещаме за един български поет, поменал и май и септември, както и Марай в цитата най-долу...

Май
Месец май си има мелодия, която композиторите от цял свят напразно се мъчат да запишат в ноти. Вече са опитали всичко за целта, но резултатът винаги е бил само благозвучна гълчава, загатване за момина сълза и за умерено споделена любов. Истинската майска мелодия е по-дълбока и въобще не е сантиментална. В нея има нещо от земетръса. Но също така и от шепота на смъртта. Страховит месец. Мъдрите старци не го обичат, предпазливо се възползват от вкусовете, сиянията и ароматите му, при възможност се скриват или отпътуват от него.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – май, превод: Юлия Крумова)

2 май, сряда, 18 часа, Унгарски културен институт
Премиера на стихосбирката „Кошерът на думите“ от Яница Радева (Изд. Жанет 45, Пловдив, 2012)
Думи за книгата ще кажат: Пламен Дойнов и Екатерина Йосифова – редактор на стихосбирката.
Думи от кошера ще извадят: Мария Калинова и Яница Радева
„Кошерът на думите“ е една дълго пътувала книга. Имената на някои от хората, които тя срещна, са изписани по страниците й и читателят ще ги открие лесно, останалите са кода, по който стихотворенията „пулсират“.
Яница Радева понякога е поетеса, друг път се огражда като в стая с изречения, които се надява да изградят или разказ, или нова страница от дисертацията, върху която работи в момента. По-важни награди и участия: Първа награда от националния конкурс за стихотворене на имената на Петко и Пенчо Славейкови (2009), Първа награда от националния конкурс за разказ „Яна Язова“ (2009), уъркшоп за проза на фондация „Елизабет Костова“. Публикации: „Литературен вестник“, „Ах, Мария“, „Алтера“, „Литературни Балкани“, "Vagabond", „Море“, „Страница“, хърватското списание "Poezija" и американското – "Absinthe". Книги: „Друг ритъм“ (2003), „Бонбониерата“ (2011).

7 май, понеделник, 18 часа, Унгарски културен институт
Откриване на изложбата „Пътища“ на Естер Кнеис (гоблен дизайнер) И Огнян Кожухаров (скулптор)
Изложбата ще бъде открита от Н. Пр. Юдит Ланг, посланик на Унгария в България
Естер Кнеис е родена в гр. Будапеща през 1958 г. През 1977 г. завършва Художествената Гимназия, специалност – текстил. През 1983 г. се дипломира в Приложната академия, специалност – гоблен. От тогава работи на свободна практика, участва в изложби и конкурси. Проектира и изпълнява гоблени, текстилни картини и стъклопис. Живописва акварели, пастели и маслени картини. Проектира и изпълнява интериори и вътрешни украси.
Огнян Кожухаров е роден през 1952 г. в гр. София. През 1979 г. завършва Художествената академия в град Будапеща, специалност скулптура при проф. Тамаш Виг. През 1982 г. завършва Приложната академия в град Будапеща, специалност металопластика при проф. Йожеф Енгелс. Между 1983 г. и 1986 г. води ателието по металопластика и бронзолеене в Художествената академия в Будапеща. Като художник работи на свободна практика. Участва в реставрацията на много сгради/паметници на културата в Унгария и в Будапеща.
Изложбата ще продължи до 1 юни

8 май, вторник, 18 часа, Унгарски културен институт
Лекция на Огнян Кожухаров „Айкидо и изкуство“
От 1986 г. скулпторът Огнян Кожухаров се занимава с бойни изкуства: айкидо, иайдо и джодо. В тях се интересува от движението, пространството, тайминга, връзките между хората на физическо и философско ниво. Негови книги на тази тема: Айкидо Будапеща 1996 Феникс AK, Го рин но шо Будапеща 1993 Феникс AK, Иайдо Будапеща 2003, Феникс AK, Иайдо София 2005 Изток – Запад.

8 май, вторник, 13 часа, НАТФИЗ – Кинозала
Прожекция на филма „Да бъдеш Джулия“ (Ищван Сабо)
В рамките на гостуването на световноизвестния унгарски режисьор Ищван Сабо по случай удостояването му със званието „Доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ
Гостуването в България на Ищван Сабо се осъществява със съдействието на Унгарския културен институт
Ищван Сабо (Будапеща, 1938), режисьор
Doctor Honoris Causa се присъжда от висшите училища за заслуги към развитието на науката, образованието и културата на изтъкнати личности. Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ са още такива бележити кинематографисти и театрални дейци като чл. кор. проф. Тодор Динов (аниматор, България), Никита Михалков (кинорежисьор, Русия), Дейвид Линч (кинорежисьор, САЩ), Едуард Олби (драматург, САЩ), Леон Даниел (театрален режисьор, България), Роналд Харууд (драматург, Великобритания) и др.
Ищван Сабо е един от най-изявените режисьори на съвременното кино, с награда „Оскар“ за чуждоезичен филм (Мефисто, 1981). От 2008 г. е Президент на ФЕРА (Федерация на европейските режисьори от аудиовизията) и като такъв подкрепи със специално писмо протестите на българските кинематографисти и тяхната справедлива кауза за защита на българското кино.
Ищван Сабо ще бъде гост на НАТФИЗ в периода 9-12 май 2012 г. Церемонията по удостояването му ще се състои на 10 май 2012 г. от 14 ч. в аулата на НАТФИЗ.
„Да бъдеш Джулия“, цветен, комедия, продукция на Канада, САЩ, Унгария, Англия, 104 мин., 2004
Режисьор: Ищван Сабо, по книгата на Уилям Съмърсет Моъм, сценарий: Роналд Харууд, оператор: Лайош Колтаи, музика: Майкъл Дана, продуцент: Робърт Лантош, монтаж: Сюзън Шиптън
С участието на: Анет Бенинг, Джеръми Айрънс, Шон Евънс, Майкъл Гамбън и др.

8 май, вторник, 15 часа, НАТФИЗ – Кинозала
Прожекция на филма „Мефисто“ (Ищван Сабо)
Цветен, драма, продукция на Унгария, Австрия и Германия, 139 мин., 1981
Режисьор: Ищван Сабо, по книгата на Клаус Ман, сценаристи: Петер Добаи и Ищван Сабо, музика: Зденко Тамаши, оператор: Лайош Колтаи, монтаж: Жужа Чакани, С участието на: Клаус Мария Брандауер, Дьорд Черхалми, Кристина Янда, Илдико Баншаги, Ролф Хопе, Петер Андораи и др.
С тази изключително драматична история на талантлив в художествено отношение, но „бездарен“ в морален план актьор, който не е способен да откаже да служи на нацистите Ищван Сабо получава наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм през 1981 година. През същата година филмът е отличен в Кан с наградата за най-добър сценарий и с отличието на международната критика (FIPRESCI Prize).

9 май, сряда, 13-15 часа, НАТФИЗ – Кинозала
Премиера на най-новия филм на Ищван Сабо „Вратата“, цветен, драма, продукция на Унгария и Германия, 98 мин., 2012
Вход: с покани!
Режисьор: Ищван Сабо, по романа на Магда Сабо, сценаристи: Ищван Сабо и Андреа Весич, оператор: Елемер Рагаи, продуценти: Йеньо Хаберман и Шандор Шьот, монтаж: Река Лемхени, С участието на: Мартина Гедек, Хелън Мирън, Карой Еперйеш, Еникьо Бьорчьок, Мари Над и др.
„Вратата“ е дълбока психологическа драма за възрастта, вярността и предателството, основана върху необикновените отношения между две напълно различни жени, една от които е писателката Магда, а другата – значително по-възрастната от нея икономка Емерънс. Никой не знае нищо за тази тайнствена жена, преди случилото се нещастие с нейната господарка да хвърли светлина върху странностите в нейното поведение.

10 май, четвъртък, 18 часа, Дом на киното
Творческа среща с Ищван Сабо и прожекция на филма „Да бъдеш джулия“ (реж. Ищван Сабо), 170 мин., 1999
„Да бъдеш Джулия“, цветен, комедия, продукция на Канада, САЩ, Унгария, Англия, 104 мин., 2004
Режисьор: Ищван Сабо, по книгата на Уилям Съмърсет Моъм, сценарий: Роналд Харууд, оператор: Лайош Колтаи, музика: Майкъл Дана, продуцент: Робърт Лантош, монтаж: Сюзън Шиптън
С участието на: Анет Бенинг, Джеръми Айрънс, Шон Евънс, Майкъл Гамбън и др.
Вход: с билети!

10 май, четвъртък, 18 часа, Унгарски културен институт
Прожекция на спектакъла на Сегедския модерен балет „Чудният мандарин“ (музика: Бела Барток)
Съвместна инициатива на Френския институт и Мим-формация Жар театър
Мим-формацията Жар театър е базирана в София частна театрална формация, създадена през 1993 г. от творческия тандем Елена Пап и Пламен Радев – театрални продуценти, режисьори и педагози, специалисти в областта на невербалния театър и пантомимата.
Творческата активност на Мим-формация Жар театър се фокусира върху безсловесната драматична комуникация в многобройните й проявления: мим и пантомима; обект-театър и театър на маската; театър на движението и танца; театър на открито и в специфични пространства; карнавал; театър на балоните, визуален театър и пр. Мим-формация Жар театър играе както за възрастни, така и за деца.

11 май, петък, 18 часа, София – Кино Люмиер
Дни на европейското кино – Прожекция на филма „Истини и заблуди“ (режисьор Жомбор Дига), драма, 80 минути, 2009, с превод на български
Приветствие от Н. Пр. Юдит Ланг, посланик на Унгария
Като част от събитията за отбелязване на 9 май, Ден на Европа, както и по повод на петата годишнина от членството на България в Европейския съюз Европейската комисия организира „Дни на европейското кино“ в София в периода 9 – 19 май 2012 година. Проектът се реализира в партньорство с посолствата и културните институти на държавите-членки на Европейския съюз и цели да покаже как културата, колкото и да е специфична за всеки народ, е силата, която ни обединява, защото е универсалният език на европейската ни идентичност. „Дни на европейското кино“ ще бъдат открити официално с българския филм „Подслон“ на 9 май в зала 1 на Националния дворец на културата, предшестван от музикални изпълнения на Елица Тодорова с начало 19:30 часа. Прожекциите на останалите филми, включени в програмата, ще бъдат в кино „Люмиер“.
Входът е свободен за целия фестивал.
Унгарският филм: „Истини и заблуди“, Режисьор, сценарист: Жомбор Дига, оператор: Габор Мароши, монтаж: Юдит Цако, продуцент: Ищван Майор, С участието на: Катя Томпош, Ференц Елек, Роланд Раба
Награди на 40-ия Унгарски филмов преглед (Будапеща, 2010): за най-добра мъжка роля (Ференц Елек), „Златна ножица“ (Юдит Цако), за режисура (Жомбор Дига), на интернет-портала film.hu
Действието се развива в една единствена нощ в Будапеща. В центъра на града, по време на неудачна среща се заговарят двама съвършено непознати. Изглежда, че мечокът Золи няма никакви шансове пред хубавичката Ести. Докато Золи упорито обсажда момичето, се изтърсва баткото на Ести. Оказва се, че Золи познава Габор, с когото преди много години жена му му е изневерила. Оттогава жената е починала и Золи сам отглежда двамата си сина. Внезапно всичко става напрегнато.

15 май, вторник, 18-21 часа, Унгарски културен институт
Literature Night 2012 – Инициатива на Чешкия център
Съвместна проява на Полски институт, Френски институт, Унгарски културен институт и Представителство на Европейската комисия в България
В Унгарския културен институт ще се четат произведения от унгарски класици – Антал Серб, писател, есеист (1901-1945), Геза Чат, писател (1887-1919), Дежьо Костолани, поет, писател, есеист (1885-1936), Дюла Круди, писател (1878-1933), Ищван Йоркен, писател, драматург (1912-1979) и Калман Миксат, писател (1847-1910), и съвременни автори – Балаж Дьоре, поет, писател (1951), Габор Дюкич, поет (1958), Габор Шейн, поет, писател (1969), Ендре Кукорели, поет, писател (1951), Жужа Раковски, поет, писател (1950), Золтан Поша, писател (1948), Имре Оравец, поет (1943), Карой Сакони, писател, драматург (1931), Кристина Тот, поет, писател (1967), Михай Золтан Над, поет, писател (1949), Тошо Дончев, писател (1944), Шандор Тар, писател (1941-2005), Шандор Чори, поет, есеист (1930).
Ще се четат текстове, преведени от: Адриана Петкова, Иванка Павлова, Илияна Михайлова-Сопкова, Лиляна Лесничкова, Мартин Христов, Мина Цонева, Нели Димова, Николина Атанасова, Николай П. Бойков, Светла Кьосева, Стефка Хрусанова, Юлия Крумова.
Преводите ще се четат от техните преводачи, от актьорите Катерина Илкова и Камен Костов, както и от студенти актьорско майсторство.
Класическа китара в изпълнение на Преслав Стоянов.

16 май, сряда, 18 часа, Унгарски културен институт
Българо-унгарската смесена историческа комисия и Унгарският културен институт в София представят Нови книги на унгарски историци за България и Балканите / Нови книги на български историци за Унгария и Балканите – Част I
1. Lajos Thalloczy, der Historiker und Politiker. Die Entdeckung der Vergangenheit von Bosnien- Herzegowina und die moderne Geschichtswissenschaft. Hrsg. von Dzevad Juzbasic, Imre Ress in Zusammenarbeit mit Andreas Gottsmann. Sarajevo, Budapest: Akademie der Wissenschaften und Kunste von Bosnien-Herzegowina, Ungarische Akademie der Wissenschaften Institut fur Geschichte, 2010.
Представя: Проф. д. ин. Валери Стоянов
2. Szechenyi, Kossuth, Batthyany, Deak. Studien zu den ungarischen Reformpolitikern des 19. Jahrhunderts und Ihren Beziehungen zu Osterreich. Eds.: Fazekas, I. – Malfer, S. – Tusor, P. Publikationen der ungarischen Geschichtsforschung in Wien. Wien, 2011.
Представя: Проф. Имре Реш
3. Gabor Demeter, Kisallamok torekvesei es nagyhatalmi erdekek a Balkan-haboruk idejen. [Габор Деметер, Стремежите на малките държави и интересите на Великите сили по време на Балканските войни]. Bp., 2010.
Представя: д-р Пенка Пейковска
4. България, Балканите и Русия XVIII-XXI в. Съст. Илиана Марчева. Отг. ред. Георги Марков. Ред. Кол. Л. Ревякина, И. Марчева, П. Димитрова, В. Атанасова. С., 2011.
Представя: доц. д-р Илиана Марчева
5. Валери Стоянов, Куманология. Исторически ескизи. Т. 1-2. С., 2010.
Valeristica Polyhistorica. Избрани приноси към гранични области на историята. С., 2011. Представя: доц. д-р А. Запрянова

17 май, четвъртък, 18 часа, Унгарски културен институт
Българо-унгарската смесена историческа комисия и Унгарският културен институт в София представят Нови книги на унгарски историци за България и Балканите / Нови книги на български историци за Унгария и Балканите – Част II
1. Българските общности в Унгария през XIX-XX в. Миграции и историко-демографска характеристика. [A magyarorszagi bolgar kozossegek a XIX.-NN. szazadban. Torteneti-demografiai jellemzok] С., 2011.
Представят: доц. Д-р Илиана Марчева, д-р Габор Деметер
2. Йорданка Гешева, Фамилия Графове Пеячевич между легендите и реалността (втората половина на XVII-XX в.). Историко-генеалогично изследване. С., 2011.
Представя: доц. д-р А. Запрянова
3. Arpad Hornjak, Talalkozasok – utkozesek.[Арпад Хорняк, Срещи – сблъсъци] Pecs, 2010.
Представя: д-р Пенка Пейковска
4. Koztes-Europa integracios vagyai es valosaga. Komporszagok, ahol a part szakad... Szemelvenyek Koztes-Europa integracios torekveseibol (1990-2008). [Интеграционни стремежи и реалност в Междинна Европа. Страни-мостове, където брегът се руши... Извадки от интеграционните стремежи в Междинна Европа (1990-2008)] Szerk: Demeter Gabor – Radics Zsolt,: Didakt Kiado, Debrecen, 2010.
Представят: д-р Габор Деметер, д-р Петър Каменов
5. Laszlo Biro, A jugoszlav allam 1918-1939 [Ласло Биро, Югославската държава 1918-1939 ]. Budapest, 2010.
Представя: д-р Петър Каменов

16-17 май, сряда-четвъртък, 10.00-18.00 часа, Американски корнер
Унгарско кино на V-ия юбилеен международен филмов фестивал за културно наследство, София, 11-17 май 2012 (Откриване: 11 май, петък, 18 часа; Състезателна програма: 12-13 май, събота-неделя, 10.00-18.00 часа; Вечер на италианското кино: 14 май, понеделник, 18 часа; Дни на унгарското кино: 16 май, сряда, Дни на унгарското кино: Животът на агента, Късче Америка 1, Късче Америка 2, Човекът-мост, Свидетелят, 17 май, четвъртък, 10.00-18.00 часа – Дни на унгарското кино: Животът на агента, Късче Америка 1, Късче Америка 2, Човекът-мост, Свидетелят)
Вход: свободен!
Късче Америка 1., 2001, цв., 115 минути, озвучен на български
Реж. Габор Херенди (1960), Сценарий: Габор Херенди, Дюла Мартон, Оператор: Джорди Рексач, Музика: Бон Бон, Деш, Беремени и др., С участието на: Тибор Сервет, Чаба Пиндроч, Дьозьо Сабо, Естер Оноди, Ференц Хуйбер, Соня Орослан, Ила Шюц
Един режисьор на рекламни клипове отчаяно се нуждае от пари за игрален филм. Затова, когато научава, че в Унгария пристига един американски продуцент, той и братята му правят всичко възможно, за да го спечелят за каузата.
Късче Америка 2, комедия, 110 минути, 2008
Режисьор: Габор Херенди, Сценаристи: Река Дивини, Габор Хармат, Габор Херенди, Оператор: Балаж Мартон, Продуцент: Габор Херенди, Монтаж: Ищван Кирай, С участието на: Чаба Пиндроч, Дьозьо Сабо, Ференц Хуйбер, Тибор Сервет, Естер Оноди, Соня Орослан, Катя Томпош, Лучия Броли, Имре Чуя
Благодарение на печалбата от тотото Тамаш успява най-после да направи дълго мечтания филм, който обаче се оказва пълен провал. Благодарение на една картичка Тамаш, Акош и Андраш успяват да се докопат до Алекс, който тъкмо е излежал присъдата си в щатски затвор, подвизава се под друго име и се опитва да се сдобие с авторските права на една пиеса. Тримата братя се надяват да открият Алекс, да му вземат правата и да си върнат 60-те милиона форинта, които Алекс им е отмъкнал последния път. Посоката е ясна: Америка! И разбира се, нещата отново не се нареждат според очакванията. Накрая върху Тамаш пада ангажиментът да режисира пиесата в Будапеща.
Животът на агента, черно-бял/цветен, 2004, 82 мин., на български език
режисьор: Габор Жигмонд Пап, музика: Молнар Саболч, оператор: Балаж Добоци, наратор: Янош Кулка, Золтан Ратоти, продуцент: Габор Жигмонд Пап, монтаж: Силард Над, с участието на: Петер Сечьоди, Янош Кулка, Золтан Ратоти, Ференц Елек, Роберт Кардош, Рожа Рааб и др.
След разгрома на революцията от 1956 г. и годините на брутален терор, започва консолидацията. По време на създаването на „най-веселата барака“ обучават хиляди агенти. Подборът от секретни учебни филми на Министерство на вътрешните работи рисува своеобразна картина на социалистическата реалност.
Човекът-мост, цветен, исторически, 140 минути, 2002
режисьор: Геза Беремени, сценаристи: Геза Беремени, Джан Тогай, музика: Янош Машик, оператор: Шандор Кардош, продуцент: Йеньо Хаберман, монтаж: Тери Лошонци, с участието на: Карой Еперйеш, Ирина Лачина, Иван Дарваш, Дьорд Черхалми, Мариус Бодочи, Ервин Над, Адел Ковач, Ласло Шинко, Джан Тогай и др.
Филмът разказва за живота на един унгарски аристократ, надарен с невероятни интелектуални способности и огромно богатство. Една от лекомислените му младежки постъпки завършва със смърт и той насочва всичките си усилия, за да служи на обществото. Един от най-мащабните му проекти е построяването на първия мост, свързващ Пеща и Буда.






Свидетелят, сатира, 103 минути, 1969
Режисьор: Петер Бачо, Сценарий: Петер Бачо, Янош Уйхеи, Оператор: Янош Жомбояи, Музика: Саболч Феньеш, Дьорд Вукан, Монтаж: Шандор Боронкаи, С участието на: Ференц Каллаи, Лайош Йозе, Золтан Фабри, Лили Монори, Бела Бот, Карой Бичкеи и др.
След победата, по време на култа към личността, комунистът Йожеф Пеликан работи като пазач на местния язовир. Но един ден залавя бракониер – негов стар приятел и боен другар, понастоящем министър.

19 май, събота, 19 часа, Пловдив – АМТИИ – Камерен учебен театър
Трагикомедията „Голямото Чистене“ по Ищван Чурка – Спектакъл на третокурсници от АМТИИ с ръководител Иван Налбантов
Ежедневието на госпожа Ловаш е разтърсено от неочаквано събитие: появява се мъж, от когото разбира, че г-н Ловаш е любовник на съпругата му. И че тяхното гнезденце е жилището, отдадено под наем на най-добрия им приятел. Г-жа Ловаш предприема „голямо чистене“: отива в тайното гнезденце, действително намира там мъжа си и разкрива по този начин двойнствения му живот. Г-жа Ловаш не може да понесе тази лъжа, която всъщност поставя под въпрос целия им досегашен живот. Дали след голямото чистене отново ще има чистота и ред, изпраните дрехи действително ли ще станат снежно бели?

29 май, вторник, 18 часа, Унгарски културен институт
Течения в постмодерната унгарска литература – лекция и разговор на Золтан Немет
Золтан Немет, поет, литератор, литературен критик, член на Словашкия съюз на унгарските писатели
Роден през 1970 г. в Ершекуйвар, Словакия. Завършва Университета „Комениус“ в Братислава, специалности унгарска филология и история. 2001-2006 – редактор в списание „Уй форраш“ (Нов извор), Татабаня, 2007 – главен редактор на списание „Калиграм“, Братислава. От 2004 г. преподава теория на литературата, литературознание и теория на превода в катедрата по унгаристика на Университета „Матяш Бел“, Бестерцебаня/Банска Бистрица. Основател на Литературния преводачески кръг "Clinamen", който си поставя за цел да обучи талантливи преводачи, други негови насоки: превод на унгарската литература на словашки и пресъздаването на унгарски език на световната литература.
Има издадени няколко самостоятелни сборника с поезия, критика и прози. Носител на множество литературни награди и стипендии. Тази година бе удостоен с литературната награда Атила Йожеф, 2012.

30 май, сряда, 11.00-16.00,31 май, четвъртък, 11.00-13.00, Унгарски културен институт
Теоретично-практически семинар на Андраш Имре по превод на унгарска поезия
Семинарът ще се проведе на унгарски език и е предназначен за студенти, преводачи и за всички, владеещи езика, с цел повишаването на тяхната квалификация. Гост-лекторът Андраш Имре от няколко години провежда подобни курсове в Унгария с участието на преводачи на унгарска литература и специалисти от Европа.
Андраш Имре (Будапеща, 1966), поет, литературовед. Завършва Университета „Лоранд Йотвьош“ (Будапеща), специалности право и естетика. Работи известно време като журналист, а след това като учител по унгарски език. Понастоящем преподава творческо писане и превод. Има издадена собствена стихосбирка „Което има две имена“ (1998). Превежда от английски, испански и френски, основно стихове.
Редовно изнася лекции по теория на превода пред преводачите от унгарски на ежегодния преводачески семинар, организиран от Литературния кръг „Атила Йожеф“.
За преводаческата си дейност е удостоен с наградата „Вешели“ (1999), а като поет – със „Стипендия Сорос“ (1998), награда Грейвс (1999) и „Ищван Ваш“ (2002). Носител на наградата „Атила Йожеф“ (2008).
Стиховете му излизат в унгарски и чуждестранни списания, в унгарски и чуждоезични поетически антологии. Стиховете му са превеждани на английски, италиански, немски, български, словенски, френски, полски, гръцки и сръбски език.

ШАНДОР МАРАИ – ЧЕТИРИТЕ СЕЗОНА – Май
Месец май си има мелодия, която композиторите от цял свят напразно се мъчат да запишат в ноти. Вече са опитали всичко за целта, но резултатът винаги е бил само благозвучна гълчава, загатване за момина сълза и за умерено споделена любов. Истинската майска мелодия е по-дълбока и въобще не е сантиментална. В нея има нещо от земетръса. Но също така и от шепота на смъртта. Страховит месец. Мъдрите старци не го обичат, предпазливо се възползват от вкусовете, сиянията и ароматите му, при възможност се скриват или отпътуват от него.
Масата магически се отрупва, с треви и двукраки животни. Но хорските сърца са натежали и безпокойни. Тържеството на май е езическо и гръмогласно. Всичко вдига врява, иска нещо да каже. Въздухът още отрано се изпълва с кипнали, тръпчиви аромати, с варварско сияние, с жестокия, ослепителен блясък на древен празник. Има майски самоубийци, както и майски момини сълзи, майско панирано пиле. Човек безпомощно дири спасение от тази атака зад кулите на цивилизацията. През май не може да се пише книга. И да се чете едва-едва може. Всичко живо усеща тези лъчи и аромати като атака срещу личността и разума си. Майското слънце е жестоко и по-опасно от буйстващия августовски пек, който размахващ златна сабя наоколо си, подобно на източен боец, безумно, с кървясал поглед. Май убива с отрови и със златни игли, от засада, непредотвратимо. Има и майски инсулт. Природата не е сантиментална.
Едно от клишетата на този месец е любовта: по-точно, както и в най-добрите, и в най-лошите романи – любовта и смъртта. В природните явления има по нещо и от халтурата, и от шедьовъра. Това е месецът, през който човек стреснато, по задължение търси любов, както купува ботуши през зимата, или карта за басейна през лятото. Майската любов е неблагонадеждна. В повечето случаи дори няма връзка с конкретното лице, а просто се подчинява на терора на общото светоусещане, майското. През септември отвръщаме на поздрава на майската си любов с благоговение и дълбока почуда. Възможно ли е?... Къде са ни били очите?... През май до известна степен всяка жена е Титания. Един ден се пробужда от магията, поглежда календара, зяпва обожаваната магарешка глава, чуди се и се мае. Спомням си един май, в морето, без цветя и листя, между Африка и Европа, когато всичко онова, което през този тайнствен и езически месец безпокои хората по сушата, се изсипа върху ми от морето, от отразената светлина, от топлия вятър. Май е жесток дори без цветя. Спомням си майски утрини от детството си, когато прислужвахме при богослуженията в домашния параклис, пред олтара на Дева Мария, сред лилиуми и божури. Понякога ми се причува мелодията на тези утрини. Спомням си един майски следобед, когато едва не умрях, заради жена. Това повече не може да ми се случи. Опитен съм, предпазлив. Поднасям лицето си на суровата, кипяща майска светлина и със затворени очи си мисля: „Жалко.“
Превод: Юлия Крумова

Прочетете още:

• Огненият испански дует Fuel Fandango с концерт у нас
• Скандалната Лейди Гага идва за концерт в София през август
• Новият албум на Белослава с премиера в зала „България“
• Още 500 промоционални билета за концерта на Хулио Иглесиас
• София Лорен ще гостува в София през май
• Вече се продават билетите за Lord of the Dance през октомври
• Световноизвестният Виена Моцарт оркестра за първи път в България