Крис Енчев за бижутата от естествени материали

Крис Енчев е философ, но в свободното си време прави бижута и аксесоари от всевъзможни материали – кора от лимон, парче изсъхнал картоф, мъниста, шишарки. Ето един разговор с него за уникалността и за това колко е важно да съхраним своята идентичност.

От къде възникна страстта за правене на неща с ръце?
Нещата тръгнаха от това, че срещнах хора, които се занимават по-отдавна с правене на бижута от различни естествени материали, комбиниране на най-различни други материали заедно с тях. Аз много отдавна имах идеята за подобна дейност, която би ми била приятна, друг коридор за творчество, което от една страна е различно от професионалните ми занимания, а от друга страна би ги допълнило и по някакъв начин би ме обогатило. Беше въпрос на съвсем случайна среща във Фейсбук покрай „София диша“, с момиче, което се занимава с hand made бижута – Лидия Кирилова. Тя беше инициатор на събирането на хора около себе си, които правят най-различни неща в тази насока, ръкоделници да ги наречем. И до ден днешен с тези хора участваме в различни инициативи, виждаме се, възникнаха приятелства между нас, което е много приятно.

Имаш много разнообразен спектър от материали. Как ги подбираш?
Не ги подбирам, те сами ме подбират. Понякога просто експериментирам да проверя как се държи даден материал при рязане, сушене, различни видове обработка, комбиниране с други материали и понякога резултатите са изумителни, надхвърлят очакванията. И точно това е интересното, че предварително никога не се знае при определен вид обработка или съчетание какво би се получило.

Доколко залагаш на спонтанността?
Има ги и двата момента. Понякога тръгвам с някаква идея, която вече ми се е завъртяла в главата, а в някой следващ момент, докато тече процесът на правенето, възниква и нещо друго, в крачка, което променя идеята и я насочва към някакви неочаквани следствия. И тогава се получават интересните неща. Понякога подхождам напълно интуитивно, просто експерименти, които очаквам сами да ме насочат накъде нещата биха се развили в по-интересна посока.

Колко време отделяш на тези занимания? Хоби ли е това всъщност?
То е хоби, поради това, че възникна като нещо, което ми е приятно, правя го доброволно, без очаквания за финансово изражение. Но в същото време има моменти, когато ме поглъща за доста дълго време изцяло и е много трудно да сложа границата къде то престава да бъде в този смисъл хоби, като нещо странично и за определен период от време нещо, което основно ме занимава. Но от друга страна не смятам, че е нещо, което трябва изцяло да погълне времето ми, тъй като и другите неща, които правя по някакъв начин обогатяват ръкоделните занимания. Редуването на различен тип дейност, според мен, е плодотворно.

В този все по-универсален свят доколко човек трябва да се занимава с нещо подобно, за да съхрани, изрази своята идентичност и уникалност? Отпор на масовото клиширане ли е това, което правиш?
Напоследък се замислих от тази страна на въпроса. Бях провокиран от въпрос „Наистина ли някой носи неща, правени от шушулки?". От човек, който е готов за промяна, за приемане на различното, възможен аксесоар, който разчупва дадени стереотипи, които са се утвърдили, но в същото време е достатъчно оставащ в едни по-традиционни представи, които не могат да излязат от стереотипите и тогава разбрах, че е много полезно дори да се предприемат акции, които да са концентрирани върху правенето на различни неща, които разчупват дрескодовете, разчупват стереотипите и това какво е приемливо да се носи като бижу, аксесоар, дреха и какво – не.

В този смисъл обществото ни не е ли все още много консервативно към различните или има вече промяна?
Според мен са осъществени пробиви и поне както аз усещам нещата, промяната дойде сравнително отскоро, покрай това, което социалните мрежи усилват и то съществува вече като тенденция за групиране на хората в малки неформални общности, които искат да наложат по-различен стил, нещо собствено, било като идея, било като поведение, занимание, хобита, култура. Имам чувството, че този процес се мултиплицира доста в последно време и то не без участието на социалните мрежи.