Десислава Монева: Изкуството да излезе от залите и да среща хората по улиците

Десислава Монева е арт мениджър. Това е нова специалност за България, изразява се в менажиране на изложби чрез различни галерийни пространства. От 4 месеца е мениджър на галерия „Юзина“, преди това е работила 10 години в галерия „Триадис“.

С 12 години опит в представянето на съвременно изкуство в България и чужбина, Десислава е организирала над 100 изложби в страната и в чужбина, най-вече в Америка. През 2004 г. получава шанса да участва на изложение „Арт експо“, от където създава интересни контакти с потенциални клиенти, с колеги от други галерии и оттогава поддържа постоянен контакт с тях.

Арт мениджърът може ли да си позволи пристрастие към определен стил в изкуството или художник?
Избягвам да го правя. Трябва да се знае, че за да бъде успешна една галерия, тя трябва да има фокус, да определи своята ниша. Всеки трябва да е наясно какво иска да представя. Например – съвременно изкуство, но от кой жанр, защото има различни течения и направления. Не можем да показваме всичко, защото тогава влизаме в друга категория и няма да бъдем конкурентни. Не мога да си позволя да съм пристрастна към определен автор, защото това е много субективно. В нашата работа ние сме посредници, медиатори между публиката и артиста, между ресурсодаващата и ресурсоприемащата сфера. Като такива ние трябва да работим по строго определени правила, които са част от така нареченото менажиране на културния продукт: проучване, планиране, организиране, осъществяване на проекта и анализиране на резултата. Ако една от тези крачки бъде прескочена или не бъде изпълнена както трябва, веригата се прекъсва и сме обречени на неуспех. За целта е нужно да проучим конкретната публика с какъв тип изкуство, от какъв жанр има нужда да общува и може да се ангажира, защото хората са разделени на кръгове по интереси. След това се избира тема на изложбата.
Не става дума просто визуално да изпълним някаква естетика и да представим картини, които да са естетически издържани. Смисълът на съвременното изкуство е да предава послания и да успява да докосва онези фини сетива, чрез които да общува по-пълноценно с публиката.

Трудно ли е да се занимавате с изкуство в условията на финансова криза и то в България?
Да, трудно е, но когато човек следва определени правила за конкретната си професия, тези трудности могат да бъдат минимализирани. Когато има ограничени ресурси, ние знаем какви разходи да правим. Добрият мениджър успява да се справи във всяка ситуация.

Възвръщаема ли е инвестицията в произведения на изкуството?
Да, категорично. Сегашният момент е много особен. Намираме се във финансова криза, но точно сега, когато е изгубен ориентир и стабилност в капиталовите вложения, като че ли все повече хора се обръщат към необходимостта да инвестират в произведения на изкуството. Те знаят, че няма да загубят, ако купят произведения на един класически автор, който е име и е утвърден. Разбира се този тип инвеститор е необходимо да има надежден съветник.

Разкажете повече за детската академия на галерия „Юзина“. Каква е нейната цел и всяко дете ли може да участва?
Този проект е изключително скъп на сърцето на целия екип, защото общуването с децата е много истинско като преживяване, емоции и идеи. Целта ни беше да създадем среда, в която от съвсем малки – 5-годишни деца, до по-големи – 15-годишни да се докосват до истинското изкуство. Това става чрез общуване с авторите на текущата изложба, рисувайки с тях. Провеждаме занятията всяка събота и неделя, като художникът на текущата изложба работи с децата, задава им тема, разказва им за себе си и ги учи на различни подходи в изкуството. Децата много се забавляват.
Искаме да възпитаваме вкус към изкуството у най-младото поколение. Всъщност изкуството е отражение, огледало на самите нас и трябва да знаем как да го възприемаме, за което не е необходимо да имаме исторически познания или знания на експертно ниво. Достатъчно е да имаме отношение, а то се възпитава от най-ранна детска възраст. Детската школа се оказа много успешен проект. Групите са от 12 деца, разделени на две – в събота са по-малките, в неделя – по-големите, като е нужно предварително записване. Заниманията се провеждат от 11 до 13.30 ч. по средата с малка почивка и закуска за най-малките. Сега чакаме с нетърпение 1-ви юни, когато в Зоологическата градина ще имаме наш кът. Към края на лятото предстои да направим изложба.

А сега няколко въпроса в личен план. Ангажирана сте много около галерията, а какво обичате да правите в свободното си време?
Обичам да спортувам през зимата и през лятото. Малкото свободно време, което успявам да отделя, го влагам в плуване, фитнес и разходки сред природата. Вярвам, че всичко е въпрос на добра организация и поне два дни в седмицата спортувам.

Обичате ли да готвите?
Готвенето не е моята страст. Моят мъж много обича да готви и прави много вкусни ястия. Това е неговото хоби, макар че също е много зает в работата си. Аз съм нетърпелива, а добрата храна изисква освен умения, и търпение.

За какво мечтаете и какви са близките ви намерения в професионален план?
Мечтая да виждам все повече щастливи хора, хората с които общувам и всеки ден се срещам да бъдат усмихнати и щастливи, поне малко да ги вдъхновявам в ежедневието им и в това, което правят. В общочовешки план би ми се искало начинанията на хората да се случват по естествен начин, който за каквото е създаден, да успява да го реализира.

Къде е мястото на изкуството днес, достъпно ли е за хората или е поставено на пиедестал?
Световна тенденция е различните жанрове да се синтезират, сливат и взаимодействат помежду си. От друга страна съвременното изкуство все повече се доближава до хората, като визирам всички жанрове – танц, театър, визуално изкуство, пърформанса. Радвам се, че вече и в България сме свидетели как изкуството все повече се доближава до хората и престава да бъде както доскоро се считаше за елитарно, Защото в крайна сметка изкуството се прави от хората за хората. С изкуството трябва да общуваме всекидневно, това да стане наша естествена потребност – да приемаме света и да получаваме посланията за света чрез езика на изкуството. Нека то все повече започне да излиза извън залите и да среща хората на улицата.