Лошото момче на българската литература

Радослав Парушев е автор на книгите „Никоганебъдинещастен“, „Преследване“, „Project Gigamono“, „Project Dostoevski“ „Животът не е за всеки“ и „Смъртта не е за всеки“. Живее в София.

„Може би някой ден Радослав Парушев ще напише книга, която да не е още по-добра от предишните му книги. Може би някой ден слънцето няма да изгрее, планините ще се сринат в земята, а реките ще потекат на обратно. Но този ден няма да е днес. Защото днес Радослав Парушев е написал най-добрата си книга досега.“
Богдан Русев

След тоталния успех на „Животът не е за всеки“, логично идва и следващият сборник с разкази на Радослав Парушев – „Смъртта не е за всеки“. „Този път Лошото момче на българската литература пише по-добре от всякога“, както се твърди на официалната фейсбук страница на книгата.
Книгата съдържа 17 разказа, писани в сравнително кратък срок – март-декември 2011 г. Стилът е съвременна градска проза, като авторът е последователно верен на учителите си – Кърт Вонегът, Умберто Еко, Маркес, Борхес. Умберто Еко дори е герой в един от разказите, в края на който жестоко убива самия Парушев.

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Работи като адвокат. През 2001 г. в конкуренция с около 600 други автори печели литературния конкурс на списание „Егоист“. Автор е на 5 предишни книги – „Никоганебъдинещастен“, „Преследване“, Project Gigamono, и на бестселърите „Project Dostoevski“ и „Животът не е за всеки“. Съосновател е на нашумелия в близкото минало литературен кръг „Бързалитература“. От 2010 г. до сега е Председател на Управителния съвет на „Асоциация на писателите в България“. Заедно с Богдан Русев поддържа популярния писателски блог www.otkraivreme.bg. Известен е с медийните си изяви, характерни със смелия си, директен език и страдащи от откровена липса на политическа коректност.

На книжния пазар от април 2012 г.
Isbn 978-954-28-1090-2
Корична цена: 12 лв.

Прочетете още:

• „Пред прага на храма“ – разкази от Стефан Бонев
• „Любовта на 35-годишната жена“– Калин Терзийски
• „Очи на сляп, език на болен“ – Любомир П. Николов