Какво се случва с абитуриентите ни след бала?

Не е ли вълнуващ миг: абитуриентският бал, отброяването до 12, прощаването с училището, с детството? Отминали са 18 години – най-прекрасните в живота на човека.
Но никой от абитуриентите не мисли за това. Това ще го разберат доста по-късно.
Всеки от тях е вторачен в своя прекрасен розов свят: роклята, колата, грима, приятелите, във великия бал на завършващите Пепеляшки, в бъдещето...

И само родителите плачат и от радост и от тъга. И само те си мислят „Какво ли ги чака занапред?“ И им се свива сърцето, че децата им ще отлетят, заедно с балоните в небето.
Нова мода ли е, нова мечта ли е, но абитуриентите пускат балони в небето. И ако това не е показателно за техните копнежи, мечти и надежди. Да полетят заедно с първия възможен полет, някъде по света да търсят щастието си.

И много от абитуриентите, които са достатъчно добре подготвени, ще осъществят тази си мечта – да учат в чужбина, да живеят в чужбина, да успеят и да преуспеят далеч от дома. И дори да не го знаят, аз мога отсега да им кажа коя ще е любимата им песен след някоя и друга година – „Облаче ле бяло“. Това е песента на децата на прехода. Това е песента, на онези, за които Родината все още значи нещо. След това по някое време бавно се разтапя в небето и затихва.
Но за съжаление много от розовите балони скоро ще се спукат, роклите от бала ще се смачкат и красивите надежди ще увехнат.

Шокът започва с работата – момиче за всичко, за дребни пари. Винаги е било така, да започваш с малко. Сервитьори, бармани, магазинерки, рекламни агенти, секретарки... стига да ти се работи и да не искаш много пари. А и за какво са ти осигуровки – нито си болен, а пенсия – кой ти мисли за пенсия – животът е пред теб.

Лошото е, че към момента много започват с малко и завършват с малко, без особени перспективи. Ще кажете не са достатъчно амбициозни? Да, и много от момчетата и момичетата имат по-големи мечти, въпреки че не са положили и не желаят да положат по-големи усилия. Така сме ги научили – да искат, без да могат и без да дадат. Но не желаят да започнат с минимална заплата като старт в кариерата. Предпочитат да направят повече пари – по-лесно, а изкушенията имат приятелски очи и приятелско ръкостискане – „Всичко ще е наред!“ И така се раждат много млади автоджамбази, проститутки, дилъри и много други занимания, за които дори не мога да си помисля, че е възможно да съществуват. А те съществуват и препират прането на батковците и карат хубави коли и гледат високомерно, животът им наистина е чудесен отвън, а вътре бавно опустява. Но знаете за изкачването по стълбата се плаща цена и си отиват приятелства, принципи и забрани. Важно е, че си струва!?
А кой ни учи кое е ценното, заради което си струва да оставаме без дъх, без сили, без приятели, без деца, без принципи, за да скачаме и надскачаме, да успеем и да преуспеем?

И затова балоните на абитуриентите в небето са толкова драматично знакови, толкова вълнуващи и вдъхновяващи. Започва един нов експеримент, едно ново начало, едно ново бъдеще и всеки вярва, че животът е прекрасен.
В този момент никой няма лоши мисли, всеки вярва, че именно неговият балон ще стигне най-високо, че ще достигне щастието и ще сбъдне мечтите. Искрено им пожелаваме да е така, но някъде дълбоко в сърцето на родителите се крие едно „Деца, боя се за вас“. Да се надяваме, че това са напразните страхове на загрижените родители при израстването на техните деца.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Хороскоп, парфюм и бельо – подарък за абитуриент
• Няколко практични съвета за абитуриентки
• Абитуриентски маникюр
• Хитринки за по-дълготраен грим в абитуриентската нощ