Литературата преобладава в програмата на УКИ за юни 2012

Представяме ви програмата на Унгарския културен институт за месец юни 2012 г. Както обикновено напоследък, тя е предшествана от мисли на големия унгарски писател Шандор Мараи:

Готовност
Всеки ред трябва да бъде написан с такова внимание, сякаш веднага след това смъртта ще сложи точката в края на изречението и на живота на писателя. Трябва да се пише съдбовно, безвъзвратно. Трябва да се пише така, като че ли няма време за повече поправки на препинателни знаци, епитети и характери. Само веднъж ли живеем? Не е сигурно. Но пишем само веднъж. Това е сигурно.

Допълнителният том
Творчеството на един писател не е само това, което е написал. След всеки велик писател остават един или повече допълнителни томове, които не е написал: томове или пиеси, които публиката, общественият вкус, съвременността, модата са изисквали от него и писателят е намерил силата да се възпротиви, да отхвърли тези долни и плиткоумни желания. Тази съпротива е другата част на творчеството, невидимата. Понякога тя е решаващата, истинската.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – юни, превод: Юлия Крумова)

5 юни, вторник, 18 часа, Унгарски културен институт
Представяне на книгите „Християнство и поезия“ от Васил Лазаров и „Рисуване на прохладата. Библейски мотиви у европейски поети“ от Маргарит Жеков (ИК „Огледало“, София, 2012)
Книгата на Васил Лазаров ще представи Александър Йорданов
Книгата на Маргарит Жеков ще представи Антоанета Николова
Книгата на Васил Лазаров представя статии на тема: Християнски мотиви и добродетели в творчеството на Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Христо Ботев, Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Кирил Христов, Стоян Михайловски, Николай Лилиев, Атанас Далчев, Димчо Дебелянов, Елисавета Багряна, Вапцаров, архимандрит Серафим и А. С. Пушкин.
Маргарит Жеков е роден през 1963 г. в Хасково. Завършил е немска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и богословие в Германия. Автор на шест стихосбирки. Носител на националната награда на студентските литературни клубове за поезия (1986), награда на в-к „Кръг“ от националния конкурс „Южна пролет“ за дебютна книга (1991) и националната награда „Светлоструй“ за 1993 г. с книгата си „Разговор със собственото сърце“. Негови стихотворения са превеждани на немски, английски, френски, унгарски, румънски и испански език. Превежда от немски, английски, испански, унгарски и шведски език. Член е на литературния кръг „Европа“ в Капфенберг, Австрия. Получил е номинация за наградата „Христо Г. Данов“ за 2008 г. в категория „Преводна художествена литература“ за романа на Илия Троянов „Събирачът на светове“.

6 юни, сряда, 14-17 часа, Унгарски културен институт
Представяне на списание „Допинг“, списвано от учениците от Втора испанска гимназия „Сесар Вайехо“ (закрита проява)
Този брой на младежкото списание съдържа интервюта с Калин Терзийски, Васко Кръпката и младата поетеса Наталия Иванова. В броя има още фоторазкази, рубрики „Художествено студио“, младежки теми за музика и образование, интервю с Екатерина Дюлгерова – шеф на модна агенция „Maxx“ и др.

6 юни, сряда, 18 часа, Унгарски културен институт
Тържество по повод приключването на учебната година (закрита проява)
За студенти и преподаватели „унгарска филология“, преводачи и курсисти

7 юни, четвъртък, 18 часа, Унгарски културен институт
Фотографии – фотоизложба на Андре Кертес. Най-представително и пълно представяне в България на творчеството на големия унгарски фотограф.
Изложбата включва 100 фотографии, обхваща три периода – Унгария, Франция и САЩ.
Предоставена е от Музея на фотографията, град Кечкемет
Открива: Надежда Павлова, фотограф, член на Управителния съвет на Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева“
В рамките на третото издание на „Месец на фотографията“ (31.05-30.06), организиран от НС Фотографска академия „Янка Кюркчиева“
Андре Кертес (с рождено име Андор Кертес) е роден в Будапеща през 1894 г. Купува първия си фотоапарат и прави първата си снимка, докато работи като чиновник на фондовата борса в Будапеща през 1912 г. След години на любителска фотография в родната си Унгария, той се премества в Париж през 1925 г. и започва кариерата си като фотограф на свободна практика. Там младият преселник, говорещ малко френски, снима по улиците, учудвайки се, наблюдавайки и развивайки своя интимен подход към създаването на изображения. Също така се запознава и започва да фотографира други артисти, включително Брасай, Шагал и членове на Дада-движението. Един от тях го кръщава „Братът с Виждащото око“, като препратка към средновековен манастир, в който всички монаси били слепи с изключение на един.
От 1933 до 1936 Кертес публикува три книги със собствените си фотографии. Емигрира в САЩ през 1936 г. със съпругата си, за да избягат от нарастващото напрежение в Европа, което води до Втората световна война. Той се установява в Ню Йорк, където печели прехраната си, като снима архитектура и интериори за списания като „Къща и Градина“. Въпреки това, неговият персонален фотографски стил не се вписва добре в праволинейната модна фотография, която американската публика и списания очакват. Той продължава да показва своите работи по най-добрия възможен начин, но репутацията му бавно залязва и той се разочарова.
През 1964 г. Кертес прави самостоятелна изложба в Музея за модерно изкуство, която е много успешна и повишава неговата репутация и подновява кариерата му. Той улавя настроенията на времето и става нещо като старейшина на фотографите от края на шестдесетте и началото на седемдесетте години.
По средата на седемдесетте години той показва свои работи в галерии по цял свят. Продължава да работи много успешно и експериментира с Полароид през последните години от живота си.
Кертес понастоящем е признат като един от основоположниците на фотожурналистиката.
(Надежда Павлова)
Изложбата ще продължи един месец

12 юни, вторник, 14 юни, четвъртък, 15 юни, петък, Унгарски културен институт
Майсторски класове в рамките на 3-ия международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер“
12 юни (часът ще бъде допълнително уточнен) Прожекция на унгарския анимационен филм „Трагедията на човека“ (реж. Марцел Янкович, превод: Георги Крумов) Унгарското участие в официалната селекция на международния конкурс при пълнометражните филми.
14 юни, 16:30-19:30 ч. Уъркшоп по анимация за преподаватели. Лектор: Анита Санча (Англия) Уъркшоп за преподаватели – учители и хора, ангажирани в неформалното образование, съвместно с Регионален екологичен център, на тема „Техники от анимацията като нови възможности за подобряване на учебния процес“. Лектори ще бъдат един български аниматор и Анита Санча (Англия), която е самоук аниматор, прави само екоанимационни филми и провежда уъркшопове и за деца из училища по цял свят.
15 юни, 10:00-14:00 ч. Уъркшоп по анимация за преподаватели. Лектор: Анита Санча (Англия)
15 юни, 14:00-17:00 ч. Майсторски клас с Хуан Пабло Сарамея. Лектор: Хуан Пабло Сарамея (Аржентина) Хуан Пабло Сарамея ще проведе професионален Майсторски клас за аниматори и режисьори на филми (сегашни и бъдещи), който ще се базира на техническите и креативни аспекти за направата на един анимационен филм с ограничен бюджет. Негова панорама от филми ще бъде показана в рамките на фестивала.

13 юни, сряда, 18 часа, Унгарски културен институт
Представяне на стихосбирката на Десислава Неделчева, „Източно време“ (изд. „Литературен вестник“, редактор Екатерина Йосифова, художник Капка Кънева, София, 2012)
Десислава Неделчева е родена през 1973 г. във Варна. Завършва „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1996 г. Автор е на книгата „Прози в края на века“, излязла през 1998 г. Пише литературна критика. Участва с текстове в различни критически и поетически издания.
Деликатна, уязвима, поезията на Десислава Неделчева черпи неподозирана – от самата нея – сила именно от малкия свят, в който се мисли затворена: този свят расте, надмогва, отваря прозорци и посоки. Хубаво е, истинско. (Екатерина Йосифова)
Измамно проста и измамно прозрачна, поезията на Десислава Неделчева улавя невидимото с точното око на фотограф. В „Източно време“ усетът за необикновеното в делничния детайл внимателно изследва алхимичния копнеж на изкуството да спре необратимото. (Миглена Николчина)

14 юни, четвъртък, 17 часа, Сливен – ХГ „Димитър Добрович“, Къща Миркович
Откриване на изложбата-емайл „Огнена магия“ на творци от град Кечкемет
„За начало на съвременното унгарско изкуство на емайла единодушно можем да приемем 60-те години на миналия век. Тогава този жанр, може би малко неочаквано, отново се появява в унгарското изкуство. Сериозна промяна в сравнение с предишните времена е, че в тази сфера, ограничаваща се предимно до бижутерите, все повече се изявяват скулптори, художници, графици, както и представители на различните клонове на приложното изкуство (стъкло, текстил). Още първото десетилетие и половина, периодът приблизително между 1960-1975 г., насочва унгарския емайл към изобразителните изкуства.
Една от главните дилеми на съвременните творци е дали емайлът е част на приложното или на изобразителното изкуство. Сдружението на унгарските майстори на емайла представлява преди всичко онези, които са ориентирани главно към изобразителното изкуство (без да изключваме бижутерското схващане), както и повечето съвременни унгарски емайлисти още от началото на шейсетте години. Сдружението възниква през 1997 г. с надежда за обновление, главната му мотивация е синхронизирането на жанра със съвременните стремления в изкуството.“ (Ласло Дьердядес младши, изкуствовед, председател на Сдружението на унгарските майстори на емайла)
Изложбата ще продължи до края на юли

25 юни, понеделник, Плевен – Художествена галерия „Илия Бешков“
Изложба „Пътища“ на Естер Кнейс (гоблен дизайнер) и Огнян Кожухаров (скулптор)
Естер Кнейс е родена в гр. Будапеща през 1958 г. През 1977 г. завършва Художествената гимназия, специалност – текстил. През 1983 г. се дипломира в Приложната академия, специалност – гоблен. От тогава работи на свободна практика, участва в изложби и конкурси. Проектира и изпълнява гоблени, текстилни картини и стъклопис. Живописва акварели, пастели и маслени картини. Проектира и изпълнява интериори и вътрешни украси.
Огнян Кожухаров е роден през 1952 г. в гр. София. През 1979 г. завършва Художествената академия в Будапеща, специалност скулптура при проф. Тамаш Виг. През 1982 г. завършва Академията за приложни изкуства в Будапеща, специалност металопластика при проф. Йожеф Енгелс. Между 1983 г. и 1986 г. води ателието по металопластика и бронзолеене в Художествената академия в Будапеща. Като художник работи на свободна практика. Участва в реставрацията на много сгради и паметници на културата в Унгария и в Будапеща.

28 юни, четвъртък, 17 часа, Горна Оряховица – Младежки дом
Откриване на изложбата на Янош Божо „Унгарски пейзажи“ и на двете ромски художнички Селам Пато и Клара Лакатош
Янош Божо (1922-1998), художник, носител на наградата за изключителни постижения в изобразителното изкуство „Михай Мункачи“ (1987) Роден е на 27 декември 1922 г. Един от изтъкнатите творци на унгарския експресионизъм. Участва в безброй индивидуални и групови изложби в Унгария и в чужбина. Създава най-голямата отворена за посещения частна колекция в региона, в която намират място забележителни образци на унгарската етнография и европейското приложно изкуство от XV до началото на XX век. През 1975 г. Янош Божо дарява колекцията на своя роден град Кечкемет. Умира на 14 декември 1998 г., малко преди да навърши 76 години. (Клара Лоранд, куратор)
Селам Пато, писателка, поетеса, художник, журналист (Будапеща, 1975) Журналист, редовен член на ромската секция към Националния съюз на унгарските журналисти.
Като художник основна тема в творбите й са съдбата и културата на циганите. Автор на книги, редактор и рецензент на множество съвременни автори. Със своите живописни платна, рисунки с перо и туш, керамични пластики е обиколила почти цяла Унгария, в самостоятелни и общи изложби. Завършила е история на изкуството, изучавала е изобразително изкуство в свободния университет на Мария Пацаи. През 2011 г. за дейността си е удостоена с наградата на унгарския министър-председател „За малцинствата“.
Клара Лакатош, художник, преподавател Завършва Университета в Печ, специалност „Организация и управление на образованието“, по това време започва да се занимава с рисуване. Голямо влияние й оказват творбите на Карой Бари, Магда Сечи и Карой Понгор Бери (Давид Бери). От 1996 г. под творческия псевдоним Клара Р. Лакатош прави рисунки с молив, в които основен мотив е дървото, вдъхновени са от стиховете на поета Жолт Чаня Солноки. Прави множество самостоятелни изложби. Нейни творби излизат в списанията Amaro Drom, Kethano Drom, Lungo Drom – Дълъг път. Понастоящем преподава и води творчески занимания за деца.
Изложбата ще продължи един месец

29 юни, петък, 18 часа, Унгарски културен институт
Унгарски културен институт, Издателство „Кралица Маб“ и „Литературен вестник“ Ви канят на представянето на книгата Черна Глория Десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов
С участието на журналиста Бойко Василев, актьора Милен Миланов и литературния историк проф. Михаил Неделчев
Книгата се издава в памет на Боряна Терзиева, преводач и дипломат, унгарист и германист и по повод нейния четиридесет и втори рожден ден – 29 юни 2012 г.
Книгата събира 33 стихотворения от десет унгарски поети в превод на Боряна Терзиева и Пламен Дойнов. Своеобразен малък пътеводител по избрани забележителни места от унгарската поезия. Лирическите интерпретации на български език на част от творчеството на Ендре Ади, Атила Йожеф, Дюла Ийеш, Шандор Ракош, Ласло Наги, Маргит Сечи, Ференц Юхас, Мартон Калас, Ласло Вари Фабиан и Тибор Залан представят общото дело на един от малкото тандеми в областта на поетическия превод в България.

Прочетете още:

• Скандалната Лейди Гага идва за концерт в София през август
• Още 500 промоционални билета за концерта на Хулио Иглесиас
• Вече се продават билетите за Lord of the Dance през октомври
• Световноизвестният Виена Моцарт оркестра за първи път в България