Михаела Дамянова: Родители, заведете децата си в библиотеката още докато са малки

Михаела Дамянова работи като библиотекар в детския отдел на РБ „Христо Смирненски“ в Плевен. По време на обиколката на инициативата „Забавното лятно четене“ 2012 се срещнахме с нея. Тя беше така любезна да ни разкаже за библиотеката, книгите, четенето и децата.

Как децата избират книга?
По-често по корицата, ако тя ги грабне, решават да вземат точно тази книга. По-четящите, обаче, се вълнуват и от анотацията. Последните години излязоха доста книги поредици и смятам, че това е добър ход на издателствата. Децата обичат поредици! Много често и ние помагаме в избора на книга. С децата комуникацията върви много лесно.

Според Вас кои са любимите книжки на българските деца – кои автори и заглавия, по наблюденията Ви, са най-предпочитани?
Децата харесват много книжките на Роалд Дал, Астрид Линдгрен, Кати Касиди и др., но последната година и нещо най-четените книги в Детския отдел са тези на Юлия Спиридонова – Юлка. От любопитство прочетох „Тина и половина“, „Графиня Батори“ „Макс“ и поредицата за „Страната на сънищата“. Юлка има страхотната способност да говори с тийнейджърите за Важните Неща на техния език. Страхотни книги!

Кой трябва да заведе детето първо в библиотеката? От прехвърлянето на задачите от училище към родителите и от родителите към училище не остават ли накрая ощетени децата?
Родителят е този, който трябва да заведе детето за първи път в библиотеката. Повечето родители сякаш не осъзнават, че детето копира тяхното поведение. В случая с книгите – ако детето вижда често родителя с книга в ръка, това ще провокира собствения му интерес. Важно е да се дава добър пример. Учителят, разбира се, също има важна роля в запознаването на детето с книгата. Много от нашите читатели за първи път стъпват в библиотека, именно доведени от учителя. Прехвърлянето на отговорности между родители и училище не води до нищо добро за детето. Съвместната работа дава най-трайни резултати.

Вие самата бихте ли споделили ваш интересен, любопитен спомен от детството, свързан с книгите, библиотеките, четенето?
Като малка четях изключително много. Не обичах да давам книгите си на приятелчета, защото ми ги връщаха скъсани или надраскани. Спомням си, как веднъж плаках с крокодилски сълзи за една своя книга. Една приятелка ме помоли да й заема „Анн от фермата Грийн Гейбълс“ на Луси Монтгомъри, точно я бях получила като подарък. Дадох й я, а тя взела, че я занесла да я чете на село и я забравила отвън на пейката. Излял се силен дъжд, а приятелката ми се сетила, че книгата е отвън часове по-късно. Върна ми книгата на хармоника, а аз ударих страхотен рев. Още си пазя тази книга, която все още прилича на хармоника.

Вашето пожелание към родителите?
По-скоро един съвет към тях! Скъпи родители, отделяйте повече време на децата си, играйте с тях, четете им когато са малки и им купувайте книги, когато пораснат. Няма по-ценен подарък от книгата, защото вие не подарявате материален подарък, а подарявате безценно преживяване на детето си.

Прочетете още:

• Водим ли децата си в библиотеките
• Кой избира книгите, които децата ни четат?
• Много хитри съвети как да накараме детето да чете