Летните курсове за децата – задължителни или необходими?

06.07.2012г. / 12 49ч.
Вергиния Генова
Летните курсове за децата – задължителни или необходими?

Лято е! Време за игри, забавления и наваксване на пропуснато. Това мото на лятната ваканция, като че ли се налага в последните години в унисон с родителските амбиции и страхове – животът става труден, детето трябва да е конкурентоспособно, иначе няма да успее. И взаимно си вдигат летвата и се надскачат и надцакват. А какво искат децата?
Децата са деца – нямат думата.

Нашето детство беше доста по-безгрижно от детството на сегашните деца и можем да се отдадем на носталгия – как сме киснели около вирчето по цяла ваканция или сме играли до полунощ и сме си лепили светулки на челата... Всеки има мили спомени? Но какви ще бъдат спомените на нашите деца?
От летния курс по английски език.
От скаутския лагер по оцеляване.
От лагера, организиран от балетното училище с по три тренировки на ден и т. н.

За да не са сами и да не скучаят децата, съвременните родители им търсят всевъзможни образователни курсове къде да напреднат повече, къде да компенсират липсите придобити в училище – но все пак учебния елемент го има и лятото. Затова се грижат и много фирми, които предлагат всевъзможни неща – кое от кое по-интересни. И понеже по наше време не е имало такива екстри, ние искаме децата ни да отидат на всичко – да се научат и да карат сърф, и да яздят кон, и да учат чужд език, и да танцуват модерни танци... Май не е лоша идея някои фирми да започнат да правят семейни летни занимания, за да може и родителите да наваксат загубеното и да изживеят още един път детството със своите деца.

Да не говорим, че има родители, които изискват от децата си през лятото да решават задачи, да четат и да пишат и да се самоусъвършенстват.

Всеки е прав за себе си, защото най-добре познава своето дете. Но разликата е, че днес повече от всякога родителите са активната страна – правят графиците на детето, понякога и без неговото знание и желание. И не оставяме такова време, през което детето, скучаейки да разгледа библиотеката и да избере книга, само да реши да нарисува картина или да нареди кубчето на Рубик.

Тази тема е много деликатна, защото всеки родител иска най-добрата реализация за детето си, а понякога дори и ние като възрастни не знаем кое е най-добре и опитваме ли опитваме. Мишки да бяха, сигурно щяха да се правят по-малко опити, отколкото ние правим с нашите деца – в училище експериментират, родителите експериментират, всеки му хрумва някаква гениална идея и решава да я изпробва върху децата. Не казвам, че всички идеи са лоши, с някои експерименти децата много се забавляват и много научават. От други не са доволни. И затова за родителите е много трудно да се ориентират кой от всички лагери е най-подходящият за тяхното дете.

А децата са веднъж деца и всички искаме да имат щастливо детство с незабравими спомени.
Така че може би трябва да се вслушваме повече в гласа на децата си и в тяхното мълчание, да уважаваме техните желания и предпочитания и да ги оставим да бъдат по-дълго деца, играейки, та било то и с образователен елемент.

Снимка: Reuters

Прочетете още:

Коментирай