Маги Благоева: Според мен всяко дете може да пише интересни истории

Познаваме Маги Благоева като автор на детската книжка „Мими и Макс“. Тя е млада, обича децата и обича да чете. Маги Благоева е Посланик на детското четене 2012 в кампанията на Az-deteto.bg „Забавното лятно четене“. Още за себе си и децата и книгите тя разказва в това интервю за читателките на Az-jenata.bg.

Да поговорим за „Забавното лятно четене“ на Az-deteto.bg и Столична библиотека.
Много харесвам и страшно подкрепям инициативата!
Но е много трудно, ако в семейството няма такъв пример, децата, отвън и на по-голяма възраст, да се приучат. Чела съм доста материали на английски и немски за това как може да се стимулира детското четене. Много е важно детето да вижда възрастните да четат.

Как протичат срещите ти с деца, твои читатели?
За мен това е най-приятната част, въпреки че в началото ми е малко притеснено. После така се въвличам в разговорите с тях, а и те започват веднага с въпроси, които така ме бомбардират, все много интересни въпроси! Питали са ме например „А как я сглобявате книжката?“ или „А как рисувате отгоре?“ – децата си представят, че когато листовете са вече сглобени върху всяка отделна книжка рисувам отделно! Това беше в един втори клас в малко градче. Също често ме питат дали тези неща наистина са ми се случили. Аз им казвам, че като малка бях на село и ми беше много скучно и аз съм си мислела за такъв приятел, какъвто много исках да имам. Всички тези истории не са ми се случили реално, но не е невъзможно да се случат на друго дете. Всичко зависи от въображението.
Наистина срещите ми с децата са много приятни. След въпросите те започват да предлагат нови идеи. Децата са толкова богати откъм идеи, че, според мен, всяко едно от тях може да пише много интересни истории. Но може би никой не ги насърчава да пишат. И родители, и учители, и средата – никой не казва на едно 5 или 6-годишно дете – „Ти можеш да напишеш книга от това, което ти се върти в главата! Давай!“.
Вече бях в две читалища в София, скоро ще имам четене и среща с деца и в трето. Някои от децата не познават книжката ми, но от срещата ни, след като я зачетем много се въодушевяват.

Какво пишеш в момента?
Имам една изцяло готова книжка, дори тя е готова от няколко месеца. Казва се „Митко, който се усмихваше на звездите“. И дори ми е по-любима от първата. Дойде в един момент на голямо вглъбяване в себе си, когато се опитвах да не мисля за нищо, да поживея малко в тишина, спазвах медитационни практики и ми беше любопитно дали наистина по този начин се изважда някакво творчество. И един ден, просто както се разхождах в парка с количката, добре че си носих тефтерче и химикалка, защото тя точно за 20 минути се изля от мен. Тя наистина е доста по-кратичка, но аз много повече я харесвам, защото много повече насърчава децата да правят това, което чувстват за правилно и да си намерят призванието в живота.
В книжката се разказва за едно момченце Митко, което един ден си задава въпроса „Защо съм тук?“. Майка му решава, че той пита в смисъл „Защо съм си в къщи?“, но той обяснява, че иска да знае защо е тук, на Земята. Усеща, че е тук с цел, която е различна от това да порасне, да работи, да се ожени, да има деца, тъй като това го правят всички. Според мен, а и това е убеждение на много хора, всеки си има своя цел, своя роля. Книгата е завършена вече от половин година, дори е с готови илюстрации. Работих по нея с друга илюстраторка – Зара Буюклийска се казва – много е талантлива! За първи път срещам илюстратор, който да може в няколко стила да рисува. Много са хубави илюстрациите!
Остава самото отпечатване, което заради мои здравословни проблеми се налага малко да изчака, докато потърсим финансиране.
Има още една книжка, която се казва „Необикновените приключения на Господин Морков и Госпожа Тиквичка“. Пак ми се струва, че е много забавна. Но тя не е изцяло завършена и аз по принцип не се насилвам да пиша. Някои хора съветват „Пише ти се, не ти се пише – трябва да спазваш дисциплина и да пишеш“. При мен не е така. Това би превърнало писането в рутина. Когато имам вдъхновение – пиша и добре се получава.