Калина Белчева: В Италия всичко става бавно, трябва да имаш търпение

Калина Белчева е На 32 години. Родена е на 4 ноември 1979 година в гр. Стара Загора .
Детството си е прекарала в гр. Казанлък. Завършила е средното си образование в града на розите, а висшето си образование във Велико Търново – специалност философия и политология. Работила е 5 години като преподавател по философия в ПГ „Иван Хаджигенов“ гр. Казанлък. Сега Калина живее в Италия, пише стихове на български и на италиански. Тя беше така любезна да отговори на няколко въпроса за Az-jenata.bg.

Живеете от 6 години в Италия – с какво ви промени животът там? Кои са положителните разлики на ежедневието там, в сравнение с България?
Италия е различна... мисленето, начинът на живот... всичко! Много сме различни ние българите от италианците. В началото, когато дойдох, бях много разочарована. С времето разбрах, че трябва да ги приема такива, каквито са! Тук всичко се случва бавно и винаги има време за всичко... само трябва да имаш търпение! Точността не е характеристика на италианците и са много учудени, когато си точен... Те не бързат и живеят спокойно. Както обичам да казвам „в Италия се живее бавно“.

Поезията ли е вашето хапче против носталгия? Въобще – има ли лек против носталгията и трябва ли да се „лекува“ или е здравословно чувство?
Още от ученичка ми харесва да пиша. Печелила съм два конкурса за философски есета и сега пиша поезия. Може да се каже, че писането на поезия е хапче против носталгията, но тя не се лекува. С годините преминава в по-напреднал стадий и така си я носиш винаги в тебе... Ще си спомням винаги обещанието, което дадох на баба ми, че „ще се върна“ и тя и така не ме дочака..., сълзите на баща ми с пожеланието „да бъда щастлива“, въпросите на племенницата ми „ще си дойдеш ли за събота и неделя?“. Мисля, че няма смисъл да продължавам...

Кои образи и чувства присъстват най-често в стиховете ви?
Образите, които присъстват в моята поезия са родината, домът, любимият човек ... и затова присъства по-често и тъгата... пиша когато се чувствам неразбрана, когато ми липсва някой или нещо. Случва се да пиша и хумористични стихове, но е рядкост.

Разкажете повече за участието ви в поетичния конкурс в Италия за който научихме.
Участвах в един поетичен конкурс, тук в Италия. От 434 участници – 60-те ще бъдат публикувани в специална антология, която излиза веднъж в годината. Аз съм една от първите 60, единствената чужденка, класирала се в конкурса.

Членувате ли в някакъв поетичен клуб в Салерно? Имате ли познати поети там, с които се срещате реално/виртуално?
Не! За съжаление нямам време за това, а и трудно се влиза в такива организации. Не е лесно да пишеш поезия на чужд език... Голяма част от моите стихотворения са само на български език и ако ги преведа се губи римата... как да им обясня на италианците, че съм поетеса?!

Мит е, че италианките са едни от най-красивите жени в света – така ли е според вас? Поддържат ли се, елегантни ли са всеки ден или само така ги виждаме по списанията?
Не, според мен по-хубави от българските жени няма по света! Казват го даже и италианците и жените им се ядосват. На мен лично италианките не ми харесват! Виждате ги така само по списанията... в ежедневието и в действителност не е така! Съжалявам, ако разбих някаква Ваша илюзия!

Изкушена ли сте от кулинарията – обичате ли да готвите? Любимо италианско ястие? Кое е българското ястие, което готвите най-често?
Харесва ми да готвя и ми харесва и италианската кухня. Любимото ми ястие е спагети алла карбонара. Българското ястие, което готвя най- често е мусака и на италианците им харесва много.

Какво бихте пожелали на българската жена? Къде да търси щастието си – в България или в чужбина?
Пожелавам на българската жена да бъде себе си! Щастието не се търси, то се гради...! Къде? Нека реши тя... и да не забравя, че българската жена е номер едно винаги и навсякъде!!!

Каква любов е тя?
Калина Белчева

Каква любов е тя?
Без думи, без време за нея…
Горещи целувки и страст
Дива болка от една „епопея“

Притихнала във мрака да те чакам,
Да се повдигна аз на пръсти
За да те целуна…
Ох, дива любов моя закъсняла,
Вечно аз ще те жадувам!

Каква любов е тя?
Когато думите не са родени още…
Когато образите им се носят във мъгла
А ти шептиш в ушите ми, че: „Искаш още!“

Преди дъждът да завали, като роса след дълга, страстна нощ,
Аз ще си отида призори,
Преди да разбера…
Каква любов е тя?