Милена Тонева: Изработването на бижута е едно чудесно релаксиращо хоби

20.07.2012г. / 13 00ч.
Джадала Мария
Милена Тонева: Изработването на бижута е едно чудесно релаксиращо хоби

Милена Тонева по образование е Магистър по Рекламна Комуникация и Бранд Мениджмънт, Експерт Реклама и PR в банка. Но от известно време е открила прекрасно хоби да твори бижута в свободното си време. За красотата и нуждата ни от нея, за изкуството и баланса в живота Милена разказва в това интервю специално за читателките на Az-jenata.bg.

Как започна да се занимаваш с бижута?
Още от малка, не помня точно на колко години съм била, започнах да правя брошки. Брошки от кламери и чорапогащници, декорирани с мъниста и оцветявани с лакове за нокти. Звучи несериозно и смешно, но като се върна назад във времето... имах доста добри модели, пеперуди, цветя и различни абстрактни форми. Майка ми и до ден днешен много се гордее с моите брошки, даже наскоро ме подсети, че съм правила и такива неща, тъй като самата аз бях забравила. Иначе през годините съм се занимавала с много творчески неща, едни от които много се гордея са рисувани яйца с метални стойки. От тях даже и продавах, освен голямата част която подарявах, много се харесваха на познати и приятели. С бижутата, които сега представям, се занимавам от близо една година. Съвсем случайно попаднах на такива ръчно правени бижута от глина и така се запалих.

От къде намираш вдъхновение? Кое ти дава нови идеи за следващото бижу?
Вдъхновенията ми идват от най-различни неща, събития и настроения. Например всяко едно колие, гривна или обици са правени за някакъв специален за мен случай или официален повод – като сватба, коктейл, рожден ден и др. Даже в повечето случай, когато избирам дрехата за съответния повод, вече си представям как ще изглеждат бижутата към нея и така започва създаването на съответното бижу. А понеже искам и тоалетът за съответния повод да е също толкова уникален, винаги гледам да добавя нещо от мен, било то обшиване на перли или мъниста, някаква декорация и т. н. Някои от идеите ми се раждат след като видя някъде, било на някоя жена или в магазин, бижу и си мисля веднага как може да стане още по-идейно и по-красиво.

Питат ли те за бижутата ти хората – разказваш ли за своите идеи и хрумки?
Питат ме откъде са ми, в повечето случаи не ми вярват в първия момент, че аз съм правила колието, с което съм, например. И започват едни дълги обяснения, но повечето хора от обкръжението ми знаят за хобито ми и се радват на моите творения. Даже имам приятелки, които са ми голяма подкрепа, с които споделяме идеи, решаваме някакви казуси от сорта – откъде да си закупя някои от материалите, различни техники и похвати, тънкости при работата с различни материали и други неща касаещи моите идеи и хрумки.

Какво ти носи това да изработваш бижутата на теб самата?
Преди всичко много спокойствие, правенето на бижута и изобщо заниманията с творчески дейности ми носят релакс и спокойствие, така си почивам от изморителните работни дни и изобщо когато съм натоварена психически и физически, може би това е едно от нещата, които ми доставят удоволствие и ме карат да се чувствам добре, така се зареждам с нови сили.

Би ли препоръчала и на други жени да се занимават с подобно хоби?
Да, ако имат интерес в тази област, разбира се. Ще видят какви неща могат да сътворят дори без да са подозирали че могат, ще видят колко разтоварващо може да бъде едно такова хоби. Разбира се, препоръчвам на всеки да се занимава с нещата, които му доставят удоволствие и го зареждат с положителни емоции, било то правенето на бижута, картички, кулинарни вълшебства, скачане с парашут и т. н. В това забързано ежедневие повечето хора ще кажат че не им остава време за хоби или спортни занимания, и аз донякъде се оправдавам с това, но в интерес на истината откривам, че наистина се чувствам малко по-щастлива, малко по-добра и доста отпочинала когато творя своите бижута. А истински щастлива се чувствам, когато видя искрената реакция на хората, когато ме видят с поредното мое творение. Това ме зарежда с много положителни емоции.

Има ли мода в бижутата? И къде е мястото на ръчно изработените такива?
Да си призная не се интересувам от някакви модни течения и тенденции при бижутата, може би защото това не ми е приоритет и начин за изкарване на пари, а просто хоби. За мен важното е как аз ги чувствам, усещам и виждам нещата. Всяко едно бижу, както споменах, за мен е свързано с конкретен повод и в повечето случаи се старая да го комбинирам със съответния тоалет и обувки за повода. А къде е мястото на ръчно изработените бижута – зависи от самите бижута, тяхната изработка, материали, прецизност. Познавам дизайнери на ръчно правени бижута, но те вече са на много по-високо от моето хоби ниво. Там става въпрос за скъпи материали, скъпоценни камъни и платежоспособни клиенти. В другата крайност са така наречените масовки, въпреки че са ръчна изработка, тези бижута са лишени от всякакви послания и емоции, гледаш през тях и нищо не виждаш, поне аз така ги приемам. Едно бижу трябва да носи някаква положителна емоция, да те изпълва с позитивна енергия, да почувстваш че е само за теб, когато го погледнеш „да ти останат очите“ в него.

Имаш ли любим цвят и форма?
Любимите ми цветове се променят с времето и настроенията ми. В годините съм мислила, че имам даден цвят за любим, но се оказва че не е точно така. Това го разбрах и се замислих преди известно време, когато установих, че си купувам дрехи и обувки в една гама синьо-зелена. Започнах и да правя бижута в тази гама. Явно това е някакъв период на харесване на определени цветове. За формите нещата са идентични. Но като цяло харесвам повече кръгли и овални форми, всъщност така и започнах правенето на колиета от големи топчета.

Пожеланието ти за нашите читателки?
Пожелавам им, въпреки натовареното ежедневие, да имат повече време за себе си и любимите си занимания. Да бъдат женствени и обичани, да правят нещата, които им доставят радост и ги карат да се чувстват истински и уникални.

Прочетете още:

Коментирай