Иска ли ви се да си направите гаражна разпродажба?

Когато разчиствате случвало ли ви се е да си мислите за този или онзи предмет какво може да го направите – да го пресътворите в нещо друго, да го хвърлите, да го подарите.
Хората постоянно се оплакват, че нямали пари и постоянно си купуват нови вещи. Какво обаче правят старите?

Понякога виждаме например фотьойл проснат някъде до кофите за боклук или на улицата. Явно е можел да се използва още, но е изхвърлен на произвола на съдбата.
Може би това е някаква черта на българите, че това, което не ни трябва за момента смятаме, че трябва да бъде хвърлено просто така на улицата – било то порасналото куче, ненужната ни мебел, а понякога и нежеланото ни дете.
Тъжно е!

Още повече, че в България няма никакъв законен регламент за гаражни разпродажби. Защото според настоящия закон, ако решиш да продаваш пред къщи нещо трябва да имаш и касов апарат и регистрирана фирма и прочее и прочее дявол на магаре. И то за какво, за да продадеш няколко стари мебели, книги и дрехи. Евентуално. Защото е напълно възможно никой да не ти ги купи!

Не че в момента хората не го правят – продават прахосмукачки, перални, хладилници на познати, приятели или по Интернет. Но все пак си е атракция да има и гаражни разпродажби. Просто обявяваш един ден, изнасяш на тротоара или в градината каквото си решил да продаваш и си играеш на продавач цял ден.

Някои хора могат да изхвърлят поради липса на място почти чисто нови неща – детски играчки, книги, различни уреди, сервизи... практически всичко. А защо да не се продаде или подари на някого?

В България няма и достатъчно пунктове за дарения или пък ентусиасти, които идват да вземат направо от дома ненужните неща. Има спорадични кампании, организирани от ентусиасти, за които трябва да чуеш, да се организираш в точно определено време и естествено да си осигуриш и превоз до там.

Много по-лесно щеше да бъде, ако имаше специални пунктове за преразпределение на стари вещи и дрехи. Ние имаме толкова много стари неща, а се блъскаме пред магазините за втора употреба! Наистина в деня на зареждане съм виждала опашки от хора, които чакат магазинът да отвори. Изумява ме – пак ли чуждите парцали пропътували хиляди километри са по-хубави от нашите?

Не на последно място ми се струва, че гаражните разпродажби социализират, но ние сме индивидуалисти. Никога няма да допуснем съседът да разбере, че сме имали 10 стари телевизора или пък че пералнята ни е била куче марка, но още работи или не дай си боже, че имаме 100 книги, които ни се повтарят и искаме да ги продадем.

Като цяло българите са индивидуалисти и не обичат да се знае много за тях от съседите и може би и затова, дори да бъдат официално узаконени гаражните разпродажби у нас няма да имат много почитатели.

Въпреки че веднъж в годината да направиш гаражна разпродажба и да си направиш няколко екскурзии до други гаражни разпродажби не би трябвало да е прекалено трудоемко и обременяващо. Но колкото повече си мисля върху народопсихологията на българина, толкова повече установявам, че гаражните разпродажби у нас просто нямат шанс. Или пък може би греша?

Снимка: Reuters

Прочетете още:

• Играчките втора употреба
• Носим ли дрехи втора ръка?
• Бум в продажбите на дрехи втора употреба
• Кейт Мос обича да купува дрехи втора употреба