Криза на пубертета или просто разглезено дете

Днес всички жалим тийнейджърите и сме склонни да им прощаваме много неща заради трудната възраст, през която минават. Наистина, в телата им бушува хормонална буря, която променя дори характера им до неузнаваемост. Така затворените натури могат изведнъж да станат общителни, а всезнайковците и социалните личности да станат интроверти.

Главната трудност, обаче, представлява думите: от искам, мога, знам не по-зле от теб, вече съм голям, до ти ли ще ми кажеш.

Децата ни наистина са пораснали, имат свое мнение, често различно от нашето. За самочувствието им е важно да им позволим да отстояват идеите си, да им дадем известна свобода на действие, да им гласуваме доверие.

Доколко родителите трябва да отстъпят наставническата си роля?... По-добре да отстъпят не крачка назад, а да минат встрани и да застанат до детето, което вече не е дете. Ключовите думи тук са споделяне и уважение.

Но най-важното е ние, родителите, да разграничаваме „Искам, искам, искам нов телефон!“, „Ще си направя ноктопластика, пък нали съм вече на 14!“, „Изобщо не ми трябва разрешението ти за татуировка“.

Някои майки и бащи така се вживяват в кризата на пубертета, че я „виждат“ още в 10-годишните си момчета и момичета, а всъщност не искат да признаят, че става дума просто за разглезено дете.

Прочетете още:

• Когато тийнейджърът ви преживява разочарование – как да се сближите
• 3 начина да преборим стреса на тийнейджъра
• Да поговорим с тийнейджърите за секс и бременност
• „Трудните деца. Как да наложим дисциплина и развием потенциала им“ – Андрю Фулър