Снимка: Ивет Лолова
Борис Колев е юрист, председател на фондация „Бащинство”. Аз и Жюстин Томс се запознахме с него на пролетния семинар на Емилия Илиева-Крайнова и „Comunication Academy”, който беше на тема „Пространство за общуване”. Борис Колев беше поканен за лектор в частта „Деца и родители”, където разплака публиката със своя разказ и двете си песни за бащинството.
Ивет Лолова: Личи си, че приемате темата за бащинството много емоционално.
Да, наистина приемам бащинството като лична тема. Имам син, който на 12 април стана на 2 години, а с жена ми очакваме второ дете. Темата за бащинството беше много трансформираща за мен. Връщайки времето назад, тя започна да се случва още със запознанството с жена ми, защото нещата наистина се случиха по един чуден начин. След това когато тя забременя с Валери, ние знаехме предварително, че бебето ще се казва така и на коя дата точно ще се роди. Посланията за това дойдоха по много фантастичен начин. Ние вярваме, че той ни ги беше изпратил. Името Валери е с латински произход и означава стойностен, значим, важен. По това време се сблъсках с много болезнени въпроси, които дотогава ми бяха пречили в живота, отворих ги, проследих ги откъде идват и това ме подготви за появата на Валери. Знаех, че детето, което ще се роди, е много важно. А единственият начин детето ти да бъде важно е когато ти самият повярваш, че си важен, защото няма начин ти да му предадеш нещо, което ти самият не чувстваш и не вярваш.
Ивет Лолова: Откъде мъжът се учи на бащинство?
Човек се учи на бащинство от баща си. Жалко е, че в нашата култура, в съвременното общество няма ритуали на предаване на мъжката роля от баща на син, на мъжествеността. Например при индианците, когато момчетата станат на 16 години има специален ритуал, при който те се отделят за някакъв период от време и трябва да извършат и преживеят дадени неща. В миналото този ритуал е бил съвсем естествен, наравно с кръщането, сватбата и т.н. Ако се замислите, в исторически план децата от мъжки пол са оставали с бащите си – те заедно са яздили, орали и т.н., през по-голямата част от живота си са били заедно. Докато в съвременното общество бащата е отделен от детето, бащата отсъства през по-голямата част от времето – работи на друго място, понякга не се знае кой е, като изключвам случаите, когато това е есествено невъзможно, например при децата сираци.
За мен бащата е същностно необходим на детето и докато ролята на майката е дефинирана, тази на бащата не се знае каква е точно. Радостното е, че вече имаме позитивни модели и това е една от целите, по които бих искала да провокираме татковците да разсъждават по тези теми. Затова основах фондация „Бащинство”.
Жюстин Томс: Каква е целта на фондацията?
Основната цел е осъзнаване на същностната потребност детето да има баща, но тук говорим за нуждата от такава роля и от мъжката фигура в семейството, който да закриля и подкрепя. Подобни фондация има в САЩ и Австралия и др. Там хората са разбрали колко е важно това за постигането на личностно щастие и за благоденствието на нацията.
Има множество чужди изследвания, че липсващият баща става причина детето да не продължи образованието си, например, защото няма кой да го насърчи. В други случаи такива деца се опитват да отмъщават на баща си, защото мислят, че той е виновен за нещастието им.
Жюстин Томс: Какво очаквате да ви даде второто бащинство?
Не мога да кажа, че очаквам нещо конкретно. Мога да споделя, че докато жена ми беше бременна с Валери, аз често му свирех някои песни. Тогава усещах, че това ми беше първата комуникация с него. Когато Валепи се роди и аз почнех да свиря същите песни, той веднага се успокояваше, сякаш ги разпознаваше. Песните бяха от този тип: „Аз съм твоя баща, а ти чуваш от утробата моя глас”. Подобни песни създават връзката баща-син. За второто дете също съчиних песен.
Жюстин Томс: Как може мъжът да се реабилитира в обществото, да се покаже в образ, който е грижовен към семейството. Като че ли има сливане на ролите на мъжа и жената, от което бащата губи в известен смисъл авторитета си – съгласен ли сте?
Аз не мога да кажа, че имам подобни наблюдения, но се надявам че с дейността си фондация „Бащинство” ще работи точно в тази посока. Това което ще предприемем е да правим презентации, ориентирани към мъжете, на които ще се опитаме да събудим интереса на мъжката публика. И макар, че малко мъже присъстват на подобен род събития, имам обратна връзка, че те научават какво се говори там. Ще ви дам пример с моята песен „Мили татко” - виждал как разплаква 40-годишни солидни мъже.
Вече имаме сайт и блог, където се споделят различни теми, ще се препоръчват книги по темата. Това е като начало. Биха могли да се организират лагери и други мероприятия, където родители и деца да прекарват повече време заедно и да обсъждаме интересни теми.
Прочетете още: