Ина Церовска: Четенето е интимен акт, почти любовна връзка

Ина Церовска стана посланик на четенето в инициативата на Az-deteto.bg „Забавното лятно четене“. Срещнах се с нея, за да поговорим за културата и младите хора в България.

Ина Церовска е директор на Младежкия дом в Пазарджик. Занимава се с различни инициативи, свързани с децата, младежите и всички онези, които имат отношение към културата. Завършила е филология, но никога не е работила като филолог. Винаги се е занимавала със сценични изкуства.

Шекспир в село Паталеница

Най-често свързват името ми със село Паталеница, в което от 14 години правим театър на открито. Там има вече установена Академия върху Шекспирови пиеси. Всяка година се събираме за един месец и превръщаме селския училищен двор и цялото село в реален театър. След това играем представление на открито. Ако тези представления под звездите се харесат, различни общности и институции ни канят в други градове и ние им гостуваме. Играли сме винаги на открити сцени, в Пловдив, София, Велинград, Батак, Пазарджик.

Когато преди много години заедно с режисьора Христо Церовски започнахме тази инициатива, целта ни беше да помогнем на нашите деца – там, където не бяха виждали театър. Започнахме чрез един социален проект да се забавляваме: чрез четенето на пиеси и представянето им на сцена. Искахме да заразим децата и така да им помогнем, ако имат някакъв социален проблем. В годините това постепенно прерасна в една много сериозна професионална работа. Да, в трупата ни пак има деца, но те са доста добре обучени. Те от първи клас се занимават всяка събота с театър под ръководството на професионални режисьори и актьори, които идват в селото. По този начин, чрез Шекспировите текстове, лятото омагьосваме публиката.

От 300 до 500 публика

Днес всички се впечатляват от това, че в селския двор идват от 300 до 500 човека, без да полагаме кой знае какви усилия. Това е така, защото изкуството няма граници, второ – защото е нетрадиционно и трето – защото го правим без усилието на всяка цена. За съжаление в момента реформата в българския театър се прави така, че на всяка цена да оцелее. В изкуството това понякога пречи. Правят се много стойностни неща, които трябва да оцеляват по някакъв начин, който не разбирам, въпреки, че толкова години се занимавам с рекламиране и менажиране на театрални представления. Да, не е лесно да се свържат децата с професионалните актьори, но днес, вече след 14 години практика, го правим доста умело в Паталеница.

Мирисът на книга

Вчера ми се наложи да се кача на влак, влязох в една книжарница и си избрах една книга. Така прекарах дългото си пътуване много приятно с мислите на Рангел Вълчанов. Струва ми се, че потребността да четеш започва да се губи. До мен седеше младо момче, което четеше електронна книга. То обясни на една възрастна жена, че той е модерен човек, а аз съм старомодна. Да, приех го, въпреки, че не мисля, че съм старомодна. Просто харесвам звука и мириса на листа, които възбуждат сетивата ми. Засега нямам електронна книга.

Станах посланик на „Забавното лятно четене“

Много се радвам, че станах посланик на четенето в инициативата „Забавното лятно четене“. Тя е важна, защото без да четем и да учим, независимо на каква възраст сме, ние не можем да оцелеем духовно, а оттам и физически, защото ако не поддържаме духа си, физиката ни загива. Даже моята майка, която е на 73 години, беше на празника на четенето в Пазарджик, ме попита дали и тя може да се включи в инициативата, в сайта. Тя непрекъснато чете и търси книги в Интернет. Надявам се да съм успяла да предам любовта към книгата и на моите деца. Приятно ми е, че младите хора сами създават ситуации, които обогатяват тяхната култура. Пак ще се върна към Шекспировите текстове. Когато започнахме и Христо Церовски обяви, че ще работим само върху Шекспир, много хора се учудиха. Какво значи ограничение? Вярвам, че има азбучни неща, от които трябва да започнем да се учим. Тъжно ни е, че децата не учат наизуст, че не знаят „Аз съм българче“. Не знам кога това ще се промени, може би чрез общите ни усилия ще стане, чрез подобни усилия ще се възнаградят.

Хартиената срещу електронната книга

Не бива да отричаме електронната книга, просто трябва да я редуваме с класическата. Спомням си, че когато влизах в стаята, в която в миналото стояха книгите ни, там миришеше много особено. Именно този мирис днес ме връща в детството. Днешните деца и младежи са модерни и естествено имат електронни книги. Днес живеем в поредния преходен период, в който ако успеем да съхраним това, което е било и да подкрепим новото, ще оцелеем.

Не бива да допускаме хартиената книга да влиза в състезание с електронната. Аз не отричам нито едното, нито другото. Двете имат различен бит на съществуване. Не зная колко точно е физическият живот на една хартиена книга. Информацията, записана върху диск, също има определен живот. Снимката също има живот. Нека оставим всички да съществуват такива, какви то са, заедно и паралелно. Може би едното улеснява другото. Тръгвайки да пътуваме някъде в глобалния ни свят не можем да носим със себе си дузина от любимите си книги или може би няма да имаме възможност да влезем в книжарница и да си купим интересно четиво, а електронната книга в куфара ни предлага стотици книги под ръка.

Четете интересни книги

Не съм сигурна дали мога да дам съвети към родителите как да научат децата си да четат, защото не знам дали моята норма за четене са я покрили моите деца. Ние, възрастните, непрекъснато искаме още и още от децата си, но не винаги се получава. Важното е да четем нещо, което ни вълнува и обогатява, не просто да четем. В четенето трябва да има баланс – не бива да залитаме например само по любовните романи, не че нямат своята ценност. Трябва да се чете онова, което е ценно за самия теб, не просто защото трябва да попълниш някакво време.

Скоро вкъщи ни беше на гости едно детенце на 4 годинки и чувам, че дъщеря ми му направи строга забележка, че то дърпа книгите. После си дадох сметка, че може би у тях нямат достатъчно книги или ние, родителите, нямаме достатъчно време да седнем с децата си и да им четем приказки.

Ако могат татко и мама да извадят старите детски книжки от таваните и да си помагаме вечер да четем по няколко реда на децата си и го главата му нощем да стои една малка книжка, може би това е началната, първата стъпка за любовта към книгите. След това по-нагоре трябва да имаме мярка: компютър, книга, училище, игра.

Четенето е интимен акт

Всъщност четенето е много странен акт – акт на интимност между теб и книгата – нещо, с което искаш да се срещнеш, някъде, където искаш да отидеш и това място да бъде само твое. Ако нямаме способността да предадем това на децата си – много жалко. Как се случва – не знам, не мога да го разкажа. Все едно да искате да ви разкажа как да обичате. Формула няма. Книгата е уникално историческо явление. Не знам дали електронната книга ще има тази съдба, но смятам, че всяко ново нещо трябва да премине през времето и ако е ценно, ще оцелее за човечеството.

На снимката: Ина Церовска с директора на библиотеката в Пазарджик
Снимка: Жюстин Томс

Прочетете още:

• София и Русе водят надпреварата за най-четящ град на „Забавното лятно четене“ 2012
• „Забавното лятно четене“ гостува в Пазарджик
• Как Пазарджик посрещна „Забавното лятно четене“