Първолета Кръстева: Изкуството дава щастието да си вечно млад

Първолета Кръстева сама казва за себе си, че е щастливо омъжена за рисуването. Има две висши образования: бакалавърска степен по Артистичен дизайн и магистърска по Изкуствознание, и двете завършени в НБУ. Занимава се с компютърна графика, интериорен и мебелен дизайн. Участвала е в много изложби и има свои публикации във вестник „Литературен вестник“.

Рисуване, приказки, деца – как се случи всичко това във Вашия живот и какво Ви носи?
Рисуването е моят живот. Приказките се раждат от реални истории, преживени от мен или познати хора, споделили с мен лични истории. Творбите ми – изящни и приложни са плод на моето усещане към заобикалящата ме действителност. Рисуването ми дава шанс да покажа красивото в живота ни, приказките – противоположното. Това е възможност моята публика да вземе поуки и си спести грешки от здравословен, социален, финансов и всякакъв характер.

Какво дава рисуването, писането, като цяло изкуството на децата?
Дава ти щастието да си вечно млад.

Във Вашата школа кой е по-активен в началото – децата или родителите? Имат ли доверие и разбиране като цяло родителите у нас за влиянието на заниманията с изкуство върху развитието на детето?
Възникването й стана спонтанно. След един разказ на мои приятели как детето им седи с часове пред компютъра, влиза в сайтове, чието съдържание не е за деца аз мигновено реших, че мога да кача в интернет пространството приказките, които съм написала до момента. Разгледах доста подобни сайтове и избрах името Umetnicka skola, което на български означава Художествено училище. В този сайт ще откриете всякакви възможности за развитие на художествените умения на децата в области като рисуване, писане, музика, театрално майсторство. Доста време ми отне, но открих в необятното пространство на интернет голямо количество материал, който е публикуван със свободен достъп – запознах се по отделно с всичко, систематизирах го, изградих си структурата и художественото оформление на база статистиката от сайтове като youtube.com, свързах се с хората предоставили материалите за свободен достъп, изградих страница за реклама на техните сайтове. Идеята възникна от разговор с родители, но с течение на времето децата са по-активните ползватели на сайта. Преведох сайта на сръбски по молба на племенниците ми, оказа се, че и техни приятели проявяват интерес.
Приказката за Анжелика написах, когато излезе от операция и се възстановяваше в болница в Стокхолм. Приказката за Мирелка, също е за реално дете от Троян, чийто хамстер бе починал внезапно. Приказката за Бобан е отпреди създаването на сайта – пак за истинско дете от Малме, чийто родители преживяваха тежък период и той се чувстваше самотен. Бобан получи кучето Неро след написването на приказката, което и до днес живее със семейството му.

Какво планирате за новата учебна година?
Това не е школа, която дава платени уроци. Тази школа е създадена с чисто хуманна цел. Това е място в което децата се забавляват в свободното си време. Знанията, които децата ще получат ще им дадат по-голяма възможност за духовно и индивидуално израстване, а защо не и реализация един ден в творческа област?!?!? Самите деца ме насочват какво ги вълнува и това им качвам.

Какво пожелавате на българските родители?
На всички родители, не само на българските пожелавам да са живи и здрави децата им, да ги обичат, да ги отглеждат с много любов, да изживеят много незабравими мигове с тях и когато остареят техните деца да се грижат по същия начин за тях.

А на себе си?
Да сме живи и здрави, всички – аз, приятелите ми, роднините ми. Животът ни да е мирен и спокоен.

Прочетете още:

• Михаела Дамянова: Родители, заведете децата си в библиотеката още докато са малки
• Мая Бочева: Преоткрийте детето в себе си!
• За детската архитектурна работилница на Магдалина Ръжева и Николай Давидков