Любовни есенни рими – 1-ва част

Обичам те! –
всеки ден повтарям тихо аз.
Това се чува пак и в този ранен час.
Обичам те! –
ще ти го казвам всеки ден,
дори когато си далеч от мен.
Обичам те! –
придава цвят на мойте дни.
А любовта е чувството, което в мен гори.
Обичам те! –
се крие във съня ми нощем.
А щом събудя се го чувствам още.
Обичам те! –
едничката ми мисъл е това,
защото само ти си в моята душа.
Обичам те! –
сърцето ми завинаги е твое.
За тебе аз бих дала всичко свое!
Обичам те! –
за мен си ти единствен, знай!
Ще те обичам силно аз докрай!
Обичам те! –
как искам да не го забравяш –
дълбока диря в мен оставяш!
Обичам те! –
е мисълта, която ме убива.
Но какво пък, нали прави ме щастлива!
Обичам те! –
как още да го кажа,
чувствата си за да ти докажа?
Обичам те! –
но силно ме боли,
за любовта ми щом не знаеш ти...
Обичам те! –
а ти не ме обичаш, знам,
и от словата си сега изпитвам срам
Обичам те! –
млъкни, не го повтаряй пак!
Но как да спра, не зная как!
Обичам те! –
и винаги ще те обичам,
от думите си аз не се отричам!
Обичам те! –
и ето, в твоя чест
в манастир завинаги отивам днес!

* * *

Лежа в тази стая притихнала. Празна.
Презирам живота ти лесен.
В главата си чувам, до болка омразна,
любимата твоя песен.
Веднага я гоня! – за теб мисълта,
тровител на моите дни.
Ликът ти най-чиста за мен е мечта,
но мечта и убиец, уви.
Притискам главата си с длани отново.
Сълзите възпирам без глас.
А теглят ме мисли като от олово
пак към заветния час.
Стоеше пред мен с блясък искрен на радост
в очите, пленително нежни.
Не си спомням аз по-примамлива гадост
от тогавашните ми копнежи.
Очаквах аз допир, макар не целувка
с наивност те следвах навред,
а ти – вместо толкова проста милувка,
подхвърли ми спомена блед –
Да останеш за мен най-красивият миг,
тъй изпълнена бях със любов.
Не виждам аз вече пред мен твоя лик,
с израз, за обич готов.
Споменът за радостта изживяна,
денят, който с теб споделих,
отвориха в мен най-голямата рана
и с тях младостта си убих.
Обичам те, мисля за теб непрестанно,
в съня ми си ти всяка нощ.
Сърцето копнее за тебе тъй жадно,
душата – за мъжката мощ.
Но ти избра друга – или пък са много?
А аз не обичам така.
Щом не ще бъда единствена твоя,
тогава аз нека умра.

Залинда

* * *

Аз нямам сили вече
от както тези думи изрече.
Ти все повече от мен се отдалечаваш,
но с приятни знаци ме утешаваш.
Страхувам се, че когато дойде есенният ден,
ти от друга ще си запленен.
И аз ще те загубя за винаги!
За да разсееш тези съмнения в главата ми... в есенната вечер с изгряващите звезди
ела и хвани ръката ми!
И нежни думи ми говори,
и в любов ми се обясни!
Не знам защо не го правиш?!?
Може би от последствията те е страх?
Може би нямаш чувства към мен
и не тъгуваш от любов всеки есенен ден
да, да... може би причината е в това.
Но защо ми се усмихваш и ме гледаш така?
Аз те обичах безрезервно
и ти давах любовта си безвъзмерно!
Но ти разби моето сърце.
И сега аз те мразя!
Мразя те от любов,
обичам те от омраза!
А ти така подло ме заряза.
дори още тайно да те обичам...
но любовта ми е равна на омраза...

Яница Манойлова

* * *

Късна любов –
Есенна
Като лист пламнал
От
последния лъч
На остарялото слънце
В
очакване
Да го обрули
студа.

Късна любов –
Като
полъх на лято,
На страсти горещи
И
сладки мечти...
Закопняло сърце –
За
щастие
Уморено от
стари рани.

И вкопчил устни
в стеблото –
Живот
Като молитва последна
Към
Бога
Като последно причастие
И
благослов.

Късна любов –
Есенна...

Екатерина Радева

* * *

Отричам се, заради теб!!!

Колко дълго страдах аз по любовта,
нямах силата дори да дишам,
колко сълзи скривах във нощта
и заклех се НИКОГА ДА НЕ ОБИЧАМ...
Мразех себе си, че бях добра,
и че прощавах винаги лъжите,
търсех просто топлина, но някой
пак разбиваше мечтите...

Мина пролет, лято, есен е сега...
И парченцата от моето сърце с листата бродят...
тъй далече скитат по света.
търсят нежност... сълзи ронят...
Болката в душата ми крещи –
да не вярвам никога в любовта,
а пред очите ми си само ти,
как се случи никой не разбра...

Само знам, че те обичам,
знам, че може да сгреша,
но заради теб от всичко се отричам... Моля се, дано не си лъжа...

Любомира Попова

* * *

Есенна любов

Още пари огънят ти на ръката,
макар, че приятелски ти я подаде.
Нима не разбираш, грижовна съдбата
е съхранявала дълго твойте криле...
Полети към мечтите отново обичан!
Времето за теб деликатно ще спре,
да потърсиш парченцето вяра,
прибрано отдавна в едно чекмедже,
а тя на прага търпеливо ще чака –
помъдрялата, зряла, късна любов,
скрила в есенна пазва – пролетен зов...
Тя идва веднъж и веднъж си отива,
бавно във времето със звездите се слива...

Диана Славова

* * *

Любовни есенни рими – 2-ра част
Любовни есенни рими – 3-та част
Любовни есенни рими – 4-та част
Любовни есенни рими – 5-а част
Любовни есенни рими – 6-а част
Любовни есенни рими – 7-а част
Любовни есенни рими – 8-а част
Любовни есенни рими – 9-а част
Любовни есенни рими – 10-а част
Любовни есенни рими – 11-а част
Любовни есенни рими – 12-а част
Любовни есенни рими – 13-а част
Любовни есенни рими – 14-а част
Любовни есенни рими – 15-а част
Любовни есенни рими – 16-а част
Любовни есенни рими – 17-а част
Любовни есенни рими – 18-а част
Любовни есенни рими – 19-а част

Снимка: Reuters

Стиховете са от конкурса „Любовни есенни рими“