Вечните въпроси през погледа на българин и англичанин

Казано накратко, в този роман съм се опитал да представя преплетените погледи на един млад българин и един млад англичанин към така наречените вечни въпроси. Темата е деликатна, защото съвременните млади хора сякаш вече не се интересуват от тези неща. Все по-малко са хората, които си задават въпросите, защо съм тук, на къде отивам, и какъв е смисълът на всичко?

Героите в романа преминават през много трудности, изпитания и търсения, но въпреки това накрая само единият от тях успява, така да се каже, да намери себе си. Използвал съм името и част от живота на истински човек, който познавах лично и който, за съжаление, вече не е между живите.

Според мен, твърде вероятно е, когато читателят прочете романа да си каже две неща. Или че това е пропилян живот, или че това е живот, който подбужда към подражание, заради реалното чудо след неговия край. Не съм се опитвал да вменявам идеи, а съм оставил всичко на преценката на читателя. Затова не бих могъл да добавя нищо повече освен това, че само се надявам уважаемият читател да почувства и разбере, че описаният живот не е бита карта, но е точно обратното – той е един истински подвиг.

Роден съм в София през 1974 г. Завършил съм теология и география в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор съм на романите „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, както и на доста публикации в различни вестници и списания. По-известни от тях са например: „Ще изчезне ли българският народ“, „Коледа без Бог“, „Завръщане в България след 200 години“, „За Америка без розови очила“, „Емигрант“ и др. „30 паунда“ е четвъртият ми роман.

За романа:

Иван заминава за Англия, за да се загуби. Джак напуска Англия, за да се намери. Носталгия, падения, кръстопътища... Разбити мечти и неочаквани обрати.
Едни подхвърлени 30 паунда. Два живота преобърнати с главата надолу. И всичко това, когато пътят напред свършва, а назад не можеш да се върнеш. Когато не вярваш в съдбата, но тя напук продължава да вярва в теб!
Д-р Стенли Гьошев, Екситърски Университет

Емиграционният поток от млади българи повлича и студента Иван. Озовавайки се в чуждата страна, той се оказва под голям стрес и, подобно на много емигранти, заживява труден и самотен живот. Случайна среща става повод за приятелство между него и странен англичанин. Англичанинът е преситен от материалното и търси отговорите на вечните въпроси. За да му помогне, Иван го подтиква да посети Света гора. Англичанинът заминава от любопитство, но там се случва непредвиденото. Той се преобразява вътрешно и става монах. През този период Иван изпада в недоимък. И точно когато и последните му надежди гаснат, англичанинът се завръща, носейки отговорите за смисъла на човешкото съществуване, а също и една неочаквана новина.
В романа се сблъскват два ценностни модела – на човека от Изток, който мечтае да постигне материално благополучие, и на човека от Запад, който е задоволен материално, но се чувства духовно объркан.
Иван е олицетворение на наивната мечта на повечето български младежи, които вярват, че животът зад граница е прекрасен. Англичанинът пък е прототип на реален човек, от живота на който всеки би могъл да извлече полза.
Д-р Росица Колева, Фондация Ортодоксия Варшава

„Разтърсващ и пречистващ роман!“
Уилям Сандърс, Обзървър

Откъс:

1. Джак

Скъпи мамо и татко,
Искам да ви съобщя, че взех важно решение. Знам, че няма да ме разберете, но се надявам поне да опитате. Моля ви само да не упрекнете Иван. Истината е, че аз съм отговорен за постъпките си.
Не си мислете, че съм се побъркал. Ще сбъркате много, ако приемете тази позиция. Решението дойде естествено. Още докато бях в Гърция, почувствах, че животът е много кратък...
Джак се сепна за момент. Погледна встрани и захапа химикалката. Очите му се навлажниха, погледът му се замъгли, а главата натежа. Клепачите му започнаха да се затварят. Той отмести белия лист хартия настрани и блажено се усмихна. Моментът да сложи край на досегашния си живот бе настъпил. Предстоеше новият.

* * *

Съдбата бе отредила Джас Питсът да се роди в югозападната част на Англия, в един неголям град на брега на морето. Денят на раждането му бе слънчев и топъл, което според неписаното поверие вещаеше на детето хубаво бъдеще. В душата на майка му обаче бушуваха противоречиви чувства. Когато го пое в ръце, тя се ужаси. Неясно защо, бебето бе доста синкаво, а от едната страна главата му й се видя леко удължена. Това не се забелязваше от пръв поглед, но не можа да убегне от набитото й око. На всичко отгоре лекарят, който за пръв път прегледа бебето, й съобщи, че то има шум на сърцето. Сандра се замисли. Тя вярваше в съдбата, която никога до сега не й бе причинявала нищо лошо. Нещо повече – винаги бе снизходителна към нея, даже щедра. Беше се родила в Бристол. Там отрасна, завърши гимназия и после започна работа като готвачка в малкия ресторант на баща си. Пускаше картофите в горещото олио, обръщаше яйцата и наденичките на скарата и мечтаеше един ден да има възможност да следва нещо, свързано със съвременните комуникации. И така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Докато се усети, и десет години от живота й се изнизаха неусетно. През това време тя постепенно забрави за мечтата си.
Животът й започна да придобива цвят през една пролет, малко преди да навърши двайсет и девет. Тогава на ъгъла на Нелсон стрийт и Оул сейнтс стрийтс тя срещна Райън. Той бе облечен с дълго тъмнозелено манто и безупречно изгладен черен панталон, а главата му бе покрита с помпозна шапка. Когато я приближи, очите й светнаха, коленете омекнаха и няколко ситни капчици пот блеснаха по челото й.
Лятото на същата година бе най-прекрасното, най-пъстрото и запомнящо се в нейния живот. В тези няколко топли месеца Райън направи всичко по силите си, за да й помогне да навакса изпуснатите мигове в ресторанта на баща й. Той имаше достатъчно средства, за да се представи подобаващо. Тогава за пръв път тя видя пирамидите. За пръв път посети Венеция, Мадрид и Париж. За пръв път някой я държеше за ръката толкова продължително. За пръв път се чувстваше обичана.
В едно кокетно парижко кафене тя му призна, че иска да прекара отредените си дни на тази земя с него. Той откликна на чувствата й и те се завърнаха в Англия, за да свият своето гнездо. По негово предложение решиха да се заселят там, където климатът беше най-добър – на югозапад. Посетиха много градове в различни графства – Корнуол, Девън, Съмърсет и Дорсет. Изядоха много пържоли, риби, картофи и пици. Изпиха солидно количество чай, кафе и вино. Изпяха много песни. Изтанцуваха стотици танци. Любиха се страстно и романтично.
В началото на октомври избраха първия си дом. Графството бе Девън, градът Ексмът, а улицата Портланд авеню. Къщата бе самостоятелна, имаше три спални, просторна трапезария, две тоалетни и голям заден двор. Нанесоха се и Райън се върна на работа, а тя се зае с приятната задача да обзавежда новопридобития дом. Преди да завърши подредбата му обаче, установи, че е бременна. Бебето не бе планирано, но пък бе желано, затова те приеха новината с въодушевление.

На книжния пазар от юни 2012 г.
Обем: 278 стр.
ISBN: 978-954-28-1139-8
Корична цена: 14 лв.

Прочетете още:

• Лошото момче на българската литература
• „Пред прага на храма“ – разкази от Стефан Бонев
• Български рокер с мотоциклет през джунглата на Гватемала и Никарагуа