Свободно време

Любовни есенни рими – 5-а част

21.09.2012г. / 13 43ч.

Аз жената

Обичай ме

Обичай ме, тъй както се обича
снежинка, разтопена от лъчи,
и както есенният дъжд съблича
листенцата на плачещи върби,
тъй както пролетният вятър с трепет
във шепите си гали цъфнал цвят,
а изгревите летни на небето
събуждат се от птичите ята.
Обичай ме по-лудо и от вино,
от поривите сбъднати пиян...

Един и същ през всичките години,
от моите сезони си огрян.

Листопаден спомен

Преплетохме ръцете – клони,
трептяха чувствата – листа.
Безмълвно сляхме се във ствола
отвъд реалност и мечта.
Без дъх потъвахме до корен,
поели глътка красота...

Танцуващ листопаден спомен
оголи щедро паметта.

Как живите цветя ухаят

Как живите цветя ухаят
с красив и чувствен аромат.
Не ги откъсвай от душата –
без време ще се изсушат.

Поливай ги със порив жаден
и радвай им се всеки път,
когато, милвани от вятър,
на воля щедро те растат...

Не искам чувства от хербарий,
а обич с нежен дъх и цвят.
И даже да е много кратка,
за цяла вечност си богат.

Вилдан Сефер

* * *

Зелена есен

Виж липовите листица –
не знаят есенна умора!
Ноември вече е сега,
а цветно-златен е простора!

Безброй дървесни сърчица
в зелена лудост още греят!
Да ги отбрулят в самота
дъждът и вятърът не смеят!

Вълшебна есенна гора –
тя цяла шепне твойто име!
Щом буйне майска резеда,
в прегръдките й целуни ме!

Дори да минат сто лета,
навеки в нея остави ме!
На този ден ти пак така
с магия-обич събуди ме!

* * *

Кестени валят

Като прощални думи кестени валят,
септември рони сълзи златолисти...
В прегръдките на залеза болят
без теб и мен душиците ни чисти.

Обичам те! От твойта бяла самота
да можех миг поне да ти открадна!..
Раздялата на утрото и вечерта
е орис зла и вик в пустиня жадна!

Лее есента магьосническо вино,
греховен напев тихичко реди –
сюжет неистов за онемяло кино...
Кажи ми сбогом! И прости, прости...

* * *

Есенен сняг

Първи сняг
погали планината –
бяла ласка
от небето за земята,
нежна прошка
за гнева на самотата.

Чуден сняг
помилва тишината –
дъжд несретен,
прероден от светлината,
сладка обич,
чародейство на душата.

* * *

Nocturne. Pleine Lune d`automne*

Вълна подир вълна брега милуват,
звезди и бисер в дивен валс лудуват...

В сълзи и смях море и плаж ликуват,
жена и мъж в искри сребро танцуват...

В лъчи от плам очи очи жадуват,
неземна музика и страст флиртуват...

Две струни светлина безспир палуват,
ръце в ръце мелодия рисуват...

Зари небесни тя и той бленуват,
ноктюрно в пълнолуние сънуват... (* Ноктюрно. Есенно пълнолуние)

* * *

Есенен грях

„Остани тази нощ...“
С. У.

Когато тих дъждец припява,
сто пъти се заричам,
че никога не ще ти кажа
как тайно те обичам!

Когато бяла вечер пада,
звездица те наричам
и искам, искам да ти кажа,
че много те обичам!

Когато сън си, вик в миража,
в луната ти се вричам –
не зная как да ти го кажа,
но лудо те обичам!

Когато заблести паважа,
без сили да отричам,
без думи, но пред Бог ще кажа:
„Безкрай ще те обичам“!

* * *

Когато се родиш отново

Не казвай, че когато се родиш отново,
не искаш нищо да си спомняш отпреди!
Нима не знаеш – всяко утро ново
за теб разлива слънцето лъчи!

С теб и за теб аз се родих отново –
че жива съм, задето СИ сега и тук!
И този миг е Музика и Слово!
Не искам никога да бъдеш друг!

Обичам те! Преди да се родиш отново,
бъди ми есен, зима, пролетен капчук,
разпятие и Рождество Христово...
Обичай ме – на времето напук!

Не казвай, че когато се родиш отново,
ти няма нищо да си спомняш отпреди!
За нас ще помни всяко утро ново,
а за из път душата ми вземи!

* * *

Прости ми!

Когато казваш ми,
че с дъждени сълзи тъмня очите ти –
прости ми!
На колене ще върна слънцето да те прегърне!

Когато казваш ми,
че в скършени криле студя ръцете ти –
прости ми!
На колене ще моля вятъра да ги превърже!..

Когато казваш ми,
че с вощеница тънка ще стопя сърцето ти –
прости ми!
Нека тази клада цяла в жар да ме превърне!

Когато казваш ми,
че като жажда по небе горя душата ти –
обичам те!
На колене заклевам Господа да ми го върне!

* * *

Есен с теб

Толкова си слънчев –
искам тази есен
да бъде цялата
за теб и мен!

Толкова си нежен –
бих ти дала смеха си,
всяко цвете,
всеки Божи ден!

Толкова си чуден –
сливам се с безкрая
на думите ти
в приказния плен!

Толкова те търсих!
Искам да те имам
миг един поне,
но миг благословен!

* * *

Петък 13, 2012

Преди тринайсет лета
счупих едно огледало.
„Седем години сама!“ –
туй е проклятие старо.

Осмата щом се яви,
чаках да звънне капчука...
Но и след пролети три
никой за мен не почука!

Колко самотни луни
влачиха дълги кервани...
Колко сълзи и вини
в нощи и дни оковани...

Как тъмнината боли,
слънцето щом ни накаже!..
Ала на вярата „Спри!“
злото не може да каже!

Преди тринайсет утра
нова година начена!
Бог ми я сбъдна Добра –
с Обич е благословена!

* * *

Ти си...

В око на самодивско цвете
слънчева роса?
Или миро по ръцете –
от дъжда сълза?
С лудостта на ветровете
буйнала трева?
Или в сън магичен лете
лунна синева?
Вречена на ледовете
бяла самота?
Или парещи крилете
ревност и вина?
Ден и нощ в едничка дума как да събера?
Тя е и греха, и Бога в моята душа!
С музиката – твойто име, ражда се света!
Прегърни ме и кажи ми, че си Любовта!

* * *

Здравей, Любов, и сбогом!

О, няма друга като тази лудост!
На колене пред нея е света!
Здравей, Любов – благословена чудост
да слееш с друга своята душа!

Душата птица е – небе обича!
Как жадно към звездите все лети!
Когато търсиш своето момиче,
душата си на славей превърни!

И облакът все към земята тича –
додето в сетна капка извали...
Когато плаче твоето момиче,
душата си със него изплачи!

Душата е помръзнало кокиче,
но влюбен е снегът – и то цъфти!
Когато лед е твоето момиче,
душата си на огън я стори!

О, няма друга като тази лудост!
И нищо като нея не боли!..
Разлюби ли те твоето момиче,
душата си за сБОГом му дари!

* * *

Обичам те

Гласът ми музика за теб ще бъде –
защото ти си песен на земята!

Очите ми в росица ще съзираш –
защото ти си цвете на земята!

Пръстите ми струни лунни ще рисуват –
защото ти си ласка на земята!

Устните ми в сън ще те милуват –
защото си вълшебство на земята!

Думите ми светлина ще ги римува –
защото ти си ангел на земята!

Душата ми – ти цялата я имаш,
защото ти Любов си на земята!

* * *

SMS

The long kiss goodnight!
S.
Пращаш ми целувка дълга – лека да ми е нощта.
Даже да е птичка бърза, колко ще е дълга тя –
толкоз път додето мине, ще се сипне пак зора!
Ах, дано не си отиде приказката на съня!

А дори и да достигне бързо моята врата,
някой славей ще я грабне долу в китната липа!
Всяко клонче с мен будува – тъжно нежна е нощта...
Всяко цвете те жадува като глътка светлина...

И луната не заспива, но си няма тя сълза,
че едничка е щастлива в бялата си самота...
Тази нощ е тъй красива, но далече е деня...
Не целувка – проводи ми свойта ангелска душа!

Горанка Цветкова

* * *

За теб, любов живея,
усмихвам се и копнея –
за щастливи дни,
в които никой не ще ни раздели!
До зори, прегръщай ме и ми шепти –
колко много ме обичаш ти.
А щом си до мен,
аз нямам никакъв проблем!
Чужди устни не желая,
искам те, само това зная.
Обичай ме и всичко друго забрави,
завинаги с мен остани!!!

Таня Георгиева

* * *

Поклонение на паметника на една любов

Ден мрачен, вятъра довява
изгнили есенни листа
и тъжен хлад се настанява
Там дето беше любовта.
Къщурка малка, рози тъмни,
изсъхват бавно ден след ден.
В сърцето мястото изстива,
което пазеше за мен.
Със мен бе ти, а днес си с друга –
любима работа е тя.
Обичаш я – нима съм груба? –
от мене повече сега.
Пристъпвам прага, порта скръцва
настъпвам жълтите листа,
ръце отмалят, гръд изтръпва –
какво ли диря тук сама?
Стои залостена вратата
до нея достъп вече нямам,
а в двора смачкани листата
да си отивам кротко чакат.
Сълзите капват изведнъж,
подухва есенният вятър.
Погалвам тухлите на входа,
годините без тебе смятам.
А къщата ме гледа строго,
не иска да оставам вече.
И някак тихо, без душа,
въздишам в есенната вечер.
Покланям се на двора тих,
в сърцето ми царува жал,
отправям му последен взор –
напускам къщата с печал.

* * *

Обичам те

Обичам те, когато в коридора
зад мене тихо минеш ти,
обичам те като ме заговориш
и някой глупав спор се зароди.

Обичам аромата ти, любими,
таз смесица от бира и парфюм,
обичам те край мен когато минеш
и се опиташ да ми даваш ум.

Обичам те, когато ме закачаш,
когато ме напиваш пак,
обичам те, когато ми откажеш,
лъжейки защо и как.

Обичам те, когато се усмихваш,
когато ходиш в вятъра студен,
обичам те, когато ме подтикваш,
за теб да плача всеки ден.

Обичам те и няма да отричам,
макар да ми е ясно, че...
Излъга ме, че ти си ме обичал,
след теб ще плача аз: „Обичам те“.

* * *

Любов
През мене мина и си тръгна.
Не зная, сън ли беше ти?
Аз помня, тебе виждах първо,
след теб на изгрев Слънцето блести.
Планетите и ярките звезди,
за мене всичко беше ти.
Но тръгна си, вратата се затръшна отдалече,
знам, няма да се върнеш вече.
От много, адски дълго време
сърцето ми във кръв гори.
Не мога да забравя тебе
и твойте хубави очи.
Опитах се милиони пъти,
но моята измъчена душа
на милиметър не отстъпи –
не се забравя лесно любовта.
А днес погледна ме – потрепнах
и нещо в мислите се сепнах.
И не усетих ни кога, къде,
се фраснах много, много зле.
Ти каза ми да не крещя.
Ти каза скоро ще ми мине.
Но няма да изчезне лесно тя,
във мене болката по теб, любими.
Знай, аз те гледам всеки ден,
за теб изпадам във депресия.
Учи се и заради мен,
любими, скоро иде сесия.