Напоследък се чудя какво толкова сложно има в това да се поставят ученически шкафчета в коридорите на училищата? И все повече си мисля, че явно е по-лесно да се направи една магистрала пред едни най-обикновени шкафчета. Но явно съм много глупава и не мога да проумея този български феномен. Ще можете ли да помогнете с разгадаването на тази загадка?
В почти всеки филм, който ни пускат по телевизията и става дума за училище, можем да видим ученически шкафчета за пример. И деца, които ходят на училище само с едно пликче с храна за междучасието. А също и прекрасни трапезарии с образцова храна за обяд. Сигурно не много хора се впечатляват от обстановката в училищата, но разликата е огромна. Какво ли си мислят пък нашите деца, когато гледат тези детски филми?
Но да вземем тези нищо и никакви – най-обикновени шкафчета. Щом ги има във всяко училище по света най-вероятно се произвеждат – все някъде. Поне в Китай! И щом ги има навсякъде, явно не са някаква супер скъпа стока. Да кажете, че в коридорите на българските училища няма място – не е така. Обикновено не са пълни с меки кресла и пухени възглавнички, а са абсолютно празни.
Повечето шкафчета, които виждаме по филмите са метални и изглеждат доста здрави.
А в момента има толкова най-разнообразни Европейски програми, по които могат да участват българските училища – толкова ли не могат да поръчат едни шкафчета. Или пък да се вземе решение и всички да се оборудват едновременно – голяма поръчка, по-евтино – по-ефективно. Но не би! Какъв може да е проблемът – не мога и не мога да проумея?
Или може би само аз мисля, че българските деца имат нужда от шкафчета? Ще кажете хич не им трябват – те учат на две смени, трябва да си мъкнат тежките раници, за да се подготвят в къщи, в парка, в частната занималня или където щат, само не да се моткат в училище след учебните часове. Гръбначните изкривявания и здравето на децата – не са ничий проблем – важно е нашите сметки да излязат до края на годината, какво ни пука какво ще стане след 30 – 50 години, като няма да сме живи? Интересно, ако всички имаха такова мислене по света дали въобще някъде щеше да има шкафчета в училищата и изобщо училища?
Но дори на първо време да не може да си слагат всички необходими за ученето помагала във въпросните митични шкафчета, може да се използват за топка, екип по физическо (малко смешно пак де – защото на много места и салон нямат и екипи не им трябват), материали за рисуване, за домашен бит и техника, резервен чифт панталони или обувки, ако щете. Принципно аз смятам, че човек ако прекарва над 5 часа на едно място му е необходим шкаф, където да си държи вещи от първа необходимост.
Мога да ви разкажа и опита на родителите да осигурят някакви жалки подобия на шкафчета на децата си в класните стаи – там няма място. Единствено може да се направят шкафчета като пощенски кутии, които хем не побират почти нищо, хем не са качествени, да не говорим колко скъпо излизат и как родителите се изпокарват в разрешаване на тази голяма дилема – шкафче или не. И чий дърводелец да ползваме – моя или твоя? И накрая се оказва, че цялата тази галимация е напълно излишна, защото с два шута от по-големите ученици талашитът за 100 лева е сдал багажа.
Гледайки статистиката забелязвам, че почти никой не се интересува от тези теми, но все пак да попитам вас, които ще прочетат тази статия – по почина на социалните мрежи и да видим дали ще събера поне 100 българки, които се интересуват от това в каква среда растат децата им и как могат да я подобрят.
Снимка: Reuters
Прочетете още: