Танц върху жар

Веска Колева е една от малкото практикуващи нестинарки у нас. Родена е в град Ямбол през 1964 г., закърмена е с богатия български фолклор и танцува народни танци от седемгодишна. В началото започва със самодейни танцови състави, а по-късно става професионална танцьорка в Тракийския ансамбъл в Ямбол.

Каква потайна сила има в небето и пръстта,
моя оцеляла Родина, идеща от древността!
И за съдбата ти корава вдън Странджанските ни гори,
да ходят боси по жарава научи своите дъщери!
Не за това ли и до днеска от атавизъм тъмен дар
е вечната ни участ женска – танц нестинарски върху жар!

За каква професия мечтаехте като дете?
Като дете много обичах да играя ролята на учителка и майка с моите кукли и за това мечтата ми беше да стана детска учителка. Отдавна имам мечтаното от мен педагогическо образование, но вече нямах това желание. През пубертета в мен се появи желанието да се занимавам професионално с народни танци, след като имах богатия вече самодеен опит в това и тази мечта се сбъдна!

Какви са Вашите професионални амбиции сега?
Сега съм на 41 години. 33 от тях са ми свързани с танцовото изкуство. Преди няколко години напуснах професионалната сцена, но участвам в частна танцова формация за народни танци, защото чувствам все още необходимостта и тръпката да танцувам, и смятам да продължа докато мога.

Как станахте нестинарка?
Наследила борбения и силен дух на моя баща, който от дете е възпитавал в мен силата на човешкия характер, както и магическата топлина на майка ми, израснала в необятните дебри на загадъчната, изпълнена с вълшебство Странджа планина, откъдето са произлезли и първите нестинари, в мен се отприщи дълго таената страст... да танцувам върху жар! Аз имам едно мото, към което винаги се придържам и то е : “Когато човек иска нещо, намира начин да го постигне, а когато не иска, си търси причини”. Аз исках да стана нестинарка и силното ми желание се увенча с успех, а може би съм го носила у себе си и като Божи дар.

Наистина ли не усещате болка от въглените?
Омагьосана от този тайнствен огнен танц, под вълшебните звуци на странджанската гайда и тъпан, аз забравям за парещите въглени под босите ми крака. Не само че не се наранявам, но и изпитвам невероятно усещане и освобождаване на вътрешното ми напрежение, танцувайки върху жарта. За мен това вече е наркотик, без който не мога!

Има ли бъдеще нестинарството в България? Има ли кой да продължи изкуството ви?
Мисля, че има бъдеще това изкуство, защото е уникално и е винаги посрещнато с мистериозно и загадъчно удивление от публиката. Нестинарството в този вид се среща само в България. Има подобни игри с огън и в някои страни на далечния изток, но по този начин представен в Странджанските ни села, обичаят е уникален и единствен в света. Аз имам две прекрасни деца, които също много обичат българския фолклор и умеят да го танцуват. Колкото до нестинарството, опитвали са и двамата, но мисля, че синът ми ще бъде моя наследник в това изкуство.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Винаги са ме привличали трудно достъпните неща в живота. Рискувала съм много, заради което съм и губила, но и печелила. Спокойно мога да кажа, че в досегашния ми живот, за мен си остава най-голямо постижение нестинарството, но не като комерсиално такова, а като духовно израстване на личността ми.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
По природа съм работохолик, но се стремя винаги да балансирам работата със семейните ми задължения. Малко време отделям за почивка, но се старая близките ми да се чувстват добре и това ме изпълва с енергия, удовлетворение и желание да давам повече от себе си.

На какво бихте искали да научите децата си?
Стремила съм се винаги да уча децата си на труд и отговорност и мисля, че съм го постигнала. Дъщеря ми е студентка, но едновременно учи и работи, а синът ми е ученик, но и той работи през свободното си време. Чувстват се удовлетворени от постигнатия добър успех и в учението, и в работата си. Подкрепям ги винаги и съм убедена, че това, на което съм ги научила, ще им бъде полезно в трудния в днешно време живот.

Какво послание бихте отправили към българките?
Българката винаги е била духовно и физически силна жена. Желая на всички читателки на това прекрасно електронно списание много здраве и тази пословична борбеност и величие, характерна само за типичната българска жена ! Весели Новогодишни празници, много любов и късмет на всички !

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любимият ми цвят е черният, макар че танцувайки в бялата риза, бродирана с български шевици, се чувствам като добрата орисница от приказките, която носи здраве и късмет на хората, както разказва митът за нестинарството. Имам много любими песни, особено от българския фолклор, но най-вълнуващи за мен са тези с текст, който е идентичен с моя живот. С нищо не мога да заменя вкуса на българското кисело мляко, което е и любимата ми храна. Изпълнена с енергия и спокойствие се чувствам най-добре, когато се намирам във величествената ни Странджа планина.

Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Готвенето не ми е любимо занимание. Приготвям всичко, което пожелаят близките ми. Преди години много обичах да меся тесто с мая и да приготвям разни вкусотии на децата си, но сега всичко вече се предлага на пазара и рядко се занимавам с това.